Хореографията се разбира в две значения. Първоначално терминът е означавал записване на танци, а едва през XIX век започва да се използва в смисъла на създаване и подреждане на танцови движения.
Думата „хореография“ произлиза от старогръцки език – χορεία (танц) и γράφω (пиша).
Хореографията като изкуство е създаването на танци и балетни спектакли. В съвременната хореография се различават битови танци (народни и бални) и сценични танци (поп и балет). В балета хореографията синтезира в единен художествен замисъл изкуствата на танца, музиката и театъра. Днес хореографите работят също и в:
киното; телевизията; музикалните клипове; рекламата; социалните мрежи; концертните спектакли.
История
Хореографията като „танцопис“ представлява система от условни знаци за записване на танца. Често техниката се означава и с двата термина. Има различни записи - йероглифен, буквен, графичен. В Древен Египет, Древна Гърция и Древен Рим има доказателства за организирани танцови изпълнения, но тогава все още не съществува отделна професия „хореограф“. Танците се предават от учител на ученик или чрез традицията.
Историците смятат, че първите хора, които можем да наречем хореографи в съвременния смисъл, се появяват през Ренесанса (XV–XVI век). Италиански танцови майстори като Доменико да Пиаченца не само преподават танци, но и създават нови композиции за благородническите дворове. По-късно в Кралство Франция се развива т.нар. ballet de cour – придворен балет, който поставя основите на класическия балет. Именно там започва професионалното организиране на танцови спектакли.
През 18 век френският балетмайстор Пиер Рамо допълва графичната система с обозначение на движението на ръцете и музикалния размер. През 1852 г. Артур Сен-Леон се опитва да покаже развитието на движението в пространството (координация на движенията в съответната обстановка). Неговият метод се допълва от руския балетист Владимир Иванович Степанов в нотолинеен запис и градус на движението.
През XX век хореографията се освобождава от строгите правила на класическия балет. През 1920-те години танцописът се развива от Рудолф фон Лабан в Германия и Дж. Бенеш във Великобритания. Сред най-влиятелните по-късни хореографи са:
Martha Graham – основоположник на модерния танц. George Balanchine – променя завинаги неокласическия балет. Merce Cunningham – въвежда случайността и експеримента в хореографията. Pina Bausch – създава танцовия театър (Tanztheater) Parris Goebel, която създава хореографии за световни звезди като Бийонсе, Риана и Лейди Гага.
Вижте също
Арабеск (балет)
Източници