Джорджа Тодрàни (), по-известна като Джорджа, е италианска певица, авторка на песни, музикантка и продуцентка. Известна е с нежния си глас, който някои източници определят като четвъртия най-хубав глас в световен мащаб. Една от най-популярните италиански певици, Джорджа има 9 студийни албуми в кариерата си, които се радват на голям успех в Италия и отчасти в Европа: Нидерландия, Обединено кралство, Испания, Франция, както и в САЩ, Канада и Латинска Америка. Освен това си сътрудничи с италиански и чуждестранни изпълнители като Симпъл Майндс, Дзукеро, Пино Даниеле, Андреа Бочели, Лучано Павароти, Брайън Адамс, Стинг, Алиша Кийс, Ронан Кийтинг и Ерос Рамацоти.
Само в Италия продава около 7 млн. копия, има 12 албума в италианската десетка, 5 от които – номер едно и 25 топ десет сингъла, от които 5 номер едно. Участва четири пъти във фестивала на италианската песен в Санремо, като печели първо, трето и второ място в категория Big. В изданието от 1995 г., в което е победител, тя е първата певица в историята на фестивала, спечелила четири награди: Първо място в категория Big, Награда на критиката (първата певица, спечелила и двете големи награди), Награда за автори и Радио- и телевизионната награда. Джорджа е един от малкото римски изпълнители, спечелили фестивала в Санремо. Освен това в историята на фестивала тя е първата състезателка, която е извикана на бис (през 1996 г.). В кариерата си печели 14-ите Италиански музикални награди, наградата „Лунеция“, наградата „УниМарке“ на „Музикултура“ и „Сребърна лента“; номинирана е и за „Давид на Донатело“.
Биография Начало
Джорджа е родена в Рим на 26 април 1971 г. като дъщеря на Елза Джордано и на певеца и музиканта Джулио Тодрани, член на певческото дуо Juli & Julie и по-късно основател на соул и ритъм енд блус групата Io vorrei la pelle nera. От малка изпълнява соул и джаз класики на Арета Франклин, Уитни Хюстън и Стиви Уондър.
Първият ѝ запис е през 1979 г., заедно с Кристина Монтефиори на 45 оборота, озаглавен Chiamatemi Andrea („Наричайте ме Андреа“) за лейбъла Yep, който издава дисковете на баща ѝ. Първото ѝ музикално обучение, на 16-годишна възраст, е при тенора Луиджи Румбо, певец на Сикстинската капела, при когото учи пеене до 26-годишна възраст.
Една вечер в римски клуб Джорджа среща Марко Риналдуци и Масимо Калабрезе. Така започва сътрудничеството с двамата музиканти и продуценти, както и клубните ѝ изпълнения с групата на баща ѝ и като вокалистка с Friends Acoustic Night (където Риналдуци свири на китара, Калабрезе – на бас китара и Бартоли – на барабани), където певицата придобива своя технически опит, който варира от джаз до соул, от блус до рок.
След като завършва езикова гимназия с пълно отличие, тя се записва във Филологическия факултет на университета с цел да стане учителка по английски и печели първите си пари, записвайки хорове за рекламни джингли.
През 1992 г. прави различни концерти в римски клубове с Friends Acoustic Night, а през 1993 г. записите от тях дават два компактдиска на живо, продуцирани от Марко Риналдуци и Масимо Калабрезе, и с изпълнителен продуцент Бен Сидран: Natural Woman (Live in Rome) и One More Go Round, и двата за лейбъла Go Jazz. В тях певицата реинтерпретира някои музикални класики като Ain't No Sunshine и Bridge over Troubled Water. Дисковете са преиздадени през 1995 г. от Flying Records след успеха на Джорджа и впоследствие в още една версия като двоен компактдиск.
Първо участие в Санремо Джовани и дебют Музикалната кариера на певицата започва през есента на 1993 г., когато тя представя на Санремо Млади изпълнители (Sanremo Giovani) песента, написана от нея, Риналдуци и Калабрезе „Ще се родим“ (Nasceremo), класирайки се на първо място и по този начин получавайки достъп до Фестивала в Санремо на следващата година в раздел „Нови предложения“. През февруари 1994 в Санремо тя пее една от най-известните си песни, озаглавена „И после“ (E poi), написана отново от нея, Риналдуци и Калабрезе, но заема едва седмо място.
Двамата съавтори на песента решават да продуцират първия ѝ албум, озаглавен просто Giorgia, записан и миксиран от Марко Ковачоли. Той съдържа както песни, представени на сцената на Театър „Аристон“, така и още девет непубликувани парчета – съвместно дело на Джорджа, Риналдуци и Калабрезе, както и много успешния кавър „Никаква болка“ (Nessun dolore) на Лучо Батисти. Албумът изненадващо достига второ място на най-продаваните записи, като продава 180 хил. копия в Италия, превръщайки я от перфектна непозната в истинска голяма звезда на италианската поп музика.
Скоро след това тя е поканена от Лучано Павароти в неговата програма Pavarotti & Friends, където пее песента на Куийн Who Wants to Live Forever. Същата вечер пее в дует с Павароти във версия на класическата неаполитанска мелодия Santa Lucia luntana. Тя също така пее в дует със Стинг, Бочели, Павароти, Брайън Адамс, Нанси Густафсон и Андреас Воленвайдер в песента All for Love и в арията от Травиата / Act 1 – Libiamo ne' lieti calici.
На Бъдни вечер 1994 г. Джорджа пее за папа Йоан Павел II във Ватикана, заедно с Андреа Бочели, с когото през 1995 г. реинтерпретира известната „Живея за нея“ (Vivo per lei) – кавър версия на парчето на тосканската формация O.R.O. Тя пее още два пъти пред папата.
Победата в Санремо 1995: начало на големия успех Тясното партньорство с Микеле Торпедин (бивш мениджър на Дзукеро и Андреа Бочели) води Джорджа през 1995 г. на Фестивала в Санремо с песента „Как бих знала“ (Come saprei) (написана от Ерос Рамацоти, Аделио Коляти и Влади Тозето), с която печели победата и става първият изпълнител, който получава едновременно и Наградата на критиката (към 2020 г. Награда „Миа Мартини“).Това се повтаря с Елиза през 2001 г., Симоне Кристики през 2007 г., Роберто Векиони през 2011 г. и Диодато през 2020 г. Освен това, бидейки първият римски изпълнител, спечелил фестивала, тогавашният кмет на Рим Франческо Рутели я прави „посланик на римското“.
През пролетта на 1995 г. Джорджа е поканена да изнесе концерт пред папа Йоан Павел II в двора на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана, където пее Ave Maria от Ренато Серио, един спиричуъл и Bridge over Troubled Waters.
На 28 март 1995 г. води заедно с Пипо Баудо италианската музикална телевизионна програма Sanremo Top, в която участва година по-рано.
Впоследствие излиза албумът ѝ „Като Телма и Луиз“ (Come Thelma & Louise), който дебютира на втората позиция в класацията на FIMI и продава 300 хил. копия за няколко седмици, а след това надхвърля 400 хил. общо. Елтън Джон я иска като почетен гост на италианското си турне. Той я определя като „един от най-красивите гласове в света“. През 1999 г. е записана Como sabrè – испанската версия на парчето за латинския пазар.
Трети албум Strano il mio destino През 1996 г. Джорджа се завръща на Фестивала в Санремо, завършвайки на трето място със „Странна е моята съдба“ (Strano il mio destino), написана съвместно с Маурицио Фабрицио. В следващия си албум Strano il mio destino (Live & studio 95/96) тя пее почти всичко на живо с изключение на заглавната песен и „И има още море“ (E c'è ancora mare), който е ремикс на неаполитанския музикант Енцо Граняниело. Албумът дебютира на номер 2 в Италианската класация на албумите, като продава над 400 хил. копия. На диска има седем песни, записани на живо по време на театралното ѝ турне между 1995 и 1996 г. В него участват още Оливия Мак Клъркин и Майкъл Бейкър.
През същата година певицата участва в международен благотворителен проект в дует в песента „Силата на мира“ (The Power of Peace), който вижда и сътрудничеството на Арета Франклин, Енрике Иглесиас и Крис де Бърг. Песента „Касае нас“ (Riguarda noi) също е включена в едноименната компилация, пусната на пазара по целия свят.Anselmi, Eddy, Festival di Sanremo. Almanacco illustrato della canzone italiana, Panini, Modena, 2009, p. 451
Сътрудничество с Пино Даниеле: албум Mangio troppa cioccolata През 1997 г. Джорджа се среща с Пино Даниеле: приятелството, което възниква между двамата изпълнители, води до творческо сътрудничество, което се влива в албума ѝ „Ям твърде много шоколад“ (Mangio troppa cioccolata). Албумът дебютира на първа позиция в Класацията на FIMI и продава 300 хил. копия за 10 дни, а общо те са над 600 хил. Дискът е продуциран от самия неаполитански музикант. Джорджа отвръща, като дава гласа си на „Африкански горещ вятър“ (Scirocco d'Africa) – песен, включена в албума на Пино Даниеле Dimmi cosa succede nella terra.
„Ям твърде много шоколад“ бележи повратна точка в музикалността на изпълнителката благодарение на влиянието на Пино Даниеле, съчетано с поп-соул мелодиите на изпълнителката: промени, които се съчетават с новия имидж на Джорджа, която през този период ходи с обръсната глава. През 1998 г. дискът се разпространява в различни европейски страни, включително във Франция, Белгия, Холандия, Германия, Швеция и Финландия. Албумът получава номинация за Италианската музикална награда като най-добър албум на годината през 1998 г.
През декември 1998 г. Джорджа участва в предаването Taratata по Rai 1 заедно с Хърби Ханкок, с когото започва артистично партньорство, представайки Summertime и The Man I Love от Джордж Гершуин, „Кажи ми къде си“ (Dimmi dove sei) и „И после“ (E poi).
Албум Girasole През 1999 г., благодарение на натрупания опит, Джорджа се захваща с новия си албум „Слънчоглед“ (Girasole), за който се грижи както за изпълнителната, така и за артистичната продукция, подпомагана от Адриано Пенино. Албумът остава в класациите повече от година, продавайки над 300 хил. копия. Дискът включва, освен големия хит „Слънчоглед“, и песни като „Говори ми за любов“ (Parlami d'amore), „Да предадеш да направиш“ (Tradirefare) и версия на песента „Небето в една стая“ (Il cielo in una stanza) на Джино Паоли, преработена от Джорджа специално за едноименния филм на Карло Ванцина, който достига първата позиция в Италианската класация. Албумът, миксиран в известното студио Soul II Soul в Лондон, може да се похвали със сътрудничеството на Даян Уорън (Parlami d'amore), Дез'ри (Se ci sei) и Алекс Барони (È la verità).
През 1999 г. Джорджа става и посланик на УНИЦЕФ. Също през 1999 г. в Испания, Португалия и Латинска Америка излиза албумът ѝ Giorgia Espana.
През същата година сътрудничеството с Хърби Ханкок продължава с европейско турне на големите джаз фестивали на континента, от Умбрия Джаз до Лондон, Антиб, Монтрьо, минавайки през Летния фестивал в Лука и Малта.
Албум Senza ali и нова поява на фестивала в Санремо Следващият етап в звукозаписната кариера на Джорджа се нарича „Без криле“ (Senza ali) – диск от 2001 г., реализиран като истински международен проект: записан между Минеаполис и Лос Анджелис със звуковия инженер на Карлос Сантана и продуциран от Майкъл Бейкър, със сътрудничеството на музиканти като Рики Петерсън, Маурицио Фиордилизо, Стефано Сенези. Хърби Ханкок отново участва в записа, като се появява в песента „Непознатото море“ (Il mare sconosciuto).
Компактдискът дебютира на четвърто място в класацията на FIMI и се превръща в един от най-продаваните албуми на годината с над 350 хил. продадени копия. През същата година, за да представи албума, певицата се завръща на фестивала в Санремо с „От слънце и синева“ (Di sole e d'azzurro), написан за нея от Дзукеро. Тя е на второ място след Елиза, която печели фестивала с Luce (tramonti a nordest). Песента на Джорджа въпреки това е успешна и се превръща в един от „бойните коне“ на римската певица, преведена е на английски, променена за британския пазар, със заглавието With you. В този период Джорджа пее една вечер в Джаз кафе в Лондон. В албума ѝ още веднъж се появява партньорът ѝ Алекс Барони, автор на песента „Преди утре“ (Prima di domani).
Компилация Greatest Hits – Le cose non vanno mai come credi