Пламен Карталов е български оперен режисьор, професор в музикалната академия в София и академик в Българска академия на науките.
Биография Роден е в Добрич на 15 септември 1948 г. Завършва музикалната академия в София, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в НАТФИЗ. Като студент в София основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера – Благоевград).
Режисьорска дейност П.Карталов интерпретира произведения от български композитори като Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Иван Спасов. Прави постановки на открито като „Ивайло“ от М.Големинов и „Цар Калоян“ от П.Владигеров, поставени на „Сцената на вековете“ на крепоста Царевец във Велико Търново, на същото историческо място, където се развива оперното действие.
През 1997 г. П.Карталов създава фестивала „Опера на площада“, на открито пред Националната художествена галерия с изпълнения на: „Аида“, „Цар Калоян“, „Атила“, „Кармен“, „Княз Игор“, „Турандот“, „Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“, „Цар и дърводелец“ и „Мадам Бътерфлай“, създава и летния фестивал „Опера в парка“.
През март 2009 г. поставя операта „Дон Кихот“ на Масне, а през 2010 година „Пръстенът на нибелунга“ от Р. Вагнер, посветена на 200-годишнината от рождението на композитора.
От 2010 г. насам, всяка година поставя по едно заглавие от цикъла (”Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“), а след премиерата на „Залезът на боговете“ (22 май 2013 г.), през юни 2013 г., се играят неговите постановки на всичките части на тетралогията.
Като режисьор гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Кипър, Малта, Сърбия, Хърватия, Северна Македония, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария, Италия и Япония. Поставя заглавия от Верди, Пучини, Масне, Делиб, Понкиели и Бизе.
Управленска дейност В началото на 90-те години е директор на Държавен музикален театър където поставя „Хубавата Елена“, „Прилепът“ и „Цигулар на покрива“. Като директор на Софийската опера и балет въвежда самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Под негово ръководство Софийската опера гостува в Бразилия, a от 2000 до 2018 г. седем пъти в Япония. Концерти за деца до 3-годишна възраст наречени „Концерти за бебоци“ привличат вниманието на Пласидо Доминго при посещението му в Софийската опера. През 2013 г. кани за главен диригент Ерих Вехтер.
Преподавателска дейност Преподава режисура и актьорско майсторство в музикалната академия в София. Заедно с Борис Христов прави Българската академия за изкуство и култура в Рим. Канен е като член на за жури на международни конкурси за млади оперни певци. Участва в европейски конференции с доклади по творчески и организационни въпроси на оперния театър.
Политически позиции През 2026 година е член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Илияна Йотова на президентските избори.
Награди и отличия На 9 октомври 2012 година е избран за действителен член на Българската академия на науките.
Удостояван е с наградите: „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България, годишните награди на БНР и Столична общинаАглика Георгиева, „Акад. Пламен Карталов получи наградата на София“, iNews.bg, 18 септември 2013 г., „Златна книга“ на Европейския форум на експертите, „Златна муза“ (Русия), Златен медал на фондацията „Роза Понсел“ (САЩ), Наградата на Националния театър на Белград за най-добра режисура за 2003/2004 за постановката му на „Любовен еликсир“ на Доницети.
Носител е на държавните отличия: орден „Кирил и Методий“, I степен на най-големия правителствен бразилски орден „Рицар на южния кръст“. Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2016) Обявен за почетен гражданин на София (2018).Почетни граждани на София, удостоени през периода 1993 – 2018 г., council.sofia.bg Почетен гражданин на община Белоградчик от 2020 г. Почетен гражданин на Благоевград от 2022 г. Орден „Св. Йоан Кукузел“ от Светият Синод на Българската православна църква (2023)
Продукция + Спектакли на открито Постановка Град Година Бородин – Княз Игор София („Опера на площада“); Любляна; Велико Търново, Царевец; Царевец 1999; 2007; 2009; 2010 Бизе – Кармен Стара Загора; София („Опера на площада“) 2003; 2003Верди – АидаСофия („Опера на площада“); Сао Пауло1997; 2010Верди – АтилаСофия; Стара Загора; Царевец; София („Опера в парка“)2003; 2003; 2011; 2012Верди – НабукоЛюбляна; Пула2006; 2006Верди – Дон КарлосВелико Търново, Царевец2010Владигеров – Цар КалоянВелико Търново, Царевец; София („Опера на площада“); Царевец („Сцена на вековете“)1987; 1998; 2009Галупи – Селският философОсор; Дрезден1980; 1982Големинов – ИвайлоВелико Търново, Царевец1985Делиб – ЛакмеПафос; София2009; 2010Джордано – ФедораАтина1997Доницети – РитаОсор1981Леонкавало – ПалячиСплит2011Лортцинг – Цар и дърводелецСофия1993Моцарт – Вълшебната флейтаПула2006Офенбах – Хофманови разказиЛюбляна фестивал2005Пучини – ТурандотАтина; Царевец („Сцена на вековете“)1996; 2008Росини – Севилският бръснарПула2007Стравински – МавраОсор1982Стравински – ЛисицатаОсор1982Холминов – КаляскаОсор1981
+ Постановки Произведение Град Година Бизе – Ловци на бисери Мелбърн 2003 Бизе – Кармен Стара Загора 2010Бородин – Княз ИгорМарибор; Любляна; София2007; 2009; 2009Бърнстейн – КандидМарибор2004Вагнер – Рейнско златоСофия2010Вагнер – ВалкюраСофия2011Вагнер – ЗигфридСофия; Минск2012; 2012Вагнер – Залезът на боговетеСофия2013Вебер – Вълшебният стрелецПотсдам1985Верди – ТравиатаРусе; София1982; 1995Верди – Дон КарлосСофия; Скопие; Япония; Варненско лято1988; 2000; 2002; 2012Верди – АидаБразилия; Букурещ; София1995; 1996; 1997Верди – ТрубадурАтина1997Верди – Луиза МилерПалм Бийч2001Верди – РиголетоКайро; София; Япония2001; 2005; 2005Верди – АтилаСтара Загора; Марибор2002; 2006Верди – НабукоМарибор2004Верди – Бал с маскиЗагреб; София; Япония; Букурещ2007; 2007; 2008; 2012Владигеров – Цар КалоянСофия2009Волф-Ферари – Четиримата грубияниПловдив1982Галупи – Селския философБлагоевград1977Глук – Поклонниците от МекаСофия1974Глук – Орфей и ЕвридикаСолун1999Големинов – Златната птицаСловен1977Големинов – ИвайлоПловдив1981Големинов – Зографът ЗахарийРусе; Благоевград1983; 1986Гомес – ГуараниСофия; Бразилия1995; 1995Гомес – ФоскаСофия; Бразилия1996; 1998Гомес – Мария ТюдорСофия1997Гуно – ФаустРусе1984Делиб – ЛакмеМарибор; Япония; София2006; 2007; 2008Джордано – ФедораАтина1997Доницети – ЗвънчетоСолун2001Доницети – Любовен еликсирБелград2003Доницети – Лучия ди ЛамермурМалта; Нови Сад; Скорие, Рита2003; 2005; 2005; 2005Леонкавало – ПалячиНю Орлеанс; Загреб; Марибор; Белград2000; 2006; 2007; 2008Маскани – Селска честСофия; Загреб; Марибор; София1986; 2006; 2007; 2011Масне – Дон КихотСофия2009Меноти – Амал и нощните гостиСофия1992Меноти – МедиумътСолун2001Монтеверди – Битката на Танкред и КлориндаСолун2001Моцарт – Отвличане от СараяСофия1974Моцарт – Сватбата на ФигароСофия; Тирана1987; 1998Моцарт – Театралният директорГърция1989Моцарт – Вълшебната флейтаМарибор2003Офенбах – Хубавата ЕленаСолун; София1992; 1994Офенбах – Хофманови разказиМарибор; София2005; 2009Перголези – Слугинята господаркаСолун1992Пипков – Янините девет братяРусе1984Понкиели – ДжокондаСофия; Токио1999; 2000Пучини – ТурандотАтина; Япония; София; Япония; Марибор1986; 2000; 2008; 2008; 2009Пучини – ЛястовицатаОстрава2008Пучини – Джани СкикиСофия2011Пучини – ТоскаСофия2011Пърсел – Дидона и ЕнейБлагоевград1978Росини – Крадливата свракаБлагоевград; Русе1981; 1983Росини – Севилският бръснарСофия; Тимишоара; Марибор; Любляна; Сплит1985; 1985; 2006; 2009; 2010Стравински – ЛисицатаБлагоевград; Италия; София1978; 1991; 1998Стравински – МавраБлагоевград; Италия; София1979; 1991; 1998Стравински – Животът на развратникаСалерно; Торино1992; 1992Сутермайстер – СерафинеСофия1973Хайдн – Любов и хитростСофия1972Хайдн – АптекарятСофия; Краков1973; 1976Холминов – КаляскаБлагоевград; Дрезден1977; 1982Чимароза – Оперния директорЯмбол1978Щайн – Цигулар на покриваСофия1993Щраус – ПрилепътСофия; Велико Търново; Белград1992; 1999; 2003
Източници
Външни препратки Официален сайт на Пламен Карталов Биографична справка на Пламен Карталов на сайта на Софийската опера Деси Тодорова, „Първата сцена на Пламен Карталов била театралната“, в. „Сега“, 9 август 2003 г. Боянка Арнаудова, „Посветен на операта“, в. „Култура“, бр. 17 (2723), 10 май 2013 г.
Интервюта „Директорът на Софийската опера Пламен Карталов“, сп. „Тема“, бр. 51 (322), 24 – 30 декември 2007 г. „Вагнер по време на криза... Пламен Карталов: Сидеров не се е обадил, поканили сме всички“, интервю на Мария Цветкова, e-vestnik, 24 май 2010 г. „Акад. Пламен Карталов: Сега съм в творческата си стихия“, интервю на Ива Йолова, в. „Преса“, 10 ноември 2012 г. „Пламен Карталов: Политиците у нас трудно влизат в опера“, интервю на Елица Иванова, в. „Стандарт“, 23.05.2013 г.
Категория:Български режисьори Категория:Опера в България Категория:Възпитаници на Националната музикална академия Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие Категория:Носители на държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ Категория:Почетни граждани на София Категория:Родени в Добрич Категория:Почетни граждани на Белоградчик