Бартоломѐо Франчѐско Растрѐли (Бартоломео Растрели, Франческо Растрелли) (на италиански – Bartolomeo Francesco Rastrelli, на руски – Варфоломей Варфоломеевич Растрелии) е руски архитект, италиански граф, академик по архитектура в Императорската художествена академия. Нерегулярный историко-культурно-познавательный журнал о Санкт-Петербурге „I love Peterspurg“/Личности в истории Петербурга/Расстрели Франческо Бартоломео Създател е на елисаветинския барок, възникнал в резултат на преосмисляне на европейския барок под влияние на традиционната руска архитектура. Това ярко архитектурно направление заема важно място в историята на европейския барок. Растрели е автор на множество помпозни дворци и сгради, главно в Санкт Петербург. Лучшие люди страны/Художники и скульпторы/Растрелли – биография
Детство и юношество Бартоломео Франческо Растрели е роден в семейството на известния скулптор и архитект Бартоломео Карло Растрели и испанска дворянка. Тъй като работата му във Франция не носи достатъчно доходи, бащата приема поканата на руския посланик да замине за 3 години в Русия, на служба при Петър І. Преди да замине и докато все още е във Франция, Карло Растрели си купува графска титла. Растрелли (два художника-итальянца)
През февруари 1716 година семейството пристига в Санкт Петербург с 16-годишния си син, който е най-близкият помощник на баща си. Така в юношеските си години Бартоломео се оказва въвлечен в мащабното строителство на новата руска столица, която с впечатляваща скорост израства по бреговете на делтата на река Нева.
До 1970 година се смята, че момчето е заминало за Италия и Франция за да учи архитектура. Много източници твърдят, че Растрели е получил позволение да изпрати сина си на обучение в тези страни и че той отсъства от Русия около 5 години, но документи, потвърждаващи този факт, не са открити. Предполага се, че по-скоро такова пътуване не е имало. Растрели-младши се учи от баща си и е негов пръв помощник. Той му помага за проекта на Стрелнинския дворец и заедно с него се занимава с интериора на дворците на Апраксин и Шафиров. Трябва да се подчертае, че Растрели-баща е повече скулптор, отколкото архитект и в тяхната съвместна работа се откроява архитектурният талант на сина. Прогулки по Петербургу/Санкт-Петербург – история и достопримечательности/Архитекторы/Франческо Бартоломео Растрелли
Първи стъпки
Първата поръчка, която бащата получава в Петербург, е благоустройство на имението Стрелна и създаването на парк с канали и водни каскади. Проектът на този ансамбъл бащата отстъпва на сина си. Така започва творческият път на бъдещия известен архитект, проектирал голяма част от сградите на Петербург.
Първата самостоятелна работа на младия архитект е строителството на петербургския дворец на княз Антиох Кантемир, младия син на избягалия в Русия молдовски войвода Димитрие Кантемир. Сградата се строи в продължение на 6 години и е завършена през 1727 г. Построена е в стила на северноевропейската архитектура, без италианско или френско влияние. Въпреки че това е една „ученическа“ работа, в структурата на обемите вече се чувства архитектурният талант.
Между 1727 и 1730 година Растрели създава проект за каменния дворец с градина за княз Иван Долгоруков и проект за новото здание на Арсенала в Москва. През 1730 година прави и проект за дървен дворец в Московския кремъл, който по-късно е пренесен в новата царска резиденция на брега на река Яуза.
За развитието на таланта на младежа способстват освен целеустремеността му в ателието и на строителната площадка, и общуването с известни архитекти. Домът им често е посещаван от италианеца Доменико Трезини и неговия ученик Михаил Земцов, както и от Гаетано Клавери, прославил се по-късно със сградите си в Дрезден.
Талантът на Растрели като изкусен архитект се разкрива изцяло по времето на Анна Ивановна, руска императрица от династията Романови. Първата поръчка получава през 1732 година от нейния фаворит Ернст Бирон. Това е проект за удобен манеж, разположен на празно място в центъра на Петербург, с който архитектът чудесно се справя. Следващата поръчка на фаворита е за проучване и създаване на дворец в Курландия. При неговото проектиране младият Растрели не заимства идеи от архитектите от по-старото поколение. Разчита само на живото си въображение и създава творби, които са неповторими и не приличащи на никоя друга сграда. В този проект Растрели за първи път създава входна кула-камбанария, каквато по-късно повтаря в проекта си на манастира Смолни. Строителството на Рундалския дворец започва на 24 май 1736 година, а интериорът е завършен през 1768. Това е най-ранната запазена творба на Растрели.
Някъде през тези години младият Растрели се жени и семейството се преселва в дома на неговия баща. В началото на март 1733 година се ражда синът им Йосиф-Яков, на следващата година – дъщеря им Елизавета Катерина де Растрели, а през 1735 – следващата дъщеря Елеонора. През декември 1737 година от холера умира синът му, а през следващата – и дъщеря му Елеонора. Така семейството остава само с една дъщеря.
През 1737 година Бирон става херцог на Курландия и поръчва на Растрели нов, още по-разкошен дворец. Архитектът разполага за него с неограничени средства, което му дава възможност да разкрие таланта си напълно. Дворецът в Митава се строи в продължение на три години, до 1741 г. Едновременно с това Растрели въководи и изграждането на Аненховската и Лефортовската къща в Москва.
През 1738 година Растрели е назначен за главен архитект на императрицата с начална заплата от 600 рубли, която бързо пораства на 1200 рубли годишно. Получава и служебно жилище в бившия Зимен дворец на Петър І. След смъртта на Анна Ивановна в съдбата на семейството не настъпват никакви промени. Регент на непълнолетния принц Иван Антонович става техният приятел Бирон. Смяната на властта през 1740 година също не променя нищо. Следващият регент е принцеса Анна Леополдовна, майката на Йоан. При нея голяма власт получава немският граф Бурхард Миних, който се отнася благосклонно към Растрели. По негова заповед архитектът изоставя недовършения дворец в Митава и пристига в Петербург. Даже скъпите врати и рамките на прозорците от там са докарани в Петербург за строителството на Аничковия дворец, дома на граф Разумовски.
Летният дворец В края на февруари 1741 година Растрели подготвя проект за нов Летен дворец, а през юни, същата година, е неговото тържествено представяне.
През ноември 1741 година, след поредния дворцов преврат, тронът е зает от Елисавета Петровна, дъщеря на Петър І. Тези събития не предвещават нищо добро за младия архитект. В продължение на два месеца никой не си спомня за него, а в края им е повикан да обясни защо нарича себе си главен архитект и защо се титулува като граф. Ползването на тази титла му е забранена и му е заповядано да се нарича фон Растрели. Большая биографическая энциклопедия/Растрелли, граф Варфоломей Варфоломеевич В добавка към това следва и заповедта никой да не възлага поръчки на италианеца и отнемането на дворцовата му служба. Всички архитектурни проекти са възложени на Михаил Земцов, който, познавайки добре Растрели, прави всичко възможно да го привлече на работа.
В такава неизвестност за бъдещето минават повече от две години. Елисавета Петровна мечтае за свой нов, впечатляващ дворец, разкошът за който създава само стилът барок. А майсторът на барока в Русия по това време е Растрели. Останалите архитекти са или твърде млади, или не така добри. Строителството на дворци става приоритет във вътрешната политика на дъщерята на Петър І и копирайки я, много от царедворците също започват да си поръчват резиденции.
По тези причини за проекта на новия си Летен дворец Елисавета се обръща към Растрели. През есента на 1744 година му поръчва да довърши екстериора и интериора на Летния дворец, плановете на който са готови още от 1741. Императрицата оценява високо постигнатото от архитекта в работата му по този дворец, построен специално за нея. Той не просъществува дълго – само до 1797 година, когато Павел І заповядва на негово място да се построи Михайловският замък.
След няколко месеца Растрели получава нова задача от императрицата – да продължи строителството на Аничковия дворец в Петербург, започнат още от Земцов.
На 18 ноември 1744 година умира Бартоломео Карло Растрели. На следващия ден Бартоломео Франческо докладва в строителната канцелария, че отливката на конната статуя на Петър І, създадена от баща му, е готова. Той поема окончателното завършване на монумента, което счита за свой синовен дълг.
Големият дворец в Петерхоф (Петродворец) През декември 1745 година Растрели получава разпореждане да започне реконструкция на Големия дворец в Петерхоф. След щателно разучаване на състоянието на двореца, представя на императрицата своя проект, който е одобрен през следващата година. Растрели обаче не е доволен от проекта си и след известно време предлага да допълни нови каменни пристройки с галерии и куполи.
След разработка на дървената конструкция на съществуващия дворец обаче става ясно, че му е необходима пълна реконструкция. Тогава разработва нова концепция – да разглоби крилата и галериите, да съхрани оформения до този момент ансамбъл и за център на двореца да създаде няколко изцяло нови елемента – сграда с галерии, две крила и два корпуса. Окончателният проект на Растрели е одобрен през 1747 година.
Архитектът завършва всички основни работи по реконструкцията на двореца след четири години. За проектиране и осъществяване на интериора отиват още 5 години. На 15 юни 1752 година Елисавета Петровна за първи път устройва прием в обновения Петерхоф. Присъстващите придворни и други поканени гости са във възторг от външното великолепие и вътрешния дизайн на двореца.
За тази си работа Растрели не получава никаква награда, въпреки че императрицата остава много доволна. Не е възстановен дори на старата си длъжност като главен архитект. Налага му се да се изхитри и той съобщава, че е решил да си замине от Русия. Чак след това, на 4 ноември 1748 година Растрели отново получава длъжността главен имперски архитект, а заплатата му е повишена на 1500 рубли годишно.
Някои изследователи приемат, че причина за пренебрегването на Растрели е любимецът на Елисавета, първият министър Иван Шувалов, който е поклонник на рококото. Затова и дава поръчката за собствения си дворец на архитект Сава Чевакински, въпреки че всички дворци на знатни особи са строени от Растрели. Освен това, разкривайки художествената академия в Петербург, Шувалов не поканва за неин член Растрели, въпреки че по това време вече е главен имперски архитект.
Големият Екатеринински дворец
През 1748 година, след двореца в Петерхоф, Растрели веднага започва работа по Големия Екатеринински дворец в Царское село, днес град Пушкин. Основите на двореца са положени през 1717 година, когато Екатерина I наема германския архитект Йохан-Фридрих Браунщайн да изгради летен дворец. През 1733 година императрица Анна Ивановна назначава Михаил Земцов и Андрей Квасов да го разширят.Дневник, 29 юли 2008/30 юли 1756 г. Растрели приключва двореца в Царско село При новото проектиране в началото пак става въпрос само за реконструкция на съществуващата сграда. Но от 1752 година Растрели преминава към преработка на всички здания и създава един от най-грандиозните дворцови композиции на 18 век. По своите мащаби, целостта на пространственото оформление, единството на фасадните мотиви, необичайната наситеност с пластики и цветове, разточителната декорация и окончателно завършения интериор, това произведение на Растрели бележи върха в неговата кариера и остава единствено по рода си.
В основата на устройствения план на Екатериненския дворец заляга същият галериен тип, както при двореца в Петерхоф, но тук размерите са значително по-големи, като цялата дължина на двореца е 325 метра. Принципът за точност и чистота на архитектурната композиция е изразен в строго праволинейния план на постройката и в неговата проста и ясна пространствена схема.(2)