Лаймската болест (Morbus laimi, Лаймска борелиоза, борелиозис бургдорфери или само борелиоза) е инфекциозно заболяване, причинявано от поне четири различни вида бактерии представители на рода Борелия. Борелия бургдорфери е основният причинител на болестта в Северна Америка, докато Борелия афзелии, Борелия гаринии, Borrelia spielmanii и др. причиняват повечето случаи в Европа и Азия. Въпреки сравнително бавната им скорост на делене бактериите от род Borrelia успешно мутират и напоследък се откриват нови видове, както и различни щамове на вече известните. Напоследък се докладват случаи от Австралия и АфрикаNew Borrelia species detected in ixodid ticks in Oromia, Ethiopia..
Борелиите са уникални с т.нар. ендофлагела и начина на движение. Ендофлагелата е разположена в периплазменото пространство между полутвърда пептидогликанова основа и многослойна подвижна външномембранна обвивка. Когато филаментите се съкращават борелията се движи с въртеливи, подобни на отварачка, движения. Широко разпространени са във вискозна среда – водни седименти, биофилми, мукозни тъкани, серум и чревен тракт на хора. Начинът им на движение е адаптация към характеристиките на средата. Локализирането на флагелата, която нормално е основен бактериален антиген, във вътрешността на клетката им позволява да я скрият от имунната система на гостоприемника. Възможностите им за рекомбинантност на външния протеин VlsE е един от механизмите за реинфекция и избягване на имунния отговорArtem S. Rogovskyy, Troy Bankhead. Variable VlsE Is Critical for Host Reinfection by the Lyme Disease Spirochete. 2013. DOI: 10.1371/journal.pone.0061226Genetic Variation of the Borrelia burgdorferi Gene vlsE Involves Cassette-Specific, Segmental Gene ConversionAn RND-Type Efflux System in Is Involved in Virulence and Resistance to Antimicrobial Compounds.
Борелиите са едни от малкото патогенни бактерии, които могат да живеят без желязо. В ензими, участващи в жизнените процеси на микроорганизма желязо‐сулфидните съединения са заменени с манганBorreliacidal activity of Borrelia metal transporter A (BmtA) binding small molecules by manganese transport inhibition. Wagh D, Pothineni VR, Inayathullah M, Liu S, Kim KM, Rajadas J.Ouyang Z1, He M, Oman T, Yang XF, Norgard MV. A manganese transporter, BB0219 (BmtA), is required for virulence by the Lyme disease spirochete, Borrelia burgdorferi. Proc Natl Acad Sci U S A. 2009 Mar 3;106(9):3449 – 54.J. E. Posey, F. C. Gherardini. Lack of a role for iron in the Lyme disease pathogen. Science. 2000 Jun 2; 288 (5471): 1651 – 3. PMID 10834845Manganese and Zinc Regulate Virulence Determinants in Borrelia burgdorferiA Manganese-rich Environment Supports Superoxide Dismutase Activity in a Lyme Disease Pathogen, Borrelia burgdorferi. Borrelia burgdorferi, a Pathogen That Lacks Iron, Encodes Manganese-dependent Superoxide Dismutase Essential for Resistance to Streptonigrin.. Така избягват проблема на останалите патогенни бактерии да се борят с клетките на хазяина за достъп до железни йони. Третият по ред организъм на земята с напълно секвениран геном (1997 г.) след H.influenzae и M.genitalium през 1995 г. Геномът съдържа 910 725 базови двойки и 853 гена. Борелиите имат бавна скорост на делене и това е един от методите им за избягване на имуния отговор на гостоприемникаClinical implications of delayed growth of the Lyme borreliosis spirochete, Borrelia burgdorferi. MacDonald AB1, Berger BW, Schwan TG. Acta Trop. 1990 Dec;48(2):89 – 94.].
Заболяването е наречено на градовете Лайм и Олд Лайм в Кънетикът, САЩ, където е диагностицирано за пръв път през 1975 г. като отделно и специфично състояние.
Лаймската болест е най-честото заболяване предавано от кърлежи в северното полукълбо. Borrelia се разпространява у хората след ухапване от твърдите еленови кърлежи. Съобщавани са случаи, при това потвърдени серологично, на пренасяне на лаймска болест чрез бълхи, някои видове мухи и комари. Ранните симптоми включват висока температура и втрисане, главоболие, прострация, депресия и доста често – характерен патогномостичен симптом наречен еритема мигранс ()Лаймската болест се маскира с нетипични симптоми. Мангъров, A. (2011). Посетен сайт на 21 септември 2013 . Оставена без лечение, признаците на болестта прогресират като се проявяват в ставите, сърцето, лимфната система и централната нервна система. В повече от случаите (около 80%) симптомите изчезват при адекватно антибиотично лечение, стига да се постави навременна и правилна диагноза. Забавено, недостатъчно като продължителност или неадекватно лечение може да доведе до сериозни и трудно лечими или нелечими последствия. Благодарение на различните форми на бактерията (спирохетна, L-формаFormation and cultivation of Borrelia burgdorferi spheroplast L-form variants. Infection 24:218 – 225., циста и обвити в биофилм колонии)Serum-starvation-induced changes in protein synthesis and morphology of Borrelia burgdorferi. Microbiology 146:119 – 127.Conversion of Borrelia garinii cystic forms to motile spirochetes in vivo. Acta Pathol Microbiol Scand 109:383 – 388.In vitro conversion of Borrelia burgdorferi to cystic forms in spinal fluid, and transformation to mobile spirochetes by incubation in BSK-H medium. Infection 26:44 – 50.In vitroactivity of vancomycin against the spirochete Borrelia burgdorferi. Antimicrob Agents Chemother 37:1115 – 1121.Effects of penicillin, ceftriaxone, and doxycycline on morphology of Borrelia burgdorferi. Antimicrob Agents Chemother 39:1127 – 1133.Review of evidence for immune evasion and persistent infection in Lyme disease.Stanford researchers unravel secrets of shape-shifting bacteria. Stanford Report, 16 март 2015 в много случаи е наблюдавана резистентност към различни антибиотици, включително и към обичайно прилаганите в съвременната медицина Survival of Borrelia burgdorferi in antibiotically treated patients with Lyme borreliosis.Erythromycin Resistance in Borrelia burgdorferi. Erythromycin Resistance in Borrelia burgdorferi. Cases of Lyme borreliosis resistant to conventional treatment: improved symptoms with cephalosporin plus specific beta-lactamase inhibition. Gasser R., Reisinger E, Eber B, Pokan R, Seinost G, Berglöff J, Horwarth R, Sedaj B, Klein W.Treatment of late Lyme borreliosis with cefoperazone and sulbactam. Gasser RN, Reisinger EC, Eber B, Wendelin I, Pokan R, Seinost G, Klein W.Destruction of spirochete Borrelia burgdorferi round-body propagules (RBs) by the antibiotic Tigecycline.Identification of novel activity against Borrelia burgdorferipersisters using an FDA approved drug library. Jie Feng, Ting Wang, Wanliang Shi, Shuo Zhang, David Sullivan, Paul G Auwaerter, Ying Zhang. Chronic Lyme Disease: Persistent Clinical Symptoms Related to Immune Evasion, Antibiotic Resistance and Various Defense Mechanisms of Borrelia burgdorferi.. Това би обяснило и колебанието и несигурността на серологичните тестове, които се основават на антитела отговарящи на клетъчната стена на бактерията . Най-нови изследвания показват, че този плеоморфизъм на бактерията изисква и различно медикаментозно третиране. Докладвани са случаи на подобрение на симптоматиката след повторно антибиотично третиране.
Новите изследвания сочат по-висока честота на заразеност на кърлежите с участващите в коинфекциии бактерии. В случаите на коинфекция се изисква комплексна терапия. В популярни информационни блогове се посочва, че около 10% от кърлежите в България са носители на борелииwww.blitz.bg. Това е манипулация на общественото мнение, тъй като подобна статистика е невъзможно да се направи и тя не стои на научни методи – в страната няма лаборатория, която да прилага културиране на бактерията и не може да се отчете процентът (а той е висок) на грешката от фалшиво негативните PCR анализи на кърлежите.
Приеманият за психичен синдром и несъществуваща фантазия (Delusional parasitosis) Моргелонов синдром (Morgellons disease или Morgellons syndrome) в много случаи е причиняван от бактериите на Borrelia burgdorferi Exploring the association between Morgellons disease and Lyme disease: identification of Borrelia burgdorferi in Morgellons disease patients
Marianne J MiddelveenCheryl Bandoski, Jennie Burke, Eva Sapi, Katherine R Filush, Yean Wang, Agustin Franco, Peter J Mayne and Raphael B StrickerMiddelveen MJ, Burugu D, Poruri A, et al.: Association of spirochetal infection with Morgellons disease..
Исторически сведения за заболяването Първите сведения за заболяването датират от месец ноември 1975 г., когато две деца от Олд Лайм заболяват. Първите проучвания на естеството на болестта са проведени в края на 1970-те, но бактериалният произход на болестта е доказан едва през 1981 година, когато Борелия бургдорфери (B. burgdorferi) е идентифицирана от Уили Бъргдорфър, който изолира причинителя от кърлежа Dermacentor variabilis. Преди това обаче е разкрита връзката на заболяването с ухапването от кърлеж. Това става от А. Спилмън (A. Spielman) през 1977 г., който доказва преносителството от кърлежа Иксодес дамини (Ixodes dammini)Дурмишев 2001, стр. 540..
Съществуват писмени сведения, които показват, че признаците на заболяването са известни още преди столетие. Така например през 1883 г. и 1902 г. е описан acrodermatitis chronica atropicans Acrodermatitis Chronica Atrophicans
Author: Bozena Chodynicka, MD; Chief Editor: Dirk M Elston, MD, една от формите на лаймската болест. През 1909 г. пред Дружеството на дерматолозите в Стокхолм е докладван случай на пациент със специфично заболяване след ухапване от кърлеж, което е наречено erythema chronicum migrans. През 1922 г. във Франция и 1941 г. в Германия са описани различни поражения на нервната система след ухапване от кърлеж. По-рядко срещаният синдром лимфаденоза е описан през 1943 гДурмишев 2001, стр. 541..
Първият случай на лаймска болест в България е открит и описан през 1987 г., доказан серологично в Швейцария.
Разпространение
Борелиозата е разпространена в североизточната умерено-континентална част на САЩСтатистически данни за Лаймската болест. Център за контрол и превенция на заболяванията. 2013. и в райони на Централна Азия, Южна, Централна и предимно Северна Европа. От началото на епидемиологично наблюдение в САЩ, само в щата Ню Йорк са регистрирани над 95 000 случаи на болесттаLyme Disease (tick-borne borreliosis, Lyme arthritis)
Заболеваемостта в Европа е между 0,3 и 130 на 100 000. Поради непоносимостта към по-топъл климат, най-засегнати в Европа са скандинавските държави и централните планински части на континента. Болестта се среща и в България. Българските епидемиологични служби докладват около 600 – 800 случая годишно (10 – 12 на 100 000), най-често при деца и възрастни между 45 – 65 години. През 1990-те години ежегодно са регистрирани средно по около 300 случая, като в последните години броят значително се увеличава. Наблюденията показват, че съществуват природни огнища в Бургаска, Варненска, Шуменска, Великотърновска, Видинска и други области.
Етиология
Епидемиология
Източници на зараза Болестта е типичен пример за зооноза. В природата за резервоар на инфекцията служат различни диви и понякога домашни животни, включително и някои гнездящи на земята птици (общо около 300 вида)Дурмишев 2001, стр. 544.. Бактерии са намирани в горски и полски гризачи, елени, коне, кучета и други. Благоприятни региони за резервоарните гостоприемници и векторите на болестта са гористи и влажни местности, не по-високи от 2000 метра над морското равнище. Твърдотелите кърлежи от род Ixodes са вектори на лаймската болест, бартенолозата (фелиноза), бабезиозата, кърлежовия енцефалит и кримската треска. Те се заразяват с бактериите и вирусите при паразитиране върху резервоарен гостоприемник (заразено животно) и чрез ухапване предават инфекцията на други животни и в частност на човека. Заразените кърлежи са в състояние да предават борелиозата на собственото си потомство, образувайки природни огнища.