Хенри II Плантагенет (; ) е първият крал на Англия (1154 – 1189) от династията на Плантагенетите.www.britannica.com Той е херцог на Нормандия (1150 – 1189), граф на Анжу, Тур и Мен (1151 – 1189), jure uxoris херцог на Аквитания (1152 – 1189) и суверен на Ирландия (1171 – 1175).
Хенри II е един от най-могъщите монарси на XII век, чиито владения се простират от Пиренеите до Шотландия.
Ранни години (1133–1149)
Хенри е роден в Мен, близо до Льо Ман, на 5 март 1133 г., най-голямо дете на императрица Матилда и втория ѝ съпруг, Джефри Плантагенет, граф на Анжу. Френското графство Анжу е образувано през X век и неговите анжуйски (или Анжевински както са познати в англоезичната литература) владетели в продължение на няколко века се опитват да разширят влиянието и властта си в цяла Франция чрез пресметливо сключени бракове и политически съюзи. На теория графството е подчинено на френския крал, но кралската власт над Анжу отслабва през XI век и графството става до голяма степен автономно.
Майката на Хенри е законна дъщеря на Хенри I, крал на Англия и херцог на Нормандия. Тя принадлежи към могъщата управляваща класа на норманите, които традиционно притежават обширни поземлени имоти както в Англия, така и в Нормандия, а първият ѝ съпруг е императорът на Свещената Римска империя Хайнрих V. Приживе Хенри I получава клетви за вярност от благородниците си, включително от племенника си Стивън от Блоа, обещаващи да подкрепят претенциите на Матилда за престола. След смъртта на баща си през 1135 г. Матилда се надява да претендира за английския трон, но вместо това Стивън е коронясан за крал и признат за херцог на Нормандия, което води до гражданска война между тях. Джефри Плантагенет се възползва от объркването, за да атакува херцогство Нормандия, но не участва пряко в английския конфликт, в който Матилда и нейният могъщ незаконен полубрат Робърт, граф на Глостър. се бият със Стивън. Войната, наречена от историците Анархията, се проточва и води до патова ситуация.
Хенри най-вероятно прекарва част от детството си с майка си. В края на 1130-те той придружава Матилда в Нормандия, която е напълно завладяна от Джефри едва около 1144 г. По-късното си детство, от около седемгодишна възраст, Хенри прекарва в Анжу, където негов учител е Петър от Сент, известен граматик. В края на 1142 г. Джефри изпраща деветгодишния Хенри, придружен от Робърт от Глостър, в Бристъл, център на анжуйската опозиция срещу Стивън в югозападна Англия. Въпреки че образованието на децата в домакинствата на роднини е обичайно сред благородниците от този период, изпращането на Хенри в Англия носи и политически ползи, тъй като Джефри е критикуван от поддръжниците на Матилда за отказа си да участва във войната в Англия. В продължение на около година Хенри живее заедно с Роджър от Устър, един от синовете на Робърт, и е обучаван от магистър, майстор Матю; домът на Робърт е известен със своето образование и ученост. Канониците на „Свети Августин“ в Бристъл също помагат за образованието на Хенри и той си ги спомня с обич по-късно. Хенри се завръща в Анжу през 1143 или 1144 г., възобновявайки образованието си при Уилям от Конш, друг известен учен.
Хенри се връща в Англия през 1147 г. на четиринадесетгодишна възраст. Придружен от членовете на домакинството си и няколко наемници, той напуска Нормандия и акостира в Англия при Уилтшър. Макар че кампанията първоначално предизвиква значителна паника, тя не е успешна и Хенри изпада в затруднение да плати на войските си или да се върне в Нормандия. Нито майка му, нито чичо му го подкрепят, което предполага, че не са одобрявали експедицията изначално. Вместо това Хенри се обръща към крал Стивън, който изплаща дължимите заплати и позволява на Хенри да се оттегли спокойно. Причините за това действие на Стивън са неясни. Възможно обяснение е обичайната любезност към членовете на семейството; друго обяснение е това, че към този момент той започва да мисли как да приключи войната по мирен път и с този акт търси начин да изгради добри взаимотношения с Хенри. Хенри се намесва още веднъж през 1149 г., давайки начало на фаза на гражданската война, наричана по-късно "хенриева". Този път Хенри планира съюз с Дейвид I Шотландски, негов прачичо, и Ранулф от Честър, силен местен лидер, който контролира по-голямата част от северозападна Англия. Хенри и Ранулф се съгласяват да нападнат Йорк, вероятно с помощ от шотландците. Планираната атака отпада след като Стивън потегля на север към Йорк, а Хенри се завръща в Нормандия. Брак с Елеонор Аквитанска На 18 май 1152 г. в Поатие Хенри се жени за Елеонор Аквитанска единадесет седмици след анулирането на първия ѝ брак с краля на Франция Луи VII. Така Хенри става владетел на обширни територии във Франция. През следващите 13 години Елеонор ражда на Хенри петима синове и три дъщери.
Крал на Англия (1154 – 1189) Средни години (1162 – 1175) Развой на събитията във Франция Напрежението между Хенри и Луи VII продължава през 1160-те, когато френският крал все по-силно се противопоставя на нарастващата сила на Хенри в Европа. През 1160 г. Луи заздравява съюзите си в Централна Франция с графа на Шампан и Одо II, херцог на Бургундия. Три години по-късно новият граф на Фландрия, Филип, открито се съюзява с Луи, притеснен от набиращия сила Хенри. Съпругата на Луи – Адел, ражда мъжки наследник, Филип Огюст, през 1165 г. и Луи се чувства с по-сигурни позиции в сравнение с предходните години. В резултат на това, отношенията между Хенри и Луи се изострят отново в средата на 1160-те. Междувременно Хенри започва да променя политиката си на непряко управление в Бретан и да упражнява по-директен контрол. През 1164 г. той се намесва, за да завземе земи по границата между Бретан и Нормандия, а през 1166 г. нахлува отново в Бретан, за да накаже местните барони. След това Хенри принуждава Конан IV да абдикира като херцог и да даде Бретан на дъщеря си Констанс, която е предадена и сгодена за сина на Хенри, Джефри. Тази уговорка е доста необичайна според средновековното право, тъй като Конан може да е имал синове, които биха могли законно да наследят херцогството. На други места във Франция Хенри се опитва да завземе Оверн, което предизвиква гнева на френския крал. По-на юг Хенри продължава да оказва натиск върху Реймонд Тулузки. Той лично води кампания там през 1161 г. и изпраща съюзниците си Алфонсо II Арагонски и архиепископа на Бордо срещу Реймонд през 1164 г. През 1165 г. Реймонд се развежда със сестрата на Луи и вероятно търсейки съюз с Хенри.
Нарастващото напрежение между Хенри и Луи най-накрая прераснало в открита война през 1167 г., предизвикано от тривиален спор за това как трябва да се събират парите, предназначени за кръстоносните държави в Леванта. Луи се съюзил с уелсците, шотландците и бретонците и нападнал Нормандия. Хенри отговорил, като атакувал Шомон-сюр-Епт, където Луи държал основния си военен арсенал, опожарявайки града до основи и принуждавайки Луи да изостави съюзниците си и да сключи самостоятелно примирие. След това Хенри бил свободен да се противопостави на бунтовническите барони в Бретан, където все още имало силни чувства относно завземането на херцогството.
С напредването на десетилетието, Хенри все повече търси решение на въпроса с наследството. Той решава да раздели империята след смъртта си, като Младия Хенри ще получи Англия и Нормандия, Ричард херцогство Аквитания, а Джефри – Бретан. Това би изисквало одобрението на Луи, поради което кралете провели нови мирни преговори в Монмирай през 1169 г. Разговорите били с широка тематика, кулминиращи в това синовете на Хенри да отдадат почести на Луи за бъдещите си наследства във Франция. По това време Ричард бил сгоден за младата дъщеря на Луи – Алис. Тя пристига в Англия и се носят слухове, че по-късно става любовница на крал Хенри. Тези слухове обаче произлизат от пристрастни изочници и не са потвърдени във френските хроники.
Ако споразуменията в Монмирай били спазени, отдаването на почит би могло да потвърди позицията на Луи като крал, като същевременно подкопае легитимността на всички бунтовни барони в териториите на Хенри и потенциала за съюз между тях и Луи. На практика Луи смятал, че е спечелил временно предимство. Веднага след конференцията той започнал да насърчава напрежението между синовете на Хенри. Междувременно позицията на Хенри в Южна Франция продължила да се подобрява и до 1173 г. той се съгласил на съюз с Умберт III, граф Савойски, чрез който сгодил сина си, Джон, и дъщерята на Умберт, Алисия. Дъщерята на Хенри, Елеонора, се омъжила за Алфонсо VIII Кастилски през 1170 г., осигурявайки допълнителен съюзник на юг. През февруари 1173 г., след непрестанен натиск от страна на Хенри от 1159 г. нататък, Реймонд най-накрая капитулира пред английския крал и публично отдава почит на Хенри и неговите наследници от името на Тулуза.
Спорът между Томас Бекет и Хенри II
Едно от най-важните международни събития около Хенри през 1160-те години е ситуацията около убиийстовот на Томас Бекет. Когато архиепископът на Кентърбъри, Теобалд от Бек, умира през 1161 г., Хенри вижда възможност да възстанови правата си над Църквата в Англия. Хенри назначава Томас Бекет, своя канцлер, за архиепископ през 1162 г. Според историка Томас М. Джоунс, Хенри вероятно е вярвал, че Бекет, освен че е стар приятел, ще бъде политически отслабен в Църквата поради предишната си роля на канцлер и следователно ще трябва да разчита на неговата подкрепа. Както майката, така и съпругата на Хенри изглежда са имали съмнения относно назначението, но въпреки това то е осъществено. Планът му не постига желания резултат, тъй като Бекет бързо променя начина си на живот, изоставя връзките си с краля и се представя за твърд защитник на църковните права.
Хенри и Бекет бързо се разминават по няколко въпроса, включително опитите на Бекет да си възвърне контрола върху земите, принадлежащи на архиепископията, и неговите възгледи относно данъчната политика на Хенри. Основният източник на конфликт се отнася до отношението към духовенството, извършило светски престъпления. Хенри твърди, че правният обичай в Англия позволява на краля да налага справедливост над тези духовници, докато Бекет твърди, че само църковните съдилища могат да разглеждат такива дела. Спорът достига кулминация през януари 1164 г., когато Хенри налага приемане на Конституциите на Кларъндън. Под огромен натиск Бекет временно се съгласява, но малко след това променя позицията си и правният въпрос остава спорен
Спорът между Хенри и Бекет става все по-личен и международен. Хенри показва жесток нрав и таи злоба, докато, според историка Джосайа Кокс Ръсел, Бекет е суетен, амбициозен и прекалено политизиран. Нито единия не желае да отстъпи, а и двамата търсят подкрепа от папа Александър III и други международни лидери, аргументирайки позициите си из Европа. Ситуацията се влошава през 1164 г., когато Бекет бяга във Франция да търси закрила при Луи VII. Хенри тормози поддръжниците на Бекет в Англия, а архиепископът отлъчва от църквата религиозни и светски лица подкрепящи краля. Папата подкрепя Бекеп по принцип, но има нужда от подкрепата на Хенри срещу Фридрих – Свещен римски император, и търси разрешение на на проблема чрез преговори. Норманската църква също се намесва на страната на Хенри.