Сър Уилям Бауман, 1-ви Баронет () е английски хирург, хистолог и анатом. Той придобива най-широка известност с микроскопските си изследвания за изучаване на различни човешки органи, въпреки че цялата му успешна професионална кариера е посветена на офталмологията.
Биография Роден е на 20 юли 1816 година в Нантуич, Чешър, Англия, трети син на банкер и любител ботаник-геолог. Бауман получава образованието си в Института Хейзълууд, Бирмингам.Хейл-Уайт, У. (1935) „Сър Уилям Бауман“, стр. 177 – 88; в Великите лекари на деветнадесети век, , Edward Arnold & Co Като дете вижда инцидент причинен от барутна експлозия и това поражда интереса към медицината. Учи се при хирурга Джозеф Ходжсън в Бирмингамската многопрофилна болница през 1832 г. Напуска Бирмингам през 1837, за да продължи обучението си на хирург в Кингс Колидж (Лондон), където асистира в катедрата по патология като препаратор на анатомични дисекции (просектор) за професора по физиология – Роберт Бентли Тод.
Най-ранната му известна разработка е върху структурата на скелетните мускули, за което той е избран за член на Кралското дружество през 1841 г. Още на 25-годишна възраст Бауман идентифицира Баумановата капсула, основен елемент на нефрона. Той представя пред Кралското дружество своите открития през 1842 г. в книгата си „Върху структурата и функцията на малпигиевите телца на бъбреците“ и е награден с Кралския медал. Сътрудничество му с професор Тод води до публикуването на петтомна „Анатомия и физиология на човека“ (1843 – 1856) и „Енциклопедия по анатомия и физиология“ (1852), които подробно описват микроскопските им изследвания по хистология, на миниатюрни анатомични структури и техните физиологични функции. Тяхната обширна употреба на микроскопа революционизира изучаването на анатомията и физиологията. Освен Баумановата капсула, други анатомични структури кръстени на негово име включват: Бауманови жлези – в обонятелната лигавица и Бауманова мембрана – предната ограничителна мембрана на роговицата.
След завършване на обучението си по хирургия през 1844 г., Бауман практикува като офталмолог в Лондонската Кралска болница (по-късно известна като Болница по очни болести „Мурфийлд“). Той е измежду най-първите лекари, служещи си с офталмоскопа, изобретен от Херман фон Хелмхолц през 1851 г.
Между 1848 и 1855 г. преподава в Кингс Колидж (Лондон). През 1880 г. основава „Дружеството на офталмолозите", което по-късно прераства в Кралски офталмологичен колеж.
През 1884 г. Кралица Виктория го титулува баронет.
Умира в дома си в Джолдуиндс, близо до Доркинг в Съри на 29 март 1892 г. на 75-годишна възраст.
Библиография , пълен текст на сайта на Google Book.
, пълен текст на сайта на Google Book.
За него
Източници
Категория:Английски лекари Категория:Британски хирурзи Категория:Офталмолози Категория:Хистолози Категория:Преподаватели в Кралски колеж Лондон Категория:Съри