Македонският въпрос или по-рядко Македонското питане (; , Македонико Зитима, ) се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на XIX век и началото на XX век. Македонският въпрос е съставна част от така наречения Източен въпрос.

История До Балканските войни Македонският въпрос е съставна част от българския национален въпрос, условно обозначение на борбите на българския народ за освобождение на Македония, която, заедно с Одринско, по силата на Берлинския договор 1878 г., остава и след Освобождението на България под прякото владение на Османска Турция. Според Енциклопедия Британика от 1911 година:

Първоначално борбата се води стихийно, поради което резултатите са почти нищожни. Първият опит за премахване на османската власт в двете области е Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 г., което завършва без успех. В началото на 1880-те години се осъзнава, че международната обстановка не е благоприятна за радикално разрешаване на българския национален въпрос, поради което решаването на македонския въпрос минава на заден план, отстъпвайки на борбата за съединение на Източна Румелия с Княжество България. Тази акция завършва с успех през 1885 г. и на свой ред дава тласък на борбите на българите в Македония и Тракия за извоюване на своята свобода.

След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през 1893 г. в Солун борбата в Македония и Одринско приема организиран характер.

Две години по-късно се създава и Македонският комитет в София, прераснал скоро след това във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Между двете организации няма противоречие по въпроса за крайната цел на борбата на македонските българи – пълното им освобождаване от османска власт. Различията между тях са по тактиката за постигането на тази цел. Докато ВМОРО тръгва по пътя на самостоятелна борба, ВМОК разчита повече на непосредствената материална подкрепа от свободното Българско княжество. В определени моменти двете организации взаимно си сътрудничат и подпомагат, но в повечето случаи те действат самостоятелно, а понякога и една срещу друга.

Това обстоятелство дава своето отрицателно отражение върху осъществяването на крайната цел. Без съгласието и даже против ВМОРО ВМОК организира Горноджумайското въстание през 1902 г. Въстанието завършва без успех. Неговото потушаване силно разрушава мрежата на ВМОРО в Пиринския край.

Връхна точка в борбата на македонските българи за освобождаването им от османска власт е Илинденско-Преображенското въстание – 1903 г., организирано и ръководено от ВМОРО. Въстанието показва на света, че те не желаят половинчати преобразувания от рода на Пъдарските реформи и Мюрцщегските реформи от 1903 – 1908 г., предлагани им от Великите сили, а свобода, подобна на сънародниците им от Княжество България.

Поражението на въстанието нанася силен удар и на ВМОРО, поради който тя години наред не може да се съвземе. Освен това в нейните редове започват да се формират течения, с което още повече отслабва силата и като революционна организация. Надеждите на повечето от македонските българи все повече започват да се насочват към България.

Извършената Младотурска революция през 1908 г. не само че не разрешава македонския въпрос, но го изправя и пред още по-трудна ситуация. Част от дейците на ВМОРО се подвеждат по големите обещания на новата турска управа и се легализират. Едва когато става ясно, че и тези управници се придържат по отношение на македонските българи към старата политика на турските султани, те се озовават в планините и продължават предишната си революционна дейност.

Подялба на Македония През целия период до Балканските войни основните български организации, ангажирани с Македонския въпрос, водят политика на даване на автономия на Македония като първа стъпка към бъдещо обединение с България по модела на Съединението. Алтернативният подход за подялба на Македония между заинтересованите страни е първоначално лансиран от сръбски активисти. Още в 1885 година Деспот Баджович издава „Искрена реч Србо-Македонцима“, в която твърди: ...правилно би било Македония да се подели на три части. Тъй като северозападният дял на Македония е населен със славяни, които по народност са единствено сърби, южният дял на Македония е населен преобладаващо с гърци и принадлежи на гърците, а източната част на Македония е населена предимно със славяни, които по народност принадлежат към българите, или по-точно към българските славяни. Така в Македония имаме сърбомакедонци, българомакедонци и гъркомакедонци.Искрена реч Србо-Македонцима, Београд, 1885, стр. 6.}}

Правителството на Стефан Стамболов предприема политика на приятелство с Османската империя, на базата на която да постигне мирни реформи в Македония и Одринско. През 1889 година той отклонява предложение на сръбския министър-председател Никола Пашич за подялба на Македония, а през 1891 година гръцко предложение за антиосманска коалиция със същата целСпасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.192.. Междувременно, след като Фердинанд I става княз на България, се договоря подялба на Македония на две зони на влияние с Австро-Унгария, като най-западните части на областта се предвижда да преминат към империята, а останалото към България.Гиза, Антони. Балканските държави и Македонския въпрос, Македонски Научен Институт ­ София, 2001, На 19 февруари 1897 година в София е подписана тайна спогодба между правителството на Константин Стоилов и представители на Сърбия, в която е отхвърлена идеята за поделяне на Македония на сфери на влияние. Предвижда се България и Сърбия да не си пречат, а да работят съвместно за постигане на националните, религиозните и училищните въпроси в областта. Същата година Сърбия поставя въпроса за назначаване на архимандрит Фирмилиан Скопски за патриаршески митрополит в СкопиеСпасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр. 197.. Българското правителството на Стоян Данев подкрепя назначението на Фармилиан през май 1902 година срещу обещаната от Русия помощ за получаване на външен финансов заем и за подписване на двустранна военна конвенция между двете държавиСпасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.201. След 1903 година българските правителства изоставят временно тази идея, но тя заляга в основата на печално известния Българо-сръбски договор (1912).

През есента на 1912 г. избухва Балканската война, в която срещу Високата порта освен България се изправят още Сърбия, Гърция и Черна гора. За по-малко от година Османската империя е разгромена и изтласкана от европейските ѝ предели. Македония се освобождава от османска власт, но по-голямата част от нея се оказва в ново чуждестранно владичество – на Сърбия и Гърция. Докато българската армия се сражава на главния боен театър срещу турските войски, двете дотогавашни съюзнички на България тайно се договарят и окупират Вардарска и Егейска (Беломорска) Македония. На всички апели на София за разрешаването на македонския въпрос с оглед на историческите и етническите съображения и още – с реалните заслуги за победата над Османската империя, управляващите среди в Белград и Атина отговарят с категоричен отказ. Тази им позиция става една от главните причини за последвалата Междусъюзническа война 1913 г. Претърпяла поражение във военните си действия срещу двете свои бивши съюзнички, България не е в състояние да промени положението, в което се оказва Македония след Балканската война.

Световните войни и Междувоенния период През лятото на 1914 г. избухва Първата световна война. България отначало прокламира неутралитет спрямо воюващите държави. През есента на 1915 г. тя изоставя тази си позиция и се намесва във войната на страната на Тройния съюз. Една от причините да се ориентира към тях са дадените по-изгодни обещания, отколкото тези от Антантата, за решаването на македонския въпрос – на България се предоставя правото не само над безспорната, но и над спорната зона във Вардарска Македония, очертани още в навечерието на Балканската война. За съдбата на Егейска Македония се изчаква решението на Гърция. Ако тя премине на страната на Съглашението, то и тази област ще се предостави на България.

Само за няколко месеца българските войски, съвместно с войските на Австро-Унгария и Германия, изтласкват сръбската армия не само от Тимошко и Поморавието, но и от Вардарска Македония. Веднага след това тази област е обособена във военно губернаторство със седалище в Скопие, начело с ген. Рачо Петров. След като през 1916 г. Гърция се намесва във войната като съюзник на Антантата, и Егейска Македония преминава под управлението на България. Тази област също е обособена във военно губернаторство със седалище в Драма. След военното поражение на България в Първата световна война тя е принудена да напусне Вардарска и Егейска Македония, които отново преминават във владение на Сърбия (от декември 1918 г. вече Сърбо-хърватско-словенско кралство) и Гърция. За да заличи присъствието не само на българския елемент, но и на всичко, което напомня за Македония, Белград обявява Вардарска Македония за „Южна Сърбия“. Гърция на свой ред също предприема незабавни мерки за обезбългаряване на Егейска Македония, като заставя по насилствен начин по-голямата част от живеещото в нея население да напусне родните си места. При това кралска Югославия успява да сложи ръка и на Струмица и нейната околност, които също включва в пределите на „Южна Сърбия“.

След Първата Световна Война България води непоследователна политика по македонския въпрос. Тя ту се сближава с Югославия, ту заема позиция на неутралитет. Липсата на решителност принуждава лидера на ВМРО Иван Михайлов, който вече е със смъртна присъда в България да реагира гневно през 1936 г. от чужбина. Михайлов твърди, че такава политика на пълна незинтересованост от страна на държавата към българите в Югославия ще доведе дотам, че скоро сърбите ще започнат да търсят някакво югославско малцинство в България. И се оказва прав. През годините на Втората световна война 1939 – 1945 г., след разгрома на Югославия и Гърция от хитлеристка Германия и фашистка Италия, България без да участва във военни операции отново стъпва във Вардарска и Егейска Македония и до есента на 1944 г. ги счита като неделима част от своята територия.

По време на българската окупация на Македония възниква конфликт между комунистическите партии в България и Югославия за контрол над местните комунистически структури, като след намесата на съветския диктатор Йосиф Сталин те остават под югославски контрол. Прокомунистическите Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия и Отечествен фронт се обявяват за обединяване на „македонския народ“ в неговите географски и исторически граници и на 2 август 1944 година югославската комунистическа съпротива обявява създаването на Демократична Македония, която трябва да обедини цялата област в рамките на федеративна Югославия.

След обявяването на война на Германия страната ни самоволно се оттегля от тези територии и ги преотстъпва без съпротива на Титовите партизани и гръцки комунистически групировки. Хората с българско съзнание там са подложени след оттеглянето на армията ни масово на репресии и издевателства.

След Втората световна война