Subaru World Rally Team (SWRT) (на български:Субару Световен Рали Тийм), беше отборът на Subaru в Световния рали шампионат (WRC). Отборът използва отличителна синьо-жълта схема, която напомняше за спонсорската сделка със „Стейт Експрес 555 (State Express 555)“, BAT (Бритиш Американ Тобако)— марка цигари, популярна в Азия. 555 логота са изобразявани върху автомобилите Subaru Impreza WRC от 1993 до 2003 година. Subaru участва в Световния рали шампионат още от далечната 1980 година, въпреки че в настоящия си вид отборът съществува от 1989 г., когато английската/ британската фирма Prodrive поема операциите и премества базата си от Япония в Банбъри, Англия.
Subaru използва отборът, за да покаже своята Симетрична технология за задвижване на четирите колела. Тя кредитира повишените продажби на своите автомобили, по-специално Subaru Impreza, с успеха си в Световния рали шампионат, в допълнение полуляризирането и доказването на симетричната технология за задвижване на четирите колела като най-успешната дотогава.
През сезона на 2008, пилоти са: Петер Солберг с навигатор Фил Милс и Крис Аткинсън с навигатор Стефан Превот. Дейвид Ричардс беше главният директор на отбора, както и създател и председател на фирмата Prodrive. Пол Хауърт беше оперативен директор и мениджър на отбора. Той замести Дейвид Лапуърт през 2006 година. Ричърд Тейлър беше управляващият директор на отбора.
Отборът е исторически изключително силен, състезава се в WRC по-дълго от всеки друг отбор в настоящата си форма. Отборът е конструкторен шампион три пъти (през 1995, 1996 и 1997 година) и има трима пилоти шампиони (през 1995, 2001, 2003). Представянето на отбора след 2005 година е далеч по-ниско от очакваното и е обект на много критики когато Петер Солберг защитава втората си позиция в шампионата. Сезонът на 2006 година е описан от Ричърд Тейлър като „отчайващ.“ Отборът беше обект на сериите „Engineering the World Rally“ от Дискавъри, които бяха излъчени през 2007 година. Сезонът на 2007 година беше малко по-добър и е наречен от Фил Милс „втори сезон от ада.“ Отборът се оттегли от WRC в края на сезона на 2008 година, поради широко разпространената икономическа криза.
Състезателна история
Колкото и странно да изглежда сега, до 1980 г. Subaru не е виден претендент в моторните спортове. Subaru 1000, модел за японския вътрешен пазар, и по-късни модели са участвали в различни японски национални ралита с известни успехи, но международни прояви са силно ограничени. Участието на Subaru в моторните спортове се променя значително след появата на модела Legacy през 1989 г. Създадено чрез обединяването основните технологии на Subaru, Legacy демонстрира високите си характеристики чрез счупване на 100 000-километровия световен рекорд за скорост още през същата дебютна за модела година. От Subaru, смятат че Световния рали шампионат е идеалното място за демонстрация и доказване на своето превъзходство пред голяма аудитория от цял свят. Въпреки че са участвали в Световния рали шампионат през различни периоди от 1980 до 1989 г., отборът на Subaru не е бил конструкторски официален, т.е. не е бил официално състезаващ се в WRC.
От компанията съзнават, че WRC отборът трябва да бъде основан и ръководен в Европа, защото работата му в Япония не би била георграфски и икономически оптимална, тъй като е прекалено далеч от календарните събития на шампионата. За целта, септември 1989 г., президентът на Subaru Tecnica International— STi, отделът отговарящ за моторспорт дейностите на Subaru, сключва споразумение за партньорство с английската/британската фирма Prodrive. Това споразумение бележи основаването на Subaru World Rally Team и признаването му за действащ отбор от FIA.
1980 – 1989 Първоначалните атаки на Subaru в Световния рали шампионат бяха със Subaru Rally Team Japan, управляван от Н. Косеки, основателят на Subaru Tecnica International. Първият автомобил Subaru взел участие в световното рали е през 1980 Рали Сафари и оттогава отборът взима участие само в няколко събития на сезон. По това време отборът се състезава със Subaru Leone. Пилоти в ранните години са: Ари Ватанен, Пер Еклунд, Шекар Мехта, Майк Къркланд, Посум Борн и Харълд Демът. Най-добрият резултат и единственият подиум е постигнат от Борн през 1987 Рали Нова Зеландия като финишира трети. С взимането на участие от страна на Prodrive, двата отбора са се състезавали паралелно преди да бъдат слети в един.
1990 – 1992 Subaru навлиза с първия си разработен от Prodrive автомобил за Група А през сезон 1990 – Subaru Legacy RS, пилотиран от финландския състезател Марку Ален. Ален остава с отбора до сезона на 1991 г. Неговите успехи включват четвърто място на 1990 Рали Финландия (също известно като „Рали 1000 езера“) и през 1991 г. трето, и две четвърти места. За сезона на 1992, Subaru се включва само в седем от четиринадесетте WRC събития, предпочитайки да демонстрира способността на автомобилите на чакълести ралита. Пилотите през 1992 г. са: финландецът Ари Ватанен с навигатор Бруно Берглънд и шотландецът Колин Макрей с навигатор Дерек Рингер. И двамата пилоти успяват да постигнат втори места. Също така Колин Макрей печели Британският рали шампионат през 1991 и 1992 г.
1993
За 1993-тия сезон на Световния рали шампионат, Subaru отборът представи цветната синьо-жълта схема, заедно с новия и основен спонсор State Express 555. Ари Ватанен и Колин Макрей остават основни пилоти за отбора, като този сезон е първият пълен световен рали сезон за Колин Макрей. Марку Ален се завръща временно към отбора след кратък престой с Toyota през 1992, като става четвърти за Subaru на Рали Португалия. Макрей донася първата победа за Subaru на осмото събитие за сезона– Рали Нова Зеландия, последната изява на рали автомобилите Subaru Legacy от група А. На следващото рали от сезона – Рали Финландия, Subaru представя своят нов автомобил от Prodrive за група А – Subaru Impreza, позната още като Impreza 555, пилотиран от Ватанен и от Ален. Ален катастрофира още на първи етап, и прекратява състезателната си дейност към Subaru. Ватанен обаче, показва, че автомобилът е бърз, като е водещ в голяма част от ралито и финишира втори. В края на сезона Ватанен остава седми, а Колин Макрей се нарежда пети с 50 т. Subaru заема трета позиция в конструкторския шампионат. Други пилоти също се състезават за отбора на Subaru в определени събития. Новозеландецът Посум Борн, ветеран от Subaru от по-предишни години, се присъединява към отбора за Рали Нова Зеландия и Рали Австралия. Пиеро Лиати се състезава в Рали Санремо и Рали Великобритания. Пилотите Ричард Бърнс и Алистер Макрей се състезават в Британския шампионат, който е спечелен от самия Бърнс. След това се появяват в Legacy-та на Рали Великобритания, където Бърнс финишира седми, а Макрей десети. Пер Еклунд и Хану Микола се състезават за отбора на Рали Швеция.
1994 – 1995
През 1994 г., бившият световен рали шампион Карлос Сайнс се присъединява към отбора с навигатора си Луис Моя, като пилотират Impreza 555 и донасят първата ѝ победа на Рали Акрополис в Гърция. По-късно донася победи и на Рали Нова Зеландия, а Колин Макрей на Рали Великобритания. В конструкторския шампионат, Subaru остава на втора позиция, отстъпвайки на Toyota. Сайнс заема второто място в класацията на световните рали пилоти, а Макрей четвърто. Други пилоти, които се състезават през 1994 година за Subaru са: Патрик Ниру, който се състезава в Рали Сафари, Ричард Бърнс, също състезавал се в Рали Сафари и Рали Великобритания, Посум Борн в Рали Нова Зеландия и Пиеро Лиати в Рали Санремо.
За сезона на 1995 г. основни пилоти за отбора остават Сайнс с автомобил №5, и Макрей с автомобил №4. Сайнс печели Рали Монте Карло, началното за сезона събитие, но Макрей отпада от ралито. На Рали Швеция, Сайнс, Макрей и третият пилот за Subaru – Матс Джонсън, се оттеглят от надпреварата поради проблеми с двигателите. Сайнс печели отново на Рали Португалия, а Макрей остава на трета позиция. На Рали Франция Сайнс, Макрей и Пиеро Лиати завършват на почетните четвърта, пета и шеста позиция. На Рали Нова Зеландия, Макрей взима своята първа за сезона победа. Други пилоти, които се състезават за Subaru през 1995 са Посум Борн, който заема седма позиция и Ричард Бърнс, който напуска надпреварата поради механически проблеми. На Рали Австралия, Макрей финишира втори, Сайнс напуска поради проблеми с радиатора, а Борн напуска поради инцидент. На Рали Каталуния, отборът на Subaru заема целият подиум с първо, второ и трето място. Карлос Сайнс заема първото място, второто е на Колин Макрей и третият пилот за Subaru Пиеро Лиати става трети. Първата позиция на Сайнс от Рали Каталуния оставя себе си и Макрей с равен брой точки, влизащи в последното събития за сезона – Рали Великобритания. Макрей печели родното Рали Великобритания, като записва първият си успех като рали шампион и първи успех за отбора на Subaru. Финиширайки близко зад Макрей, Карлос Сайнс остава втори на ралито и заема втора позиция в рали шампионата като краен резултат. Ричард Бърнс заема трета позиция в рали шампионата, давайки на отбора втора възможност за заемане на почетната стълбичка изцяло от Subaru. Между Макрей и Сайнс, отборът на Subaru успя да спечели пет от осемте ралита за сезона, също и първата си конструкторска титла в Световния рали шампионат. В края на сезона, Сайнс напуска Subaru, за да се присъедини към отбора на Ford.
1996
За сезона на 1996 година Колин Макрей отново е основният и водещ пилот за Subaru отборът. След като става шампион през 1995, неговата Impreza 555 е №1. Други сигурни пилоти състезаващи се за Subaru през този сезон са: Кенет Ериксон, с автомобил №2 и навигаторът му Стафан Пармандер, и Пиеро Лиати, с навигатор Марио Ферфоглия. На първото събитие от сезона – Рали Швеция, Макрей финишира трети, Ериксон пети и Лиати дванадесети. Шампионът от 1994 година Дидие Ориол също се състезава за Subaru на Рали Швеция, с автомобил №3, като финишира десети. На следващото събитие Рали Сафари, позицията на Лиати се променя от десета на трета, като финишира на пето място. Макрей е четвърти, докато Ериксон е втори. На Рали Индонезия Лиати финишира втори, а Макрей и Ериксон напускат поради инциденти. Първата победа на Макрей за сезона е на Рали Акрополис – четвъртото събитие за сезона. Съответно Лиати и Ериксон заемат четвърта и пета позиция. Ериксон заема трета позиция, а Лиати пета на Рали Аржентина, докато Макрей напуска надпреварата на Рали Аржентина и на следващото събитие Рали Финландия, поради катастрофи. Лиати не успява да завърши Рали Финландия, а Ериксон успява да завърши на пето място. Макрей, Ериксон и Лиати заемат четвърта, втора и седма позиция на Рали Австралия. На Рали Санремо, Макрей е победител, Ериксон е на пето място, а Лиати отпада, поради проблем с електрониката. В последния кръг от сезона, Рали Каталуния, Макрей взима втора поредна победа. Лиати заема втора позиция. Ериксон завършва на седма позиция. Благодарение на последователните подиуми, Subaru успешно защитава Конструкторската си титла, но Макрей отстъпва своята на финландеца Томи Макинен.
1997 – 1998 За сезона на 1997 Макрей отново повежда тимът, но неговият навигатор Дерек Рингер е заменен от уелсеца Ники Грист. Други пилоти от отбора за този сезон са: Пиеро Лиати, Фабриция Понс, които печелят Рали Монте Карло; Оливие Бурри, с навигатор Кристоф Хофман и Кенет Ериксон/ Стафан Пармандер, които печелят Рали Швеция и Рали Нова Зеландия. За пореден път отборът успешно защитава своята Конструкторска титла като печели осем от четиринадесет ралита, но Макрей отново изпуска своята, като този път го дели само една точка от Томи Макинен.
През 1998 г., отборът е почти с непроменен състав. Макрей взима победи в Португалия, Корсика и Гърция. Въпреки това, лошото време и механични повреди навреждат на отбора, като смъкват Subaru и Макрей до трето място в съответните шампионати. В края на сезона, Колин Макрей напуска Световният рали отбор на Subaru и се присъединява към отбора на Ford със сладката перспектива да пилотира чисто новият Ford Focus WRC.