Мислиш си, че можеш да танцуваш (САЩ)

„Мислиш си, че можеш да танцуваш“ (, SYTYCD) е американско телевизионно танцово риалити, което се излъчва по FOX в САЩ. То е част от франчайз предаването „Мислиш си, че можеш да танцуваш“, излъчвано в 27 държави (към момента само в 13).

Шоуто стартира на 20 юли 2005 г. с повече от десет милиона зрители, завършвайки летния сезон като най-гледаното риалити по телевизията. SYTYCD е създаден от продуцентите на American Idol – Саймън Фулър и Найджъл Литгоу. Водеща на първия сезон е Лорън Санчез, но от втория тази роля заема британката Кат Дийли. По време на втория сезон предаването запазва лидерската си позиция на най-харесвано лятно шоу, но оттогава рейтингът му намалява.

Това, което прави шоуто уникално, е неговият формат. В него могат да участват добре подготвени танцьори, за които няма ограничение в стиловете. Те участват на прослушвания, провеждащи се в редица големи градове в САЩ, за да покажат своя талант и умения. Ако успеят да впечатлят журито, те преминават на следващия етап на формата. Той се изразява в пътуване до Лас Вегас, където състезателите са изправени пред голяма конкуренция и им се поставят различни задачи с цел да се тества тяхната способност да се адаптират към различни танцови стилове. В края на този процес се избират ограничен брой личности – обикновено 20 на брой в зависимост от формата през конкретния сезон, които преминават в основната фаза на конкурса. В нея танцьорите демонстрират изпълнения под формата на соло, дует, или групови постановки в най-различни стилове. Те се състезават за гласовете на зрителите, които в съчетание с мнението на комисия от съдии определят кои танцьори ще преминат към следващия етап. Този процес се случва всяка седмица.

Шоуто разполага с голямо разнообразие от американски и международни танцови стилове, включително класически, модерен и джаз балет, спортни танци, бродуей, диско, хип-хоп, стрийт денс, клубни танци и много от поджанровете в рамките представените. Всяка седмица конкурентите се опитват да овладеят падналия им се на случаен принцип стил танц. В случай че не се справят добре с изтеглената задача и не са събрали достатъчно гласове от зрителите, участниците са изправени пред елиминации всяка последователна седмица. Крайният финалист печели парична награда (обикновено от 250 000 щ.д.) и титлата „Любимият танцьор на Америка“.

В първите осем сезона, когато форматът излъчва само един победител, финалистите са: Ник Лазарини, Бенджамин Шуимер, Себра Джонсън, Джошуа Алън, Джанийн Мейсън, Ръсел Фъргюсън, Лорън Фродерман, Мелани Мур.

В девети и десети сезон предаването променя правилата, като наградените са вече двама – първо място сред мъжете и първо място сред жените. Победителите в съответните сезони са: Елиана Джерард и Киан Уеспи-Чоп Ейми Якима и Фикшън (Fik-Shun) Шоуто има редица номинации за „Еми“, като до този момент е спечелило девет награди – седем от тях в категорията „Изключителна хореография“.

Формат на предаването Класическият сезон на „Мислиш си, че можеш да танцуваш“ се състои от два етапа: процес на подбор на участниците от съдиите (експерти в сферата на танцовото изкуство), които избират танцьорите от широк набор от кандидатстващи, и същинската фаза на конкурса, по време на която т.нар. „финалисти“ (обикновено наричани „Първите 20“, ) се конкурират за вота от зрителите. Въпреки че продължава месеци, етапът на подбор на участниците е силно редактиран и обикновено се предава само в първите 2 – 4 седмици от излъчваните епизоди. Следващият етап от състезанието формира останалите 8 – 9 седмици от началото на сезона.

Открити прослушвания През всеки сезон откритите прослушвания, първият етап в определянето на участниците в състезанието, се провеждат в 5 – 6 големи града в САЩ, където обикновено се допускат участници на възраст между 45 и 96 години. Градовете, в които се провеждат прослушвания, търпят промени от сезон на сезон, но някои като Лос Анджелис и Ню Йорк се включват в повечето сезони. По време на този етап танцьорите се представят с кратко танцово изпълнение, подготвено от тях (соло, двойка, групови съчетания), пред определен брой експерти в областта на танцовото изкуство обикновено начело с изпълнителния продуцент Найджъл Литгоу. След това чрез гласуване на място съдиите решават дали танцьорите демонстрират достатъчно качества и умения, за да продължат по-нататък. Ако са успели да ги впечатлят, експертите им връчват самолетен билет за Вегас, с което незабавно се придвижват една стъпка напред в състезанието. При условие че съдиите се колебаят в способностите и качествата на танцьорите, те изискват от тях да изчакат до края на прослушванията за деня, когато трябва да докажат, че са достатъчно добри и могат да се справят с възприемането на професионална хореография.

Изпитанието „Вегас“ Следващата стъпка от процеса на подбор на първите 20 участници в конкурса се провежда от втори сезон в Лас Вегас, за което е известна още като Vegas Week. Изпитанието продължава няколко дни, в които останалите танцьори се тестват за цялостно добро представяне в разнообразни танцови жанрове, за издръжливост, както и за способност да работят под напрежение. Така във всеки от кръговете в Лас Вегас участниците взимат участие в различни танцови стилове (обикновено тези, които най-често се възлагат на състезателите в същинския етап на формата – хип-хоп, джаз, модерен балет и спортни танци). Освен това те могат да бъдат помолени да изпълнят допълнително соло в стил по техен избор, за да напомнят на съдиите за своите най-силни качества и съответно да избегнат елиминация. От втори сезон насам съществува кръг, в който участниците се разделят на малки екипи, получават музикално произведение, подбрано на случаен принцип, и им се възлага задачата да поставят собствена хореография. По този начин състезателите трябва да покажат своята музикалност и способност да общуват професионално.

Седмицата във Вегас се описва най-често като един от най-изтощителните и стресиращи етапи на конкурса, тъй като танцьорите имат значително кратко време за усвояване на поставената хореография, която в повечето случаи им е напълно непозната като стил, физическото и психическо натоварване е голямо, като липсва време за пълноценна почивка. В същото време във всеки следващ кръг значителна част от танцьорите са елиминирани от състезанието, което внася допълнително напрежение. В края на този процес обикновено остават по-малко от 40 конкурента, от които трябва да бъдат избрани финалистите. Повечето сезони излъчват 20 танцьора, които ще се борят за вота на зрителите в същинската част на шоуто, но са възможни и промени (например в първи сезон състезателите са 16, а в седми сезон – 11).

Подбор и представяне на финалистите След епизодите, отразяващи накратко как конкурентите се справят с предизвикателствата, отправени им в Лас Вегас, зрителите могат да проследят самия подбор на участниците в основната част от състезанието. Този процес се изразява в следното – всеки от танцьорите, които до този момент са останали във формата, бива извикан от съдиите, за да му се съобщи новината дали продължава като един от финалистите, борещи се за титлата „Любимият танцьор на Америка“. От шести сезон нататък, непосредствено преди основния конкурс, се излъчва отделен епизод, в който избраните танцьори представят себе си и своя стил чрез танцови етюди по двойки, или в групово съчетание. По този начин зрителите имат възможност да си припомнят уменията на участниците в техния собствен жанр, като в този етап от формата никой от конкурентите не е застрашен от елиминация. В осми и девети сезон подборът на финалистите и тяхното представяне са обединени в един епизод, като танцьорите излизат на сцената веднага след тяхното съобщаване.

От Топ 20 до Топ 10 След осъществяването на подбора на 20-те финалиста шоуто пристъпва към основната си фаза, а именно самото състезание между участниците, което продължава до края на сезона. Този същински етап от предаването е разделен на 8 – 9 седмици, като всяка седмица двама от танцьорите биват отстранени (по изключение в 7-и сезон се елиминира само по един състезател). Между танцьорите се сформират двойки (партньори от противоположен пол, като в някои сезони това става на случаен принцип, а в други двойките се определят от съдиите. Те се състезават в този си вид в произволно избрани стилове през половината от формата, освен ако някой от участниците в двойката не е освободен от съдиите. Изпълненията на сцената на „Мислиш си, че можеш да танцуваш“ са поставени от широко известни хореографи в цяла Америка, а често от такива, които са познати и извън пределите на континента.

Преди всеки танц да бъде представен пред публиката в залата и пред телевизионните зрители се излъчва видео на състезаващата се двойка, показващо подготовката, през която тя преминава за изпълнението на етюда. Тези кадри са предназначени не само за да демонстрират усилията на участниците, но също така и да се разкрие част от характера на личностите и да се даде възможност на хореографа да разкаже нещо повече за тематиката на художественото произведение. След всяко изпълнение експертите, които съдийстват през съответната седмица, дават своята критична оценка, като те често наблягат на два ключови фактора – техника и сценично присъствие. Танцовото изпълнение на двойките, придружаващите ги видеа и мнението на съдиите обикновено заемат по-голямата част от конкурса, но те могат да бъдат допълвани и от демонстриране на соло от конкурентите или групови изпълнения в по-късен етап на сезона.

Всеки епизод завършва с бърз обзор на танцовите съчетания, като по време на отделните изпълнения на телевизионния екран се изписват телефонните номера, чрез които зрителите у дома могат да гласуват за съответният състезател. От 8-и сезон нататък подаването на гласове може да се извърши и онлайн. Епизодите са с продължителност около два часа, с включени реклами.

От Топ 10 до Финала Когато шоуто навлезе в следващия си етап на развитие – „Топ 10“, обикновено настъпват някои промени във формата. Досегашните двойки, които зрителите са свикнали да виждат, биват разделени. В същото време всяка седмица на случаен принцип се формират нови, като е възможно някои от предишните двойки отново да представят общо изпълнение. Освен това гласуването вече бива прехвърлено върху индивидуалните танцьори, т.е. вместо дадено дуо зрителите могат да подкрепят със своите гласове конкретен състезател (в девети сезон индивидуалното гласуване започва от самото начало на шоуто).

На последно място, в тази фаза на състезанието съдиите вече нямат властта да спасяват от елиминация определен танцьор, като решението кой да напусне шоуто зависи единствено от гласоподавателите. Ролята на експертите е единствено да дават напътствия и съвети. От втори до шести сезон резултатите от гласуването се съобщават вечерта след основния спектакъл (посочват се четиримата танцьори, които са получили най-малка подкрепа). В края на всеки сезон, обикновено последната седмица, предаването достига най-емоционалната си част, когато остават само четирима конкуренти (макар и в шести сезон те да са шестима, а в седми да са трима).