Първи артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран в началото на 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране Историята на полка започва в началото на 1889 година, когато по идея на началника на артилерията майор Тантилов от четири дружини и един планински взвод от 4-ти артилерийски полк съгласно указ №10 в София е формиран Първи артилерийски полк.Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186-187Христов, Х., Пейчев, А. и др., стр. 68Атанасов, Д., стр. 44 На 16 октомври 1891 г. умира командирът на полка майор Козаров.Държавен вестник, бр. 277 от 1891 г., с. 4
Служащи в полка са ангажирани в управлението на обществения ред в Севлиево по време на изборите за IX обикновено народно събрание през 1896 г.Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 19, 27 ноември 1896 год, стр. 2
Балкански войни (1912 – 1913) Полкът е мобилизиран на 17 септември 1912 година за участие в Балканската война (1912 – 1913). Влиза в състава на Пета пехотна дунавска дивизия от Трета армия и е под командването на полковник Пантелей Парасков.Войната между България и Турция, Том II, стр. 646 Полкът формира и военновременния 1-ви нескорострелен артилерийски полк. След края на Междусъюзническата война (1913) на 21 август 1913 е демобилизиран в Разград.
Първи нескорострелен артилерийски полк Първи нескорострелен артилерийски полк е формиран в Разград на 17 септември 1912 година в състав от две артилерийски отделения и една паркова батарея. Влиза в състава на 5-а пехотна дунавска дивизия и се командва от подполковник Константин Арабов. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 21 август 1913 година в Разград.Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 220 (цит: Централен военен архив, ф. 521в, а.е. 13)
Първа световна война (1915 – 1918) Мобилизиран е отново през септември 1915 година и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). Заедно с формирания от него 11-и артилерийски полк влиза в състава на 5-а артилерийска бригада (Пета пехотна дунавска дивизия от Втора армия) и се командва от подполковник Зафир Чобанов. За командир на бригадата е назначен полковник Владимир Вазов.Българската армия през световната война, Том III, стр. 1130 Полкът формира и 5-о полско нескорострелно артилерийско отделение. След края на войната на 14 октомври 1918 година се демобилизира.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение: Числен състав Добитък Обоз Въоръжение Батареи: 8Офицери: 26Чиновници: 2Подофицери и войници: 1642 Коне: 1360Волове: 2 Обикновени коли: 176Специални: 3 Пушки и карабини: 129Полски с. с. оръдия: 24
Между двете световни войни През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 1-во артилерийско отделение и изпратен на гарнизон в Севлиево. През 1927 година отново е реорганизиран в 1-ви артилерийски полк, а през 1935 година става дивизионен полк от 9-а пехотна плевенска дивизия под наименованието Девети дивизионен артилерийски полк.
Втора световна война (1941 – 1945) През Втора световна война (1941 – 1945) полкът участва в акции срещу партизаните в Троянско, Ловешко, Севлиевско, както и в Балванската битка (28-29 март 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Цеко Дамянов, като само 4-то товарно артилерийско отделение е придадено на 36-и пехотен козлодуйски полк. В тази фаза подкрепя действията на 34-ти пехотен троянски полк в Нишката (8 октомври - 14 октомври 1944) и Косовската операция (21 октомври – 21 ноември 1944). През тази фаза на войната полкът дава 31 убити.Ташев, Т., стр. 44 и 217
За участие във втората фаза формира 4-та армейска артилерийска попълваща батарея.
Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Първи артилерийски полк (1889 – 1912) Първи скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913) Първи артилерийски полк (1913 – 1915) Първи скорострелен артилерийски полк (1915 – 1919) Първи артилерийски полк (1919 – 1920) Първо артилерийско отделение (1920 – 1927) Първи артилерийски полк (1927 – 1935) Девети дивизионен артилерийски полк (1935 – 1945)
Командири Званията са към датата на заемане на длъжността. № звание име дати 1. Майор Илия Козаров 19.1.1889 - 16.10.1891 Майор Велизар Пеев към 14 февруари 1892 Майор Васил Събев към 1892 и към 1904 Полковник Иван Шишков 7 май 1903 – 5 април 1912 Полковник Пантелей Парасков Балканска война Подполковник Зафир Чобанов Първа световна война Полковник Димитър Атанасов 1927 – 1929 Подполковник Никола Боев 1936 – 10 ноември 1939 Подполковник Андрей Андреев от 10 ноември 1939 Подполковник Христо Феслийски 1941 – 1944? Подполковник Цеко Дамянов от 1944
Други командири: Димитър Начев, Илия Димитриев
Бележки
Източници
Христов, Х., Пейчев, А. и др. – „История на българската артилерия“, София, 1977, Военно издателство Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
Категория:Български полкове от Балканската война Категория:Български полкове от Междусъюзническата война Категория:Български полкове от Първата световна война Категория:Български полкове от Втората световна война Категория:История на Севлиево Категория:Военни формирования, формирани през 1889 година Категория:Основани в България през 1889 година Категория:Български артилерийски полкове