Херман Винтер е германски инженер, професор в техническия университет в Брауншвайг. Считан е за създател на българското промишлено самолетостроене.
Биография Ранни години Херман Винтер е роден на 30 август 1897 г. в Нойклостер, велико херцогство Мекленбург-Шверин, днес Германия. Завършва реалното училище във Визмар. На 31 юли 1914 г. завършва доброволна практика в корабостроителницата на замъка Р. Холц в Харбург.
Първа световна война На 28 август 1914 г. Винтер се записва доброволец в 90-и стрелкови полк на Великото херцогство Мекленбург в Росток. През ноември пристига на фронта във Фландрия с 11-а рота на 210-и запасен пехотен полк. След като е тежко ранен обучава новобранци при 1-ва рота на стрелкови полк №34 „Кралица Виктория Шведска“ в Краков и Шчечин. На 20 декември 1917 г. се записва в отдела за подготовка на запасни пилоти в Пила. На 5 януари 1918 г. започва обучение за пилот. През ноември 1918 г. Винтер е преместен със звание вице-фелдфебел в армейския авиационен парк №6 в Нивел. Първият си полет Винтер прави на биплан LVG-B.II. Първият изтребител, на който лети е Albatros D.III. През декември лети един път до Бидгошч и транспортира оръжие и муниции до летище Познан с втори полет. Изпратен е като взводен командир на преден пост в Чарнков. През февруари 1918 г. по време на настъпление с цел да се завземе село Комансхоф е тежко ранен и е преместен в университетската клиника в Росток. След подобрение е преместен в лазарета на Визмар. Предвид тежкото нараняване, Винтер получава зрелостно свидетелство, даващо му право да следва, по изключение. Ръката му не зараства напълно.
Висше образование Херман Винтер започва да следва машиностроене във Висшето техническо училище Шарлотенбург (днес Технически университет - Берлин) през февруари 1920 г. На 7 май 1921 г. е сред съоснователите на академичната летателна група към Висшето техническо училище в Берлин. Те построяват безмоторен самолет, с който участват на състезание в Рьон през 1923 г. Пише дипломна работа на тема „Проектиране на самолет“ и се дипломира с изпит при професор Вилхелм Хоф.
Професионална кариера От 1 януари до 30 ноември 1924 г. работи като главен конструктор в завода „Марк Флугцойгбау“ във Вроцлав. След това работи до 31 май 1925 г. като ръководител на група в Albatros Flugzeugwerke в Берлин-Йоханистал, където работи по самолет Albatros L 71-12.
Поканен е да работи в България от капитан Бандев , по молба на правителството на Александър Цанков и получава петгодишен договор като главен конструктор и началник на конструкторския отдел в Държавната аеропланна работилница (ДАР). Заедно с групата си поема задачата да развие българско самолетостроене в началото на 1925 г. По това време по силата на Ньойския договор на България е забранено да има военно въздухоплаване, а самолетите на гражданската авиация имат право да имат двигатели с обща мощност едва 180 конски сили и да бъдат закупувани от страните-победителки.
С части от самолети в Държавната аеропланна работилница в Божурище през зимата 1925/26 г. са сглобени седем или осем (по различни източници) самолета DFW С.V и десет или дванадесет самолета (по различни източници) Albatros C.ІІІ. Първият сглобен DFW C.V е наречен „Узунов-1“ (ДАР-У1) по името на загинал капитан. Сглобените самолети Albatros C.ІІІ получават името ДАР-2.
Първите самостоятелни разработки са учебните самолет ДАР-1 и ДАР-1А.
През 1929 г. е извършен първият полет с ДАР-3, базиран на конструкцията на френските разузнавателни самолети Potez XVII и първоначално има двигател Lorraine-Dietrich 12Db, водноохлаждан, 12-цилиндров, с мощност 294 kW/400 к.с., който по-късно е заменен с по-силния Gnome-Rhone Jupiter 9 AКХ. През 1935 – 36 г. започва серийно производство на самолета под името ДАР-3 „Гарван-I“. Серията ДАР-3 „Гарван-II“ е с двигатели Siemens Jupiter IV, подарени от Луфтханза, но поради аварии са заменени с Alfa Romeo 126 RC34. В третата серия са направени и промени по тялото на самолета.
През 1929 г. започва работа по пътническия самолет ДАР-4, който трябва да е първият многомоторен самолет в България, но същата година Винтер се завръща в Германия и самолетът никога не достига серийно производство. До 30 септември 1930 г. Винтер работи като ръководител на група в конструкторското бюро на баварските самолетни заводи в Аугсбург (бъдещи Месершмит). След това започва работа асистент във факултета по самолетостроене в Гданск, където работи до февруари 1934 г. Там става професор с тема „Процеси при обтичане на плоски и профилирани тела“ при професор Флюгел. Впоследствие е групов ръководител при немската изпитателна служба за въздухоплаване (Deutsche Versuchsanstalt für Luftfahrt, DVL) в Берлин-Адлерсхоф и впоследствие е ръководител на конструкторското бюро на заводите Fieseler Flugzeugbau в Касел-Бетенхаузен в продължение на 18 месеца. От 1 август 1938 г. до края на кариерата си преподава като редовен професор по самолетостроене и ръководител на института по самолетостроене и леки конструкции във Висшето техническо училище Брауншвайг – днес Технически университет „Кароло-Вилхелмина“ в Брауншвайг. Като университетски преподавател подкрепя особено българските студенти и докторанти.
Професор Херман Винтер почива на 14 септември 1968 г. в Брауншвайг.
Семейство Херман Винтер е женен за Виктория Божинова–Винтер, дъщеря на художника Александър Божинов.
Библиография Segelflug und Langsamflug. Verlag Gustav Wenzel & Sohn, Braunschweig 1949 mit Günter Niederstadt, Werner H Boehm: Untersuchungen von Glasfaserpolyester-Kunststoffen zur Verwendung im Flugzeug- und Fahrzeugbau. in: DFL-Bericht. Nr. 97. Deutsche Forschungsanstalt für Luftfahrt e.V. (DFL), Flughafen Braunschweig 1958. Fertigungstechnik von Luft- und Raumfahrzeugen. Springer, Berlin, Heidelberg, New York 1967.
Литература Иван Бориславов и др., Забравена слава: Българското самолетостроене, 1998, ISBN:9548176157
Източници
Категория:Германски авиоконструктори Категория:Пионери в авиацията Категория:Починали в Брауншвайг