Несебър (община)

Община Несебър се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География Географско положение, граници, големина Общината обхваща най-североизточната част на област Бургас. С площта си от 420,443 km² заема 9-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,43% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Долни чифлик и община Бяла във област Варна; на запад и югозапад – община Поморие; на изток – Черно море.

Релеф, води, климат, почви В територията на община Несебър се разграничават три зони: крайбрежна, равнинна и планинска. Близо 3/4 от територията на общината се заема от най-източните части на Източна Стара планина, съответно Еминска планина с най-висока точка връх Гьозтепе (520 m), разположен на около 5 – 6 km на север-северозапад от село Кошарица. Останалата, южна и югозападна част на общината, е равнинна и се заема от широката и плоска долина на Хаджийска река и притокът ѝ Бяла река.

Водите са морски, подпочвени и речни. Цялата територия на общината попада към Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг Хаджийска река с левия си приток Бяла река и на север, по границата с област Варна – река Двойница с десния си приток Курудере. На Хаджийска река, северозападно от село Тънково е изграден големия язовир „Порой“, водите на който се използват предимно за напояване.

Климатът е умерено-континентален, а по крайбрежието е с морско влияние. Почвите са предимно канелено горски.

Плажните ресурси на общината са сред най-големите на българското черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт.

Пясъчни дюни Пясъчните дюни са образувания с млад еволюционен процес и с много малко съдържание на свързващи вещества, поради което цялостният почвено-растителен комплекс е изключително крехка екосистема, която лесно се наранява и разпада.

Пясъчните дюни в землището на Несебър са 5 на брой – с обща площ около тях 10 хектара. Там върху специфична екологична среда в продължение на векове са възникнали растителни формации от изключително редки храстови, цветни и тревни видове. Те са представители на така наречената псамофитна (пясъчна) флора, но някои от тях вече са в „Червената книга“ на България. Сред тях са: пясъчна лилия, равенски ериантус, морски ветрогон и морски ранилист. Освен тези характерни за дюните и пясъчните територии растения, има още редица красиви и интересни видове. Те също създават специфичен облик на отделните местности и са интересни за ботаниците. Сред тях са пясъчен мак, жълт пясъчен лен, пясъчна дзука, марзденията и други.

Дюните край Несебър са обявени за природна забележителност още през 1976 г. от тогавашното Министерство на горите. По-късно пясъчните образувания влизат и в регистъра и кадастъра на природните феномени, изготвен по искане на Екоминистерството през 2001 г.

Населени места Общината се състои от 14 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Баня 175 65,177 Оризаре 1442 32,157 Бараклии (до 1934 г.)Гюльовца 903 25,425 Паницово 65 26,451 Алчак дере (до 1887 г.)Емона 30 35,340 Емине (до 1934 г.) Приселци 48 20,234 Ени кьой (до 1934 г.)Козница 7 8,958 Караманджа (до 1934 г.) Равда 2463 11,402 Кошарица 1299 48,478 Къшла дере (до 1934 г.) Раковсково 79 19,855 Куру дере, Раково (до 1886 г.)Несебър 11 236 31,852 Месемврия (до 1934 г.) Свети Влас 2788 36,125 Свети Влас (до 1960 г. и от 1993 г.), Влас (от 1960 г. до 1993 г.)Обзор 2023 36,779 Гьозекен (до 1934 г.), Козякград (от 1934 г. до 1935 г.) Тънково 1202 22,210 Индже кьой (до 1934 г.)

Селищни образувания С национално значение ваканционно селище Елените курортен комплекс Слънчев бряг

С местно значение Инцараки Чолакова чешма

Местности Иракли Защитена местност „Калината“ – намира се до село Тънково и село Кошарица, община Несебър, на 10 km западно от курорта Слънчев бряг. Територията ѝ е с площ от 1100 декара. Представлява естествен дом за 75 редки дървесни, храстови и тревни видове, от които 27 декоративни и 19 лечебни растения. Пет от видовете са включени в „Червената книга“ на България, като най-ценният от тях е блатното кокиче. Тук се срещат още: заливна лонгозна гора на над 200 години, вековни полски ясени (Fraxinus angustifolia), полски кленове (Acer campestre), полски брястове (Ulmus minor), летен дъб (Quercus robur), космати дъбове (Quercus pubescens), церове (Quercus cerris), различни храсти и увивна растителност.

Административно-териториални промени Заповед на околийския началник от 1886 г. – преименува с. Куру дере (Раково) на с. Раковсково; Протокол на Бургаския окръжен съвет № 28/07.02.1887 г. – преименува с. Алчак дере на с. Паницово; Указ № 577/обн. 05.12.1899 г. – преименува с. Фъндаклии (Фундуклии) на с. Лесково; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Вели баш на с. Велико; – преименува с. Емине на с. Емона; – преименува с. Караманджа на с. Козница; – преименува с. Къшла дере на с. Кошарица; – преименува гр. Месемврия на гр. Несебър; – преименува с. Гьозекен на с. Козякград; – преименува с. Бараклии на с. Оризаре; – преименува с. Ени кьой на с. Приселци; – преименува с. Къзъллък (Казалък) на с. Рапица; – преименува с. Индже кьой на с. Тънково; между 1934 и 1946 г. – с. Рапица е изселено и заличено без административен акт; МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Козякград на с. Обзор; след 1946 г. – с. Лесково е изселено и заличено без административен акт; Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Свети Влас на с. Влас; Указ № 1521/обн. 24.02.1975 г. – заличава с. Велико и присъединява землището му към с. Приселци; – заличава селата Морско и Плазовец и присъединява землищата им към с. Кошарица; Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Обзор за гр. Обзор; Указ № 60/обн. 19.03.1993 г. – възстановява старото име на с. Влас на с. Свети Влас; Реш. МС № 63/обн. 20.01.2009 г. – признава с. Свети Влас за гр. Свети Влас.

Население Население на община Несебър през годините, според оценки на Националният статистически институт: ГодинаНаселение2010 26 6922011 23 1452012 23 6342013 24 4812014 25 7292015 26 9202016 27 2732017 27 3922018 27 8792019 28 9682020 29 8142021 30 7212022 25 5152023 30 2822024 33 7492025 36 656

Раждаемост, смъртност и естествен прираст Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:

Година Численост Година Средно на 1000 души (в %) Живородени Починали Прираст Раждаемост Смъртност Естествен прираст2008 307 296 11 2008 12.7 12.3 0.42009 353 264 89 2009 14.2 10.6 3.62010 326 269 57 2010 12.2 10.1 2.12011 290 283 7 2011 12.5 12.2 0.32012 313 291 22 2012 13.2 12.3 0.92013 318 287 31 2013 13.0 11.7 1.32014 329 279 50 2014 12.8 10.8 2.02015 331 265 66 2015 12.3 9.8 2.52016 272 292 -20 2016 10.0 10.7 -0.72017 251 322 -71 2017 9.2 11.8 -2.62018 271 272 -1 2018 9.7 9.8 -0.12019 269 305 -36 2019 9.3 10.5 -1.22020 235 319 -84 2020 7.9 10.7 -2.82021 212 426 -214 2021 6.9 13.9 -7.02022 212 372 -160 2022 8.3 14.6 -6.32023 209 321 -112 2023 6.9 10.6 -3.72024 222 283 -61 2024 6.6 8.4 -1.82025 181 386 -205 2025 4.9 10.5 -5.6

Прираст на населението Прираст на населението през годините, според данни на НСИ: Естествен прираст на населението Механичен прираст на населението Прираст на населението 2012 22 467 489 2014 50 1198 1248

Механичен прираст на населението

Миграция на населението през годините, според данни на НСИ:

Заселени Изселени Механичен прираст 2012 1030 563 467 2014 1888 690 1198

Етнически състав Преброяване на населението през 1992 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 1992 г.: Етническа група Численост Дял (в %) Общо 18 871 100.00Българи 17 614 93.33Турци 738 3.91Цигани 307 1.62

Преброяване на населението през 2001 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.: Етническа група Численост Дял (в %) Общо 19 113 100.00Българи 17 081 89.36Турци 985 5.15Цигани 453 2.37Не се самоопределят 372 1.94

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 22 348 18 367 1240 565 199 140 1837 100.00 82.18 5.54 2.52 0.89 0.62 8.21Несебър 10 143 8845 386 31 82 35 764 Несебър 87.20 3.80 0.30 0.80 0.34 7.53Свети Влас 2691 2246 40 10 48 11 336 Свети Влас 83.46 1.48 0.37 1.78 0.40 12.48Обзор 2117 1948 19 18 11 4 117 Обзор 92.01 0.89 0.85 0.51 0.18 5.52Равда 2088 1931 10 133 Равда 92.48 0.47 6.36Оризаре 1466 892 23 439 15 75 22 Оризаре 60.84 1.56 29.94 1.02 5.11 1.50Кошарица 1219 844 69 20 271 Кошарица 69.23 5.66 1.64 22.23Тънково 1148 652 423 13 14 3 43 Тънково 56.79 36.84 1.13 1.21 0.26 3.74Гюльовца 1007 605 274 7 115 Гюльовца 60.07 27.20 0.69 11.42Баня 207 188 18 Баня 90.82 8.69Раковсково 104 73 0 16 0 0 15 Раковсково 70.19 0.00 15.38 0.00 0.00 14.42Паницово 65 63 0 0 0 0 2 Паницово 96.92 0.00 0.00 0.00 0.00 3.07Приселци 45 36 0 9 0 0 0 Приселци 80.00 0.00 20.00 0.00 0.00 0.00Емона 37 33 1 Емона 89.18 2.70Козница 11 11 0 0 0 0 0 Козница 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Политика Общински съвет Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:Резултати от местните избори 2019 г. в община Несебър – Обобщени данни от избор на общински съвет, ЦИК.

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015 2019 Общ брой места 21 21 21 21 21Български социалдемократи 2 4 5 6ПП „Море“ 7 6 4Местна коалиция „Нова алтернатива“ 3ГЕРБ 5 3 3 Местна коалиция „Съюз на свободните демократи“ (ССД, СДС, ВМРО – Българско национално движение) 2 БСП за България 2 Движение 21 1Сила 3 Коалиция „Българска социалистическа партия, Политически клуб „Тракия““ 2 Коалиция „Зора“ 2 Коалиция „Либерален съюз Несебър“ 2 Политически клуб „Тракия“ 1 2 Коалиция „Ново начало и Синята коалиция с вас“ (Обединени демократични сили, ВМРО – Българско национално движение, Съюз на демократичните сили) 1 Коалиция „Местно обединение за разцвет и единство – Море“ (Зелена партия, Национално движение „Симеон Втори“, Български демократичен съюз „Радикали“) 5 Дела 3 Коалиция „Победа“ (Съюз на свободните демократи, Политически клуб „Тракия“) 3 Християнсоциален съюз 2 Коалиция „Либерално–демократичен съюз Несебър“, (Българска партия Либерали, Радикалдемократическа партия в България) 2 Атака 2 Ред, законност и справедливост 2 Либерален съюз 5 Българска социалистическа партия 3 Социалдемократическа партия 2 Костадин Георгиев Нищелков – Независим 1 Съюз на свободните демократи 1 Съюз на демократичните сили 1 Българска социалдемокрация 1 Обединен блок на труда 1 Политическо движение „Социалдемократи“ 1 Роден край 1 Национално движение „Симеон Втори“ 1 Федерация Царство България 1 Нова социалдемократическа партия 1990 1

Стопанство