Иван Петков Гълъбов е професор по история на българския език и по славянско езикознание в Залцбургския университет (Австрия).
Биография Иван Петков Гълъбов е роден на 28.05.1918 в град Чирпан. След завършване на гимназия в Бургас и славянска филология в Софийския университет, през 1942 и 1943 г. той специализира в Германия: индоевропейско езикознание в университета в Хайделберг и санскрит, староперсийски и славянска филология в Берлин при прочутите немски езиковеди М.Фасмер. X, Гюнтерт и Г, Райхенкрон. През лятото на 1943 г. Иван Гълъбов участва в голяма научна експедиция, организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Министерството на народното просвещение, която проучва епиграфски паметници (надписи) и археологически обекти в района на Лименас и Панагия на остров Тасос. Веднага след Тасос, той прехвърля дейността си на остров Самотраки. Там работи по описанието на крепостните стени и християнските паметници. Тази дейност е част от по-широкомащабни проучвания на български учени в Беломорска Тракия и островите в Егейско море през периода 1941-1944 г. През 1948 г. Гълъбов постъпва на работа в новосъздадения Народен музей в Бургас (1951-1957). Той е известен и с мащабните си разкопки в Несебър, за което е обявен за почетен гражданин на града през 1974 г. Доцент (от 1963 г.) и професор (от 1966 г.) във Великотърновския университет. Гостуващ професор в Института за славянска филология на Залцбургския университет (1967-1970). От 1970 г. – редовен професор в Залцбургския университет. От 1971 до 1978 г. е ръководител на катедрата по славянска филология в Залцбургския университет и директор на Славистичния семинар. От 1977 г. до смъртта си през 1978 г. е директор на Българския изследователски институт в Австрия.
Под негово ръководство през месец август 1959 г. при нос Калиакра е проведена първата в България експедиция по подводна археология., поради което той е признат основоположник на българската подводна археология50 години подводна археология в България, kulturni-novini.info, 29.10.2009..
Основни трудове Пълна библиография на автора дават Л. Селимски и П. ПоповаЛ. Селимски и П. Попова. Иван Гълъбов. Библиография. Велико Търново, 1983.. Основни заглавия:
Проблемът за члена в български и румънски език. София, 1962. Надписите към боянските стенописи = Die Inschriften an den Wandmalereien der Kirche in Bojana. София: БАН, 1963. Български етимологичен речник. Т. 1. София, БАН, 1971 (в съавторство) „Историческа диалектология и лингвистична география.“ – Български език, 1973, № 6, 504–507. „Приносът на епиграфския материал за решаване на лингвистични проблеми“. – Известия на Народния музей във Варна, 1976, №12, 33–47. (Съдържа името на крепостта Холъвник, дава се етимологията и на други подобни имена.) Старобългарски език с увод в славянското езикознание. София, Наука и изкуство, 1980. Избрани трудове по езикознание. София, 1987.
Бележки
Източници Христо Първев. „Иван Гълъбов“. – В: Създатели и творци на българското езикознание, София, 1987, стр. 144.
Категория:Български музейни дейци Категория:Австрийски диалектолози Категория:Австрийски езиковеди Категория:Български езиковеди Категория:Български слависти Категория:Българисти Категория:Преподаватели във Великотърновския университет Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Българи в Австрия Категория:Родени в Чирпан Категория:Починали във Виена Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив