Владимир Георгиев Каракашев е български театрален и литературен критик, професор във ВИТИЗ. Функционер на Българската комунистическа партия.„Културни и просветни дейци“, сайт „София помни. Карта на Централния гробищен парк на София“.
Биография Син е на Георги Каракашев (български художник и сценограф). Завършва театрознание във ВИТИЗ (1954), успява да специализира в Съветския съюз, Франция, Германия и Англия. През 1952 г. започва да публикува рецензии, статии и студии по проблемите на театралното изкуство и литературата. Професионалният му път минава през главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“, завеждащ отдел „Изкуство“ в списание „Пламък“, драматург на Театъра на народната армия, в началото на 1970-те години е главен редактор на вестник „Народна култура“ (1972 – 1976)„Главни редактори“, в. „Култура“., професор в НАТФИЗ.
За него в своите „Задочни репортажи за България“, в главата „Българин ли е Шекспир?“, писателят емигрант Георги Марков пише: „Застъпници на най-ортодоксалната партийна линия в театралната критика бяха Владимир Каракашев и Севелина Гьорова – и двамата протежета на сталинисткото създание Филип Филипов.“„Задочни репортажи за България“ в Моята библиотека.
Каракашев пише и разгромяваща статия за филма „Една жена на 33“, публикувана във вестник „Работническо дело“.„Една жена на 33“ на сайта на БНТ.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 19 юни 2026 г.
Библиография Ние гледаме театър. София: Народна младеж, 1962, 112 с. Камен Зидаров: литературно-критически очерк. София: Български писател, 1962, 128 с. Стефан Гецов. София: Наука и изкуство, 1967, 140 с. Театър и съвременност. София: Български писател, 1967, 268 с. Критически летопис: 1956-1966. София: Наука и изкуство, 1969, 256 с. Театрални хипотези. София: Български писател, 1971, 270 с. Стефан Гецов. София: Наука и изкуство, 1971, 208 с. Пътища към безсмъртния образ: Ленин, революцията, театърът. София: Наука и изкуство, 1972, 144 с. Революция и драма. София: Наука и изкуство, 1973, 204 с. В кръговете на светлината и мрака: Меридиани на изкуството. София: Народна младеж, 1973, 226 с. Човекът на новото човечество: Наблюдения върху образа на комуниста в съвременната българска драма. София: Български писател, 1980, 240 с. Драма, сцена, време. София: Български писател, 1982, 348 с. Драматургия и време. София: Български писател, 1983, 220 с. Сцена на революцията. София: Народна младеж, 1984, 230 с. Слово и сцена: Портрети на драматурзи, режисьори и актьори. София: Христо Г. Данов, 1989, 274 с. Руска литература и театър - XX век. София: Медия, 1993, 154 с. Руски мотиви. София: Христо Ботев, 1999, 262 с. Театърът. Тайнство и реалност. София: Христо Ботев, 2000, 566 с. Последна автобиография: Опит за мемоар. София: Захарий Стоянов, 2007, 362 с.
Източници
Външни препратки „Проф. Владимир Каракашев (28.9.1932 – 12.12.2008)“, некролог във в. „Култура“, бр. 1 (2528), 9 януари 2009 г. Чавдар Добрев, „Биограф на болното време“ , в. „Нова Зора“, бр. 50, 18 декември 2007 г. Чавдар Добрев, „Театралът Владо Каракашев“, в. „Дума“, 24 декември 2008 г.
Категория:Български театрални критици Категория:Възпитаници на НАТФИЗ Категория:Преподаватели в НАТФИЗ Категория:Членове на БКП Категория:Родени в Русе Категория:Починали в София