Четиридесет и четвърти пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Формиране Четиридесет и четвърти пехотен полк е формиран през 1912 година в Варна и се състои от четири дружини с по четири роти. Влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 67
Балкански войни (1912 – 1913) Полкът взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след края на което е разформирован.
Първа световна война (1915 – 1918) Формиран е отново на 11 септември 1915 година във връзка с избухването на Първата световна война (1915 – 1918) от състава на 27-и пехотен чепински полк и 28-и пехотен стремски полк, като се състои от три дружини с по четири роти. Влиза в състава на 3-та бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение: Числен състав Добитък Обоз Въоръжение Офицери: 47Подофицери и войници: 3435 Коне: 364Волове: 2 Обикновени: 43Товарни: 161Специални: 5 Пушки и карабини: 3200Картечници: 4
Втора световна война (1941 – 1945) За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран на 15 януари 1940 година в Крумовград, под името Четиридесет и шести пехотен тунджански полк, съгласно заповед до 10-а пехотна родопска дивизия № 2 от 5 май 1940 година. В състава му влизат две дружини. В периода (1941, 1942 и 1944) е на Прикриващия фронт, като мобилизира чинове за формиране на 2-ра дружина от 70-и пехотен полк и 2-ра ловна дружина от 10-и пехотен родопски полк. След 9 септември 1944 година към 2-ра дружина от полка се придава Партизански отряд „Васил Левски“.
През ноември полкът формира 44-та усилена прикриваща дружина в Ивайловград със задача по прикриване на границата. През декември 1944 г. полкът мобилизира в пълен състав и се отправя към българо-сръбската граница, за да вземе участие във втората фаза на Отечествената война в състава на 10-а пехотна родопска дивизия. През юни 1945 г. се завръща в Крумовград и демобилизира запасните чинове. За проявена храброст в боевете, които води 298 чинове от полка са наградени с Военен орден „За храброст“. По времето, когато полкът е отсъствал от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 44-та пехотна допълваща дружина. При съкращаването на армията съгласно мирния договор от 1 януари 1946 г., 44-ти пехотен полк се разформира, като до декември 1946 г. остава да действа Ликвидационно бюро.ДВИА, ф. 356, История на фондообразувателя
Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Четиридесет и четвърти пехотен полк (1912 – 1913) Четиридесет и четвърти пехотен полк (11 септември 1915 – 1918) Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк (15 януари 1940 – 1946)
Командири Званията са към датата на заемане на длъжността. № звание име дати 1. Подполковник Руси Радков Балканска война 2. Подполковник Иван Бочев Първа световна война 3. Подполковник Юрдан Тодоров Първа световна война 4. Подполковник Иван Вълков 1916 – 1917 5. Подполковник Минко Абаджиев 1939 – 1943 6. Полковник Коста Начев 1943 – 14 септември 1944 7. Полковник Георги Михайлов Шопов 14 септември 1944 – 1945
Други командири: Николай ЧакъровСъгласно Руменин с МЗ 226 от 1939 г.
Бележки
Източници
Категория:Български полкове от Балканската война Категория:Български полкове от Междусъюзническата война Категория:Български полкове от Първата световна война Категория:Български полкове от Втората световна война Категория:Военни формирования, формирани през 1912 година