Вячеслав Алексеевич Зайцев (род. 12 ноември 1952 година, Ленинград) е съветски волейболист, сред най-добрите разпределители в историята на волейбола.
Той е многогодишен капитан на националния отбор на СССР през един от най-силните периоди на „Сборная“. Заслужил майстор на спорта на СССР (1978). Награден с ордените „Знак почета“ и „Дружбы народов“.
Женен, с две деца. Синът му Иван е роден в Италия и се състезава за националния отбор по волейбол на „адзурите“.
Клубна кариера Състезателната си кариера започва на 17 години, когато дебютира в мъжкия състав на Автомобилист (Ленинград). Състезава се за клуба до 1987 година, като през този период Зайцев е ключов състезател на ленинградчани и клуба отстъпва само на ЦСКА (Москва).
Зайцев е първия съветски волейболист, който отива да се състезава в чужбина. Играе за италианските Сполето, Агридженто и Чита де Кастело, които извежда от втората група на италианския шампионат А2 до висшата група А1.
Завършва клубната си кариера в швейцарския Лугано на 40 годишна възраст.
Национален отбор В Националния отбор на СССР дебютира през 1971 година. През 1977 година става капитан и играе до 1988 година. През този период отборът 8 години няма поражение на официален турнир.
Награди и постижения Постижения Шампион на Олимпиадата в Москва (1980). Вицешампион на Олимпиата в Монреал (1976). Вицешампион на Олимпиадата в Сеул (1988). Двукратен световен шампион на шампионатите през 1978 и 1982 година. Двукратен световен вицешампион на шампионатите през (1974, 1986). Двукратен носител на Световната купа (1977, 1981). Сребърен медалист на Световната купа (1985). Победител на Игрите на Добра воля през 1986 година. Седемкратен шампион на Европа (1971, 1975, 1977, 1979, 1981, 1983, 1985). Шампион на Европа при младежите (1971). Шампион на Универсиадата (1973). Двукратен носител на КНК (1982, 1983). Вицешампион на Спартакиадата на народите на СССР (1975). Вицешампион на СССР по волейбол (1976 – 1982). Носител на бронзов медал от шампионатите на СССР през 1972 – 1975, 1985, 1987. Носител на Купата на СССР по волейбол (1983).
Треньорска кариера Започва треньорската си кариера през август 1992 г. в Лугано (Швейцария).
През 1994 г. се връща в Русия като помощник-треньор в Белогорие, през 1995 г. завоюва купата на Русия. През 1996 година е помощник на Вячеслав Платонов на Олимпиадата в Атланта. През 1997 година е старши треньор на „сборная“ на Световната лига, където заема 3 място.
През годините 1998 – 2005 отново се връща в Италия, където работи с юношите на клубове от серия А1. През 2005 – 2006 е старши треньор на женския отбор на Динамо (Москва), с когото става шампион на Русия. През 2006 – 2007 г. е главен треньор на младежкия национален отбор на Русия, с които става шампион на Европа (2006) и вицешампион на световното (2007); старши треньор на „Локомотив-Белогорие“. От април до ноември 2008 године е главен треньор на „Динамо-Янтарь“, от април 2009 година – главен треньор на „Металоинвест“, след това отново поема „Локомотив-Белогорие“. През сезон 2011/12 е начело на „Кристал“ от Воронежка област.
Категория:Руски волейболисти Категория:Съветски волейболисти Категория:Родени в Санкт Петербург