Румелийският еялет () или Румелийско бейлербейство е еялет (до 1590 година се използва терминът бейлербейство) в Османската империя. Център на еялета е първо Одрин (1362/1365-1530), после София (1530–1836), а след това Битоля (1836–1867). Съществува от 1365 до 1867 година, когато Османската империя унифицира административното си разделение с употребата на вилаетите. Румелийският еялет обхваща около 124 430 km2 в XIX век.The Popular encyclopedia: or, conversations lexicon, Volume 6, London, page 698.
История
Мурад I създава голямото административно разделение на султаната на две бейлербейства в Румелия и Анадола около 1365 година. Първият бейлербей на Румелия е Лала Шахин. Първоначално Румелийският еялет обхваща всички територии на империята в Европа до създаването и на други еялети – Джезаир в 1533, Будински еялет в 1541 и Босненски еялет в 1580 година. В средата на XV век център на Румелийското бейлербейство става София.Матанов, Христо. История на българите (От древността до края на XVI век), т.1, 2003, стр. 460 – 464, 507 – 508, 516 – 519. През XVII в. в Румелия има всичко 1075 зиаметлии и 8194 тимариоти.
В XVIII век Битоля се налага като алтернативно седалище на еялета и в 1836 година става негова столица. В същото време реформите от Танзимата с цел модернизиране на Османската империя, разделят новите еялети на Скопски санджак, Янински и Солунски еялет, а територията на Румелийския еялет е значително намалена до няколко провинции около Битоля. Еялетите съществуват до 1867 година, когато при преминаването към унифициращата административна система на вилаетите, Румелийски еялет става част от новосъздадения Солунски вилает.
Административно деление Според списък от 1475 година в ранната Османската империя има 17 подчинени на румелийския валия санджакбейове.. По-късен австрийски документ съобщава, че през 1812 румелийските санджаци вече са 26Константин Иречек, История на българите, стр.478:
До 1829 г. в този еялет се администрират и градовете на левия бряг на Дунав Браила, Гюргево и Турнул, обединени в т.нар. Куле кааза. Според официалното салнаме от 1847 година Румелийският еялет включва и Костурски санджак.
Валии Румелийски еялет
+ Име Години Лала Шахин около 1365 – ? ? Тимурташ бей 1385 ? Мустафа бей 1421 ? Касим паша 1443 ? Саръ Ахмед паша 1714 ? Хаджи Мустафа паша 1797Теофилова, Мария. Бунтът на Пазван-оглу и неговото значение за българското освободително движение в XX век, Хемус, 1932, стр. 53. ? Кьосе Ахмед Зекерия паша 1836 – март 1840 ? Мехмед Дилавер паша май – юли 1840 Юсуф Мухлис паша Серезли юли 1840 – февруари 1842 Якуб паша Кара Османзаде февруари 1842 – февруари 1843 Мустафа Нури паша Съркатиби февруари 1843 – юли 1843 Мехмед Саид паша Мирза август 1843 – септември 1844 Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде септември 1844 – октомври 1845 ? Йомер паша Къзълхисарлъ декември 1845 – януари 1847 Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде януари 1847 – септември 1848 Мехмед Емин паша Мюхендис декември 1847 (вероятно 48) – юни 1849 Асаф паша септември 1848 – август 1854 Мехмед Решид паша Бошнакзаде август 1854 – септември 1855 Йомер паша Къзълхисарлъ септември 1855 – септември 1856 Мехмед Хуршид паша Арнавуд септември 1856 – май 1857 Ахмед Назър паша май 1857 – октомври 1857 ? Исмаил паша Черкез януари 1860 – май 1861 Абдулкерим Надир паша юни 1861 – февруари 1864 Али паша Кютахялъ февруари 1864 – август 1864 Хюсеин Хюсню паша август 1864 – януари 1865 ? Мехмед Тефик паша Ташджъзаде септември 1866 – юни 1867
Румен паша 2026 -
Вижте също Битолски вилает
Бележки
Категория:Османски еялети Категория:История на Битоля Категория:История на Македония Категория:История на Одрин Категория:История на София Категория:България под османска власт