Лудвиг III (; * 23 януари 1378; † 30 декември 1436, Хайделберг) от фамилията Вителсбахи, е от 1410 до 1436 г. пфалцграф и курфюрст на Пфалц.

Произход и ранни години Син е на курфюрста и римско-германски крал Рупрехт III (1352 – 1410) и бургграфиня Елизабет Хоенцолерн (1358 – 1411), дъщеря на бургграф Фридрих V от Нюрнберг и съпругата му Елизабет фон Майсен.

През 1401 – 1402 г. Лудвиг замества баща си, който е на поход в Италия. На 15 август 1401 г. се жени в Кьолн за принцеса Бланка от Дом Ланкастър (1392 – 1409), дъщеря на крал Хенри IV от Англия. Тя умира на 22 май 1409 г.

Управление На 3 октомври 1410 г. вдовецът Лудвиг III получава своето наследство в Курпфалц. Той е високообразован и се ангажира религиозно.

Участие в избора за римско-германски крал През 1410 година, след смъртта на бащата на Лудвиг, крал Рупрехт, тронът на римско-германски крал се оказва вакантен. Лудвиг III не желае да кандидатства за римско-немски крал и помага за избора на Сигизмунд Люксембургски, който се нуждае от поддръжка в борбата за трона. В това време Йобст Моравски управлява Курфюрство Бранденбург и така е един от курфюрстите, имащи право на глас при изборите за римско-германски крал. Само че самият Сигизмунд претендира за това право и назначава Фридрих Брандербургски за свой представител от Курфюрство Бранденбург на изборите за римско-германски крал на 20 септември 1410 година.

Изборът на нов крал се усложнява от факта, че крал Вацлав IV Люксембург живее в Бохемия и църковният разкол продължава в Европа. И ако думите на курфюрста на Кьолн, който заявява, че изборът на римския крал не е необходим, тъй като Вацлав продължава да бъде римски крал, лесно се игнорират, то разколът създава много проблеми. Йохан II фон Насау, архиепископ на Майнц, и Фридрих III, архиепископ на Кьолн, които подкрепят папа Александър V от Пиза, привличат на своя страна Адолф, херцог на Берг, Стефан III Баварски и Фридрих, маркграф на Майсен и ландграф на Тюрингия.

Архиепископ Вернер фон Фалкенщайн от Трир, който подкрепя папа Григорий XII, има по-малко привърженици. Сред тях обаче са синът на починалия крал Рупрехт – курфюрст Лудвиг III Пфалц и неговият братовчед Фридрих, бургграф на Нюрнберг. Фридрих Хохенцолерн изплаща дълговете на Сигизмунд и убеждава Вернер фон Фалкенщайн от Трир и Лудвиг III Пфалц да преминат на страната на Сигизмунд.Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 537 – 538

На 1 септември 1410 г. във Франкфурт се провежда среща на избирателите. Бургграф Фридрих, пристига с голяма свита като „представител на избирателя на Бранденбург“ и планира да влезе в града заедно с 200 конници (което според „Златната була“ е разрешено само на избирателите). Но той е приет в града само като „посланик на краля на Унгария“.

На 20 септември 1410 г. Вернер фон Фалкенщайн от Трир и Лудвиг III Пфалц като избиратели, Фридрих Нюрнбергски като представител, се появяват пред градската катедрала.Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3, стр.538 Избирателите на Саксония, Майнц и Кьолн отказват да започнат избори до пристигането на „избирателя на Бранденбург“ Йобст.Allgemeine Deutsche Biographie:Friedrich I. (Markgraf und Kurfürst von Brandenburg) (ADB) Затова на 20 септември Йохан II фон Насау, курфюрст на Майнц, като архиепископ, забранява откриването на заседанието в църквата. Тогава Фридрих, заедно със своите съюзници, отиват до гробището в съседство с катедралата и там провъзгласяват избора на Сигизмунд. Избирателите на Майнц и Кьолн изразяват своя протест. Те привличат Вацлав на своя страна, който признава Йобст за „курфюрст-избирател от Бранденбург“. Заедно с гласа на Рудолф III от Саксония, Йобст получава 5 гласа и е провъзгласен за германски крал на 1 октомври 1410 г. в градската катедрала.Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр.538 -539

Въпреки че Сигизмунд е избран по-рано, Йобст Моравски е подкрепен от повечето избиратели. Така в империята се появяват двама римски крале. Нито единият, нито другият обаче проявяват активност до януари 1411 година. През цялото това време интересите на Сигизмунд в Германия са представени от Фридрих и Йохан от Нюрнберг и Еберхард от Вюртемберг. На 11 януари 1411 г. Сигизмунд обявява съгласието си да заеме престола. В отговор Йобст започва да събира войски, но умира при подозрителни обстоятелства на 18 януари 1411 година. Това дава възможност на Сигизмунд да си върне контрола над Бранденбург и да премахне пречките за овладяване на трона по-късно същата година. Затова Сигизмунд изпраща Фридрих при Вацлав. Братята се съгласяват, че Сигизмунд ще бъде римски крал, а Вацлав император. Решават, че заедно ще се борят срещу църковния разкол. Вацлав спечелва на страната на Сигизмунд Рудолф от Саксония, а Фридрих Хохенцолерн, избирателите на Кьолн и Майнц. Така въпреки протестите на избирателите Вернер фон Фалкенщайн и Лудвиг III Пфалц, които настояват за валидност на първите избори, Сигизмунд след юли 1411 г. е провъзгласен за римски крал за втори път, но вече в катедралата.Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 539

Констанцки събор На Констанцкия събор Лудвиг III участва в свалянето на папа Григорий XII. Тогава кралят го прави имперски съдия. Когато крал Сигизмунд Люксембургски отсъства, той изпълнява като съдия присъдата на Ян Хус, който е изгорен на 6 юли 1415 г. На 30 май 1416 г. Лудвиг III трябва да ръководи и изпълнението на присъдата на Йероним Пражки.

По заповед на краля Лудвиг III арестува през април 1415 г. антипапа Йоан XXIII, който тайно бяга от Констанц на 20 март 1415 г., и го държи затворен в двореца на Хайделберг, където дочаква неговото сваляне на 31 май и през пролетта 1416 г. го мести в по-сигурния замък Айхелсхайм в днешен Манхайм.

Конфликти. Втори брак През 1415 г. Лудвиг III се присъединява към групата (Sittichgesellschaft, основана на 17 април 1414 от херцог Хайнрих XVI Богатия от Бавария) против херцог Лудвиг VII от Бавария-Инголщат.

На 30 ноември 1417 г. в Пигнерол Лудвиг III се жени за принцеса Матилда Савойска-Ахая (1390 – 1438), дъщеря на херцог Амадей Савойски-Ахая (1363 – 1402) и на съпругата му графиня Катарина от Женева, сестра на антипапа Климент VII (1378 – 1394). Тя е сестра на блажената Маргарита Савойска-Ахая (1390 – 1464), третата съпруга на Теодоро II Палеолог, маркграф на Монферат.

През 1422/1423 г. той предприема пътуване до Прусия. От 1424 г. той е в групата на опозицията на курфюрстовете от Бинген против политиката на крал Сигизмунд.

Последни години. Наследство На 5 май 1426 г. умира неговият син от първия му брак, Рупрехт Англичанина, който е подготвен за наследник на трона. Потресен от смъртта му Лудвиг предприема през 1427 г. пътуване до Светите земи и се връща тежко болен. От 1430 г. той е почти сляп и през 1435 г. собствената му съпруга и нейните съветници го свалят от управлението. Той умира през 1436 г. в Хайделберг и е погребан в тамошната църква „Свети дух“.

През 1421 г. той завещава своите книги на университета в Хайделберг за свободно ползване от студентите. Това е основата за по-късно основаната „библиотека Палатина“.

Деца От първия брак с принцеса Бланка има един син: Рупрехт Англичанина (* 22 май 1406, † 20 май 1426), обявен за наследник на баща си.

От втория брак с Матилда Савойска-Ахая има децата:Mathilde de Savoie/Ludwig III von der Pfalzgraf bei Rhein, fmg.ac Мехтхилд (1419 – 1482), ∞ на 21 октомври 1436 г. за граф Лудвиг I от Вюртемберг-Урах (1412 – 1450);# ∞ на 10 август 1452 г. за Албрехт VI (1418 – 1463), ерцхерцог на Австрия и става ерцхерцогиня на Австрия Лудвиг IV (1424 – 1449), от 1436 до 1449 г. пфалцграф и курфюрст на Пфалц, ∞ 1445 принцеса Маргарета Савойска (1410 – 1479), вдовица на (титулар-) крал Луи III Валоа-Анжуйски от Дом Анжу Фридрих I (1425 – 1476), пфалцграф и курфюрст на Пфалц от 1451 до 1476 г. сгоден за Елизабет от Бавария-Ландсхут (1419 – 1451) (Елизабет се омъжва 1445 г. за гаф Улрих V фон Вюртемберг-Щутгарт), ∞ 1462 Клара Тот (1440 – 1520) Рупрехт (1427 – 1480), архиепископ на Кьолн Маргарета (* ок. 1428; † 23 ноември 1466), монахиня в манастир Либенау

Външни препратки Haus der Bayerischen Geschichte: Kurfürsten Ludwig III. des Bärtigen von der Pfalz Webseite der Universität Heidelberg, zur Gefangenschaft Johannes XXIII. in Mannheim

Източници

Hans Rall: Die Wittelsbacher in Lebensbildern. Hugendubel Verlag, 2000, ISBN 3-7205-2103-6 Andreas Kraus: Handbuch der bayerischen Geschichte, 1995, Band 3, S. 73; Digitalisat.

Категория:Вителсбахи Категория:Пфалцграфове Категория:Курфюрст (Пфалц) Категория:Починали в Хайделберг