Бейзболът (, от base – „база“ и ball – „топка“) е вид отборна игра особено популярна в Съединените щати, Япония, Куба, Венецуела, Доминиканска република, Пуерто Рико, Панама и Южна Корея.
Топката, с която се играе бейзбол има обиколка девет инча (приблизително 23 сантиметра). Тя е твърда, с коркова сърцевина, обвита с конци и покрита с кожа.
История Възникване Еволюцията на бейзбола от по-старите игри с бухалка и топка е трудно да бъде проследена в подробности. Един френски ръкопис от 1344 година съдържа илюстрация на духовници, които играят игра, може би сул, която наподобява бейзбол. Други стари френски игри като тек, бал о батон и бал анпоазоне също изглежда имат връзка с бейзбола. В миналото преобладава мнението, че съвременният бейзбол е северноамериканско изобретение, базирано на по-старата игра раундърс, популярна във Великобритания и Ирландия, но съвременните изследвания показват, че по-скоро бейзболът възниква в Англия. Според тях раундърс и ранният бейзбол са само местни варианти на една и съща игра, чиито преки предшественици са английските игри стулбол и тътбол.
Най-ранното свидетелство за бейзбола е от издадената през 1744 година от Джон Нюбъри детска книга „Малка хубава джобна книга“ („A Little Pretty Pocket-Book“). Тя съдържа римувано описание на „base-ball“ и гравюра, изобразяваща игрално поле, подобно на съвременното, но с триъгълна, вместо с квадратна, форма и със стълбове, вместо с бази, на нивото на терена. Английският адвокат Уилям Брей описва игра на бейзбол в понеделника след Великден през 1755 година в Гилдфорд. Тази ранна форма на играта, както и вариантът раундърс, изглежда е пренесена в Северна Америка от британски имигранти. Първото известно споменаване на бейзбола в Америка е от Питсфийлд в Масачузетс, където градската управа забранява играта да се играе в близост до новата общинска сграда за събрания. През 1796 година играта е достатъчно известна, за да бъде спомената в германска книга с популярни развлечения – според описанието на Йохан Гутсмутс английският бейзбол (englische Base-ball) е състезание между два отбора, в което батиращият има три опита да удари топката от хоума, като за край на ининга е достатъчен само един аут.
В началото на 30-те години на 19 век вече има множество свидетелства от цяла Северна Америка за различни игри с бухалка и топка, които могат да бъдат определени като ранни форми на бейзбол. Тези игри често са наричани „таунбол“, макар че се използват и други имена, като „раундбол“ и „бейзбол“. Сред най-ранните примери, за които е запазено подробно описание, макар и писано пет десетилетия по-късно, е мач, игран през 1838 година в Бийчвил в канадската провинция Онтарио. Играта има много сходства със съвременния бейзбол, както и няколко важни разлики: базите са пет, първата от тях е само на 5,5 m от хоума, батиращият излиза в аут, ако ударена топка е хваната след първия удар.
През 1845 година Александър Картрайт, член на нюйоркския клуб „Никърбокърс“, съставя правилник, станал известен като „Никърбокърски правила“. Той забранява практиката, обичайна за тогавашните игри с бухалка и топка, рънърът да бъде замерван с топки, което довежда до използването на по-малки и твърди топки. Някои други правила също доближават никърбокърската игра до съвременната, макар че топка, хваната при първия удар продължава да води до аут. Макар че „Никърбокърс“ играят по новите правила още през 1845 година, традиционно за първи официален мач в историята се приема срещата на 19 юни 1846 година в Хоубоукън, когато Ню Йорк Найн побеждават „Никърбокърс“ с 23 – 1 в четири ининга. „Никърбокърските правила“ стават основа за еволюцията на правилата на съвременния бейзбол през следващия половин век.
В Съединените щати Начало на професионалната игра В средата на 1850-те години, районът на Ню Йорк е обзет от бейзболна лудост.Rader (2008), pp. 9, 10. Към 1856 г. местните списания описват бейзбола като национално забавление или национална игра.Tygiel (2000), p. 6. Година по-късно, шестнадесет клуба от района формират първия управителен орган в спорта, Националната асоциация на бейзболните играчи. През 1858 г. в предградието на Ню Йорк, Корона, на игрището Фешън Рейс Корс, се състоят първите бейзболни мачове с платена входна такса. Мачовете, които се провеждат между звездите на Бруклин (включващи играчи от Бруклин Атлантикс, Бруклин Екселсиор, Пътнамс и Бруклин Екфорд) и звездите на Ню Йорк (от Манхатан, включващи играчи от Ню Йорк Никърбокърс, Готъмс (предшествениците на Сан Франциско Джайънтс), Йигълс и Емпайър; обикновено са смятани за първите ол-стар (мачове на Звездите) бейзболни мачове.1858 Fashion Course Game Trophy Baseball , Robert Edwards Auctions, 2005. Посетен на 5 август 2013The 1858 Fashion Race Course Baseball Match , Baseball Almanac. Посетен на 5 август 2013All Star Games of 1858 . Посетен на 5 август 2013 През 1863 г. организацията отменя путаутите (вид отстраняване на батър или бейсрънър при полева игра, не след страйкове), направени след хващане на справедлива топка при първи удар. Четири години по-късно, тя забранява участието на афроамериканци.Rader (2008), p. 27; Sullivan (1997), pp. 68, 69. Търговският потенциал на играта се развива и през 1869 г. е образуван първият изцяло професионален бейзболен клуб, Синсинати Ред Сокс, който остава непобеден в мачове срещу полупрофесионални и аматьорски отбори.Sullivan (1997), pp. 43, 73. Първата професионална лига, Националната асоциация на бейзболните играчи, съществува от 1871 до 1875 г. Изследователите обаче оспорват статута на асоциацията като висша лига.Sullivan (1997), p. 83 – 87.
През 1876 г. е основана доста по-официално структурираната Национална лига. Като най-старата все още съществуваща Висша лига, Националната лига понякога се нарича „Висшия кръг“.Sullivan (1997), pp. 83, 130, 243. През годините са образувани няколко други големи лиги, които не успяват да се наложат. През 1884 г., в едно от тях, Американската асоциация, играе афроамериканецът Моузес Уолкър (и за кратко време брат му Уелдей).Zoss (2004), p. 136. Контузия срага край на кариерата на Уолкър в лигата, а в началото на 1890-те, сключеното джентълменско споразумение под формата на Бейзболната линия за цветнокожи, ефективно разделя чернокожите играчи от белите в отделни професионални лиги – както във висшите, така и във второстепенните.Zoss (2004), p. 102.
В други страни Бейзболът, широкоизвестен като американски спорт, е утвърден и в някои други страни. Историята на бейзбола в Канада е тясно свързана с тази на спорта в Съединените щати. Още през 1877 г. новооснованата съвместна професионална лига, Международната асоциация, включва отбори от двете страни.Bjarkman (2004), p. 73; Burk (2001), p. 58. Докато бейзболът е широко практикуван в Канада и много отбори от второстепенните лиги са базирани в страната, в американските висши първенства няма канадски клуб до 1969 година, когато Монреал Експос се присъединява към Националната лига, като нов отбор при едно от нейните разраствания. През 1977 г. същото се случва и с новаците от Торонто Блу Джейс. Те печелят Световните серии през 1992 и 1993 г., като са първият и все още единствен клуб извън Съединените щати, който е постигал това. След сезон 2004, Висшата бейзболна лига се съгласява с преместването на Експос във Вашингтон, окръг Колумбия, където отборът сега е известен като Вашингтон Нешънълс.
През 1847 г., американски войници играят мач, който може би е първият бейзболен мач в Мексико на Парке лос Берос в Халапа, Веракрус. Няколко дни след битката при Серо Гордо, те използват „пленения (от Четвърти илинойски полк) дървен крак на генерал Санта Ана“.Terry (1909), p. 506. Първата официална бейзболна лига извън Съединените щати и Канада, е основана през 1878 г. в Куба, която поддържа силна бейзболна традиция и чийто национален отбор е един от най-силните на международното поле след появата си в края на 1930-те (след кубинската революция, организираният бейзбол в страната официално е аматьорски спорт). Доминиканската република провежда първия си островен турнирен шампионат през 1912 г.Bjarkman (2004), pp. xxiv. Между двете световни войни, професионални бейзболни турнири и лиги започват да се образуват и в други страни – включително Холандия (1922), Австралия (1934), Япония (1936), Мексико (1937) и Пуерто Рико (1938).Bjarkman (2004), pp. 356, 123, 137, xxiv, 11, 233; Gmelch (2006), p. 296. Японските висши лиги, Централната и Тихоокеанската лига, отдавна са считани за най-качествените професионални турнири извън Съединените щати.McNeil (2000), p. 113. Япония също така има професионална система за по-долните лиги, макар че е доста по-малка от тази в Америка – всеки клуб има само по един сателитен отбор за разлика от клубовете в Бейзболната лига, което имат по четири или пет.
След Втората световна война, професионални лиги се създават в много латиноамерикански държави, като най-значимите са тези на Венецуела (1946) и Доминиканската република (1955).Bjarkman (2004), pp. xxiv, xxv; Burgos (2007), p. 46. От началото на 1970-те години се играят ежегодните Карибски серии, турнир между шампионите на четирите водещи латиноамерикански зимни лиги: доминиканската, пуерториканската и венецуелската Професионални бейзболни лиги и мексиканската Тихоокеанска лига. В Азия, бейзболът също има професионални лиги – в Южна Корея (1982), Тайван (1990) и Китай (2003).Bjarkman (2004), pp. 362, 368; Gmelch (2006), pp. 100, 75, 59.
Много европейски страни имат професионални лиги, като най-успешните са холандската и италианската лига, основана през 1948 година.Bjarkman (2004), pp. xv. В сравнение с тези в Азия и Латинска Америка, европейските първенства и това в Австралия исторически нямат забележими успехи, но през 2004 г. Австралия печели изненадващо сребърен медал на Олимпийските игри. В Израел, бейзболната лига, която стартира през 2007 г., е закрита след след един сезон. Европейската бейзболна конфедерация (Confédération Européene de Baseball), основана през 1953 г., организира редица състезания между клубове от различни страни, както и между национални отбори. Под администрацията на Международната бейзболна федерация (IBAF), от нейното формиране през 1938 г. до сливането ѝ с Международната федерация по софтбол през 2013 г. за създаване на настоящия съвместен управителен орган за двата спорта, Световна федерация по бейзбол и софтбол (WBSC); са други състезания между национални отбори, например бейзболната Световна купа и олимпийския бейзболен турнир. До 2009 г. IBAF има 117 страни-членки. Женски бейзбол се играе на аматьорски начала в много от страните, в които е водещ мъжки спорт. От 2004 г. IBAF (и след това WBSC) ръководят бейзболната Световна купа за жени, с участието на национални отбори от различни страни.