Ганг (; ; ; ; ) е река в Северна Индия и Бангладеш. С дължина 2525 km, тя извира от западната част на Хималаите в индийския щат Утаракханд и тече на юг и изток през Индо-Гангската равнина към Бенгалския залив, в който се влива чрез обширна делта, като оттокът ѝ е сред най-големите в света. Равнинната част на водосборния басейн на Ганг е една от най-гъсто населените области в света, като там живеят над 400 милиона души при средна гъстота на населението 390 души/km².
Ганг е най-свещената река за индуистите, които я почитат като богиня, и е жизненоважна за милиони индийци, които живеят по нейното течение и зависят от нея за ежедневните си нужди. Реката има и голямо историческо значение, като на нейните брегове са разположени много някогашни регионални и имперски столици, като Паталипутра, Канаудж, Кара, Варанаси, Аллахабад, Муршидабад, Мунгер, Бахарампур, Калкута.
Ганг се нарежда сред петте най-силно замърсени реки в света, като фекалното замърсяване над Варанаси надхвърля стократно допустимите стойности, а след града нивата са многократно по-високи. Замърсяването застрашава не само хората, но и над 140 вида риби, 90 вида земноводни и много редкия гангски делфин. Обявената от правителството през 80-те години програма за намаляване на замърсеността на Ганг претърпява пълен провал, поради корупцията и некомпетентността на администрацията, както и на здраво вкоренените местни традиции и липсата на съдействие от религиозните власти.
Топография Ганг е образувана от сливането на реките Бхагирати и Алакнанда близо до Деопраяг. Оттам тече през обширните равнини в Северна Индия (част от Индо-Гангската равнина) и се влива в Бенгалския залив, като образува делта. Два от големите ръкави са река Хугли близо до Калкута и река Падма, която навлиза на територията на Бангладеш.
Река Ямуна, която сама по себе си е голяма река и също смятана за свещена, е приток на Ганг. Сливат се там, където се намира свещеният град Праяг, днес известен като Аллахабад.
Хидрография Русло и течение В по-голямата част от руслото си, Ганг е типична равнинна река с бавно и спокойно течение, макар и да води началото си високо в Хималаите. Подхранва се от многобройни притоци, които извират от планините край Индо-Гангската равнина, през която протича по-голямата част от течението на реката. Равнината е необичайно равна – разликата във височините между Делхи, разположен на река Джамна, и Бенгалския залив, разстоянието между които е 1600 km, е 210 m. Наклонът на руслото на Ганг между градовете Харидвар и Аллахабад е 0,22 m на километър, а от Аллахабад до Калкута – 0,05 m на километър. Самото русло е с криволичещи форми, образува многобройни ръкави, плитчини, острови и протоци между ръкавите.Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
Посоката на течението на Ганг се изменя на няколко пъти: от изворите си реката тече на югозапад, край Харидвар се обръща на югоизток и тече в тази посока до Аллахабад, откъдето, почти до сливането си с притока Коши – право на изток, а оттам – в югоизточна посока. След това основното русло и някои ръкави на Ганг текат в югоизточно направление, а после се обръщат на юг до Бенгалския залив, а други като Бхагирати и Джаланги, протичат направо в южна посока. Част от ръкавите се сливат с ръкавите на Брахмапутра и Мегхна и се вливат в залива заедно с тях. Ширината на реката в средната ѝ, най-широка част, се колебае от 800 до 1500 m. В долното си течение, реката се разделя на многобройни ръкави, образувайки с Брахмапутра обща делта с дължина 300 km и ширина около 350 km.Ganges-Brahmaputra River Delta Earth from SpaceGanges-River
Водосборна площ и воден режим
Басейнът на Ганг е най-големият по площ в Южна Азия. Макар че по дължина Ганг е по-къса от Инд и Брахмапутра, тя ги превъзхожда по размерите на басейна си, който заема площ от 1 060 000 km², а заедно с басейна на Брахмапутра, с която Ганг формира обща делта – 1 643 000 km².
Част от захранването на реката е от дъждовен произход, поради влагата, носена от югозападните мусони и тропически циклони (в долното течение) от юли до октомври, а друга част е от снежен произход, за сметка на топенето на хималайските снегове от април до юни. През декември-януари в басейна на реката попада незначително количество валежи. Като цяло показателите на валежите в басейна варират от 760 mm на година в западната част до над 2300 mm на година на изток. В по-голямата част от течението на реката (с изключение на делтата), валежите са 760 – 1500 mm на година. В делтата често има силни циклонни валежи, както по време на сезона на мусоните, така и след него, тоест от март до октомври.
В резултат на променливия режим на валежите, реката е подложена на ежегодни разливи, макар и не толкова периодични или продължителни, колкото известните разливи на Нил. Двата влажни сезона са от април до юни (в резултат на топящите се снегове), и от юли до септември (в резултат на мусоните). Така например, по време на сезона на мусоните, водата в района на Варанаси и Аллахабад може да достигне до 15 – 16 m. През зимата нивото на водата в реката спада до минимума си.
Общата водна маса на реката е доста голяма – например при Варанаси, на разстояние 1224 km от устието си, даже през сухия сезон Ганг има ширина 430 – 440 m и до 12 m дълбочина, а по време на дъждовния сезон – 900 – 950 m ширина и до 20 m дълбочина. Средното количество вода, носено от реката в Бенгалския залив, се оценява на 12 000 m³/s.
През цялата година за реката е характерна мътната вода поради съдържанието на голямо количество утайки в суспендирано състояние. Всяка година в делтата се отлагат около 180 млн. m³ утайки и това определя промяната в цвета на водите в Бенгалския залив, която се забелязва дори на разстояние 150 km от брега. Когато реката се връща в обичайното си русло след сезонните наводнения, тя оставя много наноси, които осигуряват извънредно голямото почвено плодородие на околните равнини.
Притоци → ляв приток; ← десен приток; дължина в km → Алакнанда 240 ← Бхагиратхи 205 → Наяр → Малин → Рамганга 600 ← Каян ← Исан ← Панду ← Ямуна (Джамна) 1376 ← Чамбал 830 ← Тонс (Тамса) → Гомати (Гомти) 805 ← Сон 780 ← Риханд 250 → Гхагхара (Карнали) 950 → Рапти (над 600) ← Пунпун → Гандак (Кали Гандак) 630 ← Махана → Бая ← Чандан → Бурхи Гандак 579 → Коси (Косе) 730 → Махананда ← Мор 300 (влива се в ръкава Хугли) ← Дамодар 592 (влива се в ръкава Хугли) → Брахмапутра 2896 ← Тиста 310 ← Мегхна 240
География Ганг условно се дели на три части: горно течение (около 800 km, от извора си до град Канпур), средно (от Канпур до границата на Индия с Бангладеш, приблизително около 1500 km по права линия) и долно (от границата на Бангладеш до устието на реката, около 300 km).
Горно течение
Главният извор на реката е Бхагиратхи (която не бива да се бърка с едноименния ръкав Ганг – Бхагиратхи), водеща началото си от района на Гаумукх (името на долния край на ледника Ганготри) в Хималаите. Мястото е в индийския щат Утаракханд, на височина от 7756 метра над морското равнище. Край него се намира селище, което носи същото име като на ледника – Ганготри, което е свещено място в индуската религия (според вярващите, тук живее богинята на Ганг) и важен център на поклонение на индусите.
Отправяйки се на северозапад, в близост до селището Бхайронгхати, на надморска височина от 2770 m, Бхагиратхи приема бурния приток Джадх-Ганг (Джахнави), който преди това е бил считан от европейците за извора на Ганг. По-нататък, реката се спуска през Предхималаите и в близост до селището Девпраяг, на надморска височина от 636 m, се слива с прозрачните води на Алакнанда, която също извира от ималайските ледници. От това място нататък реката получава името Ганг.
Съединените Алакнанда и Бхагиратхи протичат през веригата хълмове Шивалик на надморска височина от 403 m край свещения град Харидвар и преминавайки през блатистата равнина Тера, излизат на огромната и изключително плодородна Индо-Гангска равнина. В горното си течение Ганг е бърз поток, насочен предимно на юг, а след като напуска планините се превръща в спокойна река, която се носи на югоизток. Едва в равнината, реката става плавателна, въпреки че до изграждането на Гангския канал съдове са навлизали до територията на съвременния парк Раджаджи.
Средно течение
В средното си течение, Ганг забавя движението си, насочено към океана в югоизточна посока, като образува многобройни извивки, които са разположени в близост до големи градове: Канпур, Аллахабад, Мирзапур, Варанаси, Патна, Бхагалпур (в Индия), Раджшахи (в Бангладеш) и други. Въпреки че по права линия дължината на този участък е 1529 km, дължината на руслото със завоите всъщност е 2 597 km разстояние. Преди да достигне до Канаудж, от лявата си страна Ганг приема големия приток Рамгангу.
По-нататък, край Аллахабад, в Ганг се влива основния ѝ приток – Джамна (Ямуна), която, заедно с Ганг (според легендата, също и със Сарасвати) образува така наречената Тривени-Сангам, свещена за индусите. Със своите кристално чисти води, Ямуна разширява руслото на мръсножълтата Ганг до 800 m. Тя носи средно около един път и половина пъти повече вода от Ганг преди сливането им, така че, според формалните хидроложки правила, по-надолу по течението реката трябва да се нарича Ямуна, а не Ганг, но поради традицията и религиозните вярвания, въпросът за промяна на съществуващото име на реката не се поставя. След Аллахабад в Ганг се вливат следните притоци: отляво Гомти, отдясно Тамс и Карманаша, а малко преди Патна – отляво Гхагхра и отдясно Сон. Точно при Патна, в района на Хаджипур, се влива големия приток Кали Гандаки.
Накрая, след Бхагалпур, Ганг приема пълноводната Коши, спускаща се директно от Хималаите. Достигайки в средното си течение ширина от 1500 m при дълбочина не повече от 10 m, Ганг завива рязко на югоизток, излизайки на най-равнинната западна част на Индо-Гангската равнина. Тук започва нейното долно течение, където тя се разклонява на ръкавите в делтата си. Близо до Сахебгандж наляво се отделя огромния ръкав Бхагиратхи, а основния канал на Ганг получава от това място нататък името Падма. След 100 km от река Падма се отделя още един голям ръкав, Джаланги.
Долно течение и устие на реката Преминавайки през низината 160 km, ръкавите Бхагиратхи и Джаланги се съединяват в общия ръкав Хугли, на който е разположен град Колката. След съединяването си с река Дамодар край град Чанданагар, Хугли става достъпна за морски кораби, а близо до остров Сагар, по-надолу от Колката, се влива в Бенгалския залив.
Отдавайки част от водите си на Хугли, Падма (основния канал на Ганг) продължава да се движи на югоизток и се разделя на плитки ръкави (Мартабангу, Гуру, Чундну). Сред това приема отляво големия приток Махананду, а близо до град Раджбари се съединява с Джамуна, голям ръкав на друга свещена за бенгалците река – Брахмапутра.
Съединените води на двете реки се изливат в Бенгалския залив, сливайки се с Мегхна. Започвайки от Раджбари, делтата на Ганг и Брахмапутра е най-сложната и най-голямата в света и е подложена на постоянна промяна. Участъкът земя между Хугли и Мегхна се нарича Сундарбан. Това е лабиринт от блата, реки, ръкави и заливи по брега на Бенгалския залив с дължина от 265 km и ширина от 350 km. В него често изникват и също толкова често и бързо изчезват кални и пясъчни острови, покрити с огромни гори, частично потопявани от наводнения и морски приливи, които оставят по островите слоеве наноси и отмиват остатъците от растения и животни.