„Света Богородица“, наричана още „Парижката света Богородица“ ( – произношение Нотрдам дьо Пари, влязло на български като Нотърдам дьо Пари или само Нотърдам), е средновековна католическа катедрала в Париж, Франция. Катедралата носи името на Дева Мария и е считана от мнозина за един от най-добрите примери на френската готическа архитектура. Отличава се с новаторски нервюрен кръстат свод, огромни цветни розетни прозорци, натурализъм и изобилие на скулптурна украса на фасадата, смятана за една от най-красивитеКенет Кларк в книгата си „Цивилизацията“, стр. 21, не споделя мнението, че е най-красивата, но отбелязва, че има най-интелектуалната фасада в цялото готическо изкуство. Западната фасада свидетелства за овладяването на архитектурната композиция. Скулптурната украса на входните врати е безспорен връх и шедьовър на готическото изкуство. Порталът на света Анна отдясно е най-старият (от края на XII век); порталът на Страшния съд в центъра (1220 – 1230 г.) претърпява няколко възстановявания; порталът на Божията майка е северният, вляво и е от началото на XIII век. Порталът от южната страна на храма (строен през втората половина на XIII век) на трансепта е посветен на първия християнски мъченик свети Стефан. Старите оригинални стъклописи са запазени само в двата трансептни розетни прозорци и на главния вход.Ларусс 1979 года в 22-х томах, т. 15, с. 6596

Строителството на катедралата започва през 1163 г. при епископ Морис дьо Сюли и до голяма степен е завършена през 1260 г., въпреки че е модифицирана често през следващите векове. През 1790-те години Нотърдам е вандализирана значително по време на Френската революция – голяма част от религиозните образи са повредени или унищожени. През XIX век катедралата е място на коронацията на Наполеон I като император, кръщението на Анри, граф Шамбор и погребенията на няколко президента на Третата френска република (Адолф Тиер, Сади Карно, Пол Думе). Тук се провеждат и церемониите по погребението на Шарл дьо Гол (1970 г.), Жорж Помпиду (1974 г.) и Франсоа Митеран (1996 г.). През 2013 г. е отпразнувана 850-годишнината от започване на строежа.

Популярността на католическата катедрала разцъфтява скоро след публикуването през 1831 г. на романа „Парижката света Богородица“ на Виктор Юго. Това довежда до основен проект за реставрация между 1844 и 1864 г. Освобождението на Париж от фашизма и нацизма в края на Втората световна война е отбелязано в катедралата през 1944 г. с изпълнението на Магнификат. От началото на 1963 г. е предприето масивно почистване на фасадата от натрупаните в продължение на векове сажди и мръсотия. Друг проект за почистване и възстановяване е осъществен между 1991 и 2000 г. По време на реставрация, покривът се запалва вечерта на 15 април 2019 г. и гори в продължение на около 15 часа, което довежда до сериозни щети.

„Парижката света Богородица“ е един от най-известните символи на Париж и френската нация. През 1805 г. получава почетен статут на малка базилика. Приблизително 12 – 13 милиона души я посещават годишно, което я прави най-посещаваният паметник в Париж. Обявена е за исторически паметник и за световно културно наследство на ЮНЕСКО през 1991 г.Световно наследство на ЮНЕСКО

Основни понятия Име и собственост Името Notre-Dame в буквален превод от френски език означава „Нашата госпожа“ и в преносен „Нашата господарка“. То е популярно римокатолическо наименование на света Богородица или дева Мария от XIII век нататък, появило се като важна топонимия в много религиозни сгради – катедрали, базилики, църкви, параклиси, абатства, както и различни училища и университети. Отговаря например на немското Unsere Liebe Frau, италианското Nostra Signora, испанското Nuestra Seňora и полското Nasza Panna съответно. Много християнски храмове, включително в България, носят името на Божията майка.500-те имена на св. Богородица

Съгласно закона от 1905 г. за разделяне на църквата от държавата, Нотрдам е една от 70-те църкви в Париж, построени преди тази година, които са собственост на френската държава. Католическата църква е посочения бенефициент, който има изключителното право да го използва за религиозни цели за вечни времена. Архиепископията е отговорна за заплащането на служителите, за охрана, отопление и почистване, както и за гарантиране, че катедралата е свободна за посетители. Архиепископията не получава субсидии от френската държава.Communique of the Press and Communication Service of the Cathedral of Notre-Dame-de-Paris, November 2014.

Местонахождение и характеристики Катедралата „Парижката света Богородица“ е издигната на Ил дьо ла Сите (остров Сите), 4-ти район на Париж, Франция на мястото на първата християнска църква, базиликата „Свети Стефан“, която от своя страна е построена върху основите на древен гало-римски храм в чест на Юпитер. Причината да се мисли така е, откритата при разкопки римска колона от I век. Не е ясно дали църквата, посветена на свети Стефан е построена през IV век и престроена по-късно, или е построена през VII век на базата на по-стара църква. Четири други църкви съществуват на това място преди строителството на днешната катедрала.

Височината на катедралата е 35 метра, дължината е 128 метра, ширината – 48 метра, а височината на двете 3-етажни квадратни кули е 69 метра. Има общо 10 камбани, като теглото на камбаната Емануил в южната кула е 13 тона, а само езикът на камбаната е 500 килограма. Шпилът, който е разрушен при пожара през 2019 г., е 91 метра.

История Начало на строителството (1163 – 1250)

Идеята за изграждането ѝ е на парижкия епископ Морис дьо Сюли,Rouche, Michel (19 December 2012), „Jubilé de cathédrale Notre-Dame de Paris – La symbolique des cathédrales : approche historique, religieuse, sociale“, La voix est libre (in French), Radio Notre-Dame който финансира проекта със средства, получени от духовенството, краля, благородниците, дори и от дребната буржоазия. в продължение на близо два века няколко поколения архитекти и работници влагат труд по нея. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.

По не съвсем сигурни данни от летописеца Жан дьо Сен-Виктор в неговата Memoriale Historiarum (Исторически мемоари), в периода между 24 март и 25 април 1163 г. папа Александър III полага първия камък в присъствието на крал Луи VII.René Héron de Villefosse, Solennités, fêtes et réjouissances parisiennes, Hachette, 1980, p. 25. В сегашното състояние на информацията, традиционната дата на началото на работата на Нотърдам се счита 1163 г. Основната работа се извършва под ръководството на епископ Морис дьо Сюли и неговият наследник Одон Сюли (нямат роднинска връзка).

Между 1163 и 1182 г. се изгражда хора и двете му деамбулатории. Според летописеца Робер де Торигни, хорът е завършен през 1177 г., а главният олтар е осветен от кардинал Анри дьо Шато-Марке, легат на папата и Морис дьо Сюли, на 19 май 1182 година.Delisle, Léopold, ed. (1873). Chronique de Robert de Torigni, abbé du Mont-Saint-Michel. Le Brument. Изграждането на последните четири реда на кораба, коридорите и трибуните става между 1182 и 1190 г. Строителството на кораба започва през 1182 г., след освещаването на хора. Някои дори мислят, че работата започва през 1175 г. но е спряна, след като четвъртият период оставя незавършен кораба. От 1190 до 1225 г. се извършва изграждане на основата на фасадата и първите два реда на кораба. Строителството на фасадата започва през 1208 г. В тази година са изградени и украсени порталите. Подът датира от 1220 – 1225 г. Изграждането на първите участъци на кораба е възобновено през 1218 г. за противодействие на фасадата. Периодът 1225 – 1250 г. се характеризира с изграждане на горната част на фасадата и двете кули и разширяване на високите прозорци (отстраняване на малките розетни прозорци) за премахване на тъмнината (около 1230 г.). В същото време покривът е сменен. Южната кула е завършена през 1240 г., а северната е достроена през 1250 г. Идеята за шпил на кулите е изоставена. По това време катедралата всъщност е завършена и напълно функционираща. По-късните фази се отнасят до допълнения, украшения, ремонти и модификации.

По това време е установено, че порталите на трансепта, построени в романски стил, контрастират със строгостта на стила с голямата готическа фасада, богато украсена по вкуса на тогавашното време. Реконструкцията на романските части след това е прибързано решена от епископ Рено де Корбей (1250 – 1268 г.).

Главните строители удължават трансепта, първо на север, след това на юг. Работата по южния кръст е завършена от Пиер дьо Монтрей, на когото дължим южната фасада на трансепта и също толкова красивия розетен прозорец. Той също завършва параклисите и червената врата. По подобен начин започва да заменя опорите на хора. Неговият наследник Пиер дьо Шел започва параклисите през 1296 г. Те са завършени от Жан Рави от 1318 до 1344 година. Той също започва да прави хорова ограда. През 1344 г. неговият племенник Жан дьо Бутей продължава работата до 1363 г. След смъртта му, неговият заместник Реймон дьо Темпл завършва работата, включително превъзходната ограда на хора.

Западане

На 16 декември 1431 г. детето-крал Хенри VI от Англия е коронован за крал на Франция в Нотърдам, на десет години, защото традиционната църква на Реймската катедрала е под френски контрол.

По време на Ренесанса готическият стил вече не е на мода, вътрешните колони и стените на „Света Богородица“ са покрити с гоблени.

През 1548 г. бунтовниците хугеноти увреждат някои от статуите, считайки ги за идолопоклоннически.

Фонтанът в парка е добавен през 1625 г., за да осигури на парижани течаща вода.

Крал Луи XIV, по настояване на баща си, Луи XIII, решава през 1699 г. да направи значителни изменения в катедралата. Той възлага на Робер дьо Кот обновяването. Кот заменя старата с разкошна нова позлатена ограда от ковано желязо, отваря хора и деамбулаторията и сваля гробниците в кораба. Произведени са нови мебели, както и настоящият висок олтар, изобразяващ Луи XIV и Луи XIII на колене пред Пиета. През 1709 г. Антоан дьо Ла Порт поръчва на Луи XIV шест картини, изобразяващи живота на Дева Мария за да украси хора. По същото време Шарл де Ла Фос рисува своето „Поклонение на Маговете“, сега в Лувъра. Луи Антоан дьо Ноай, архиепископ на Париж, обширно модифицира покрива през 1726 г., обновявайки рамката и премахвайки гаргойлите с оловни улуци. Ноай също укрепва опорите, галериите, терасите и трезорите. През 1756 г. каноните на катедралата решават, че вътрешността му е твърде тъмна. Средновековните витражи, с изключение на розетните прозорци, са отстранени и заменени с обикновени, бели стъкла.

Френската революция (XVIII век) През февруари 1791 г., чрез поредица от постановления на Учредителното събрание по предложение на кметството на Париж, катедралата Нотърдам в Париж става седалище на енорията на града чрез прехвърляне на правомощия, упражнявани дотогава до малки църкви на островаArchives parlementaires, tome 23, p. 202 – 205. Voir en ligne .P. Pisani, L'Église de Paris et la Révolution, Paris, Al. Picard, 1908 – 1911, t. 1 (1789 – 1792), p. 202 – 205. Consulter sur Gallica.Ces dix églises sont Église Saint-Barthélemy de Paris, St Germain-le-Vieux-en-la-Cité, St Jean-Baptiste-St Denis, Église Saint-Landry, Église Saint-Pierre-des-Arcis, Église Saint-Pierre-aux-Bœufs de Paris, Église Sainte-Croix de la Cité, Église de la Madeleine-en-la-Cité, Église Sainte-Marine, Le service de la_Sainte-Chapelle (Abbé Delarc, Id.).