Регион Поморийски залив и Източна Стара планина включва общините Айтос, Поморие и Руен. Той съчетава географски и климатични особености на Българското Черноморие и Стара планина.

Защитени територии

Защитени местности Камчийска планина

Поморийско езеро

Емине

Находище на бодливо сграбиче Находище на защитеното растение бодливо сграбиче (айтоски клин / айтоски генгер) се намира на територията на община Айтос.

Това е рядък растителен вид, който за цяла Европа се среща единствено тук. То е сухолюбив растителен вид, водещ началото си от предноазиатската ксеротермична област. Представлява ниско бодливо храстче с дребни сребристоокосмени листа. Природната картина на местностите край града, където расте, наподобява на степен или полупустинен ландшафт. Като рядък вид бодливото сграбиче е включено в списъка на защитените от Закона за защита на растенията. Цъфти през месеци юли-юли.

Кара пелит Църковната кория Кара пелит (черен цер) представлява специфично и уникално по дълговечност насаждение от летен дъб, запазено още от времето на Османското владичество. Тя се простира на площ от 150 дка. Засадена е преди повече от 500 години с жълъди, донесени от полуостров Света гора, Гърция.

Това е единствената в страната изкуствено залесена гора с летен дъб с толкова древна история. Гората изпъква с огромните си дървета и представлява единствената дървесна растителност, разположена сред обширна и плодородна равнина. Най-старите дървета са на възраст около 400 години.

Чудните скали Скалният феномен Чудните скали се намира на 4 км от село Аспарухово, община Дългопол, област Варна. Обявен е за природна забележителност през 1949 г. и обхваща площ от 12,5 ха на брега на язовир „Цонево“. Природната забележителност е структурирана от три скални масива, в които са групирани около десетина красиви скални игли с височина 40 – 50 м, наподобяващи кули на замък. Феноменът е с карстов произход, като през трите масива има три прокопани тунела, през които минава автомобилен път.

Свинската глава Намира се в община Руен, в землището на с. Добромир. Скално образувание, чийто очертания много наподобяват фигура на свинска глава, формирано в местността „Затворения камък“. Намира се на юг от скалния феномен „Чудните скали“. Образувано е при ветровото и термално изветряне и денудацията на ценомански пясъчници. Хората са оценили неговия чар, който привлича интереса на туристите. Надморска височина 250 м.

Добровански гъби Намират се в Община Поморие, между селата Сини рид и Козичино. Това са три скални образувания с форма на огромни гъби върху един от хълмовете край старото село Доброван. Те са разположени в редица на разстояние около 10 м една от друга, малко грубовати и с килнати гугли. Най-голяма и красива е средната гъба. Височината ѝ е около 4 м, също толкова е диаметърът на гуглата ѝ. Трите гъби, макар че са разположени на хълма, стоят във вдлъбнатини, като че ли нарочно са откопавани, за да се покажат пред очите на хората с цялата си красота. Постепенно пънчетата им изтъняват, а от гуглите им се отцепват малки скални късове, което с времето ще доведе до тяхното естествено разрушаване. Доброванските гъби са малко известни, но са наистина много впечатляващи и са обявени за природна забележителност.

Трите братя Представлява една невероятна композиция от три големи скали, изваяна от природата – причудливо образувание във формата на човешки фигури. Издигат се на 200 м надморска височина в местността „Казаните“, част са от лесопарк „Славеева река“ в община Айтос. „Трите братя“ заема площ от 1 ха. и наподобява трима великани.

За тези причудливи форми народът е измислил легенда, която разказва за трима братя – юнаци, които водели люти битки в защита на народа от подтисниците. Скалите, по които стъпвали, се огъвали под тежките им кралимарковски стъпки и оставали големи вдлъбнатини – широки и дълбоки, колкото казани. Затова местността получила името „Казаните“. Вечер, когато се прибирали от бойното поле, братята се превръщали в три сини скали, за да се скрият от враговете си. И така след всяка битка. От древността до днес, извисили огромните си скални тела над града, братята продължават да бдят за мира и спокойствието му.

От 1972 г. „Трите братя“ са обявени за природна забележителност, намират се в държавния горски фонд и се охраняват от Държавното лесничейство.

Посетителите на региона могат да се насладят и да научат историята още на скалните образувания „Професорът“, „Момини гърди“, „Затворен камък“, местност „Белия камък“, „Средната скала“ и „Високата скала“, „Ярамаз кая“, мост „Чуветлян“.

Пещери На територията на региона посетителите могат да се насладят на повче от 15 пещери и пещерни структури с различна дълбочинаи условия вътре в тях.

Голяма пещера се намира в с. Ясеново, община Руен и има обща дължина 91 м. Това е най-дългата пещера на територията на район „Поморийски и Източна Стара планина“. Втора след нея се нарежда Терзийска пещера, която може да бъде видяна в Старопланинска област, с. Добромир, община Руен. Пещерата е с наклон до 45 % и обща дължина 84 м. Друга пещера в региона носи същото име, в близост до село Рупча, с дължина от 51 м.

Една от малкото пещери, които са изследвани, но до момента няма данни за достъп до нея е Боазката дупка. Разположена до с. Дъскотна, община Руен, тя е с дължина от 25 м и един етаж, които крие и разклонения.

Пещерите Кьоклика и Дупката при старите лозя са най-малки по дължина /само 11 м/, но впечатляват с вътрешността си. И двете са разположени в Старопланинска област. Дупката при старите лозя е пропастна пещера, която е едноетажна и разполага с разклонения.

На територията на района туристите могат да се насладят още на пещерите: Терзийска пещера, Ярешката пещера, Язовината, Промката, Ваклината дупка, Мечата дупка, Курт кая, Лисичарника, Лисунгера, Терзиева дупка.

Забележителности Тракийска антична куполна гробница Гробницата се намира под насипа на могила на 5 км западно от гр. Поморие. Датирана е от ІІ – IV в. сл. Хр. Смята се, че тя е служила за хероон (мавзолей) на богата анхиалска фамилия, в който са се извършвани религиозни езически ритуали. Построена е през римската епоха. Реставрация и консервация са направени през 1958 – 1959 г. Персоналът на Историческия музей в Поморие обслужва посетителите на гробницата на български и руски език. Обявена е за паметник на културата с национално значение през 1965 г.

Гробницата се състои от коридор (дромос) с дължина 22 м и кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. Изградена е от камък и тухли. Гробницата е засводена с полуцилиндричен свод, в центъра на който има куха колона с диаметър 3,30 м, която се разширява нагоре и слива с външната стена. От вътрешната стена на кухата колона е имало вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка. Гробницата е единствена по рода си на Балканския полуостров. Архитектурата и градежът ѝ и до днес впечатляват с перфектното изпълнение. Много архитекти от цял свят изучават гробницата, за да разгадаят тайната на гъбообразния ѝ купол.

Археологически резерват „Козарева могила“ Намира се в община Поморие, край гр. Каблешково. Време на основаване – V хилядолетие пр. Хр. Тепърва предстои социализация, консервация и разработване на обекта. Според археолозите това е голямо научно откритие, което доказва началото на истинската цивилизация в самото селище, а не извън него. Според учените това е знак за своеобразно „индустриално“ производство на различни глинени съдове. Откритият древен грънчарски център е доказателство, че 5 хиляди години преди Христа цивилизацията се е зародила точно по нашето крайбрежие.

Исторически музей, Поморие Исторически музей – Поморие е разположен в старата градска част. Сградата е обявена за архитектурен паметник с местно значение. В залите ѝ са представени експонати от отдел Археология, Етнография и Нова и най-нова история. Археологическата експозиция е разпределена в няколко зали: „Праистория“, „Предримски Анхиало“, „Римски и средновековен Анхиало“ и „Нумизматика“. В музейната експозиция е представен животът в района на Поморие от най-дълбока древност до Възраждането (края на XIV в.). В залите на музея е показано и богатото разнообразие в културата и бита на населението на Поморийския край от края на XIX и началото на XX в. Представени са и експонати, стари фотоси, както и интересни макети, разкриващи историята, атмосферата и народопсихологията на града. Благодарение на художествената си колекция Исторически музей – Поморие и Община Поморие се нареждат сред притежателите на едни от най-богатите сбирки на произведения на живописта по цялото Черноморие. В експозицията са изложени платна на утвърдени и известни художници от Поморие, Бургас, страната и чужбина.

От юни 2013 г. в музея е открита експозиция Анхиало през Възраждането – от началото на XVIII в. до Освобождението. Материална и духовна култура на населението от Анхиалския край (края на XIX – средата на XX в.) В музея се провеждат летни тържества, посветени на различни народни празници.

Музей на солта

Намира се в Община Поморие, на брега на Поморийското езеро. Основан е на 7 септември 2002 г.

Музеят е създаден с финансовата подкрепа на ЕС, Република България и Община Поморие. Посетителите се обслужват на български и руски език.

Единственият в България и на Балканския полуостров специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода. Запазени са действащи по старинна технология солници. Едновременно с добива на сол се получава и поморийската луга, лекуваща заболявания на костната система и кожата.

Методът на производство на сол чрез слънчево изпарение на морска вода е известен като „древна анхиалска технология“. В експозицията на музея има богат снимков материал, оригинални инструменти и други експонати. Едновременно с това посетителите могат да се разходят из действащите солници, да видят „на живо“ всички технологични операции, да разговарят със соларите, да усетят автентичната атмосфера на миналото.

Етнографски комплекс „Генгер“

Етнографски комплекс „Генгер“ се намира в гр. Айтос и е отворен за посещение целогодишно. Действащата на открито етнографска експозиция представя най-типичните за Айтоския край народни художествени занаяти. Етнографски комплекс „Генгер“ включва административна сграда с кафене, механа „Воденицата“, хлебарница, винарна, грънчарска, медникарска и кошничарска работилници, ателиета за приложни изкуства (в което се изработват сувенири) и художествено плетиво. Всяко от уникалните произведения на изкуството носи почерка на талантлив майстор. В ателиетата му са запазени интериорът и инструментите, използвани през ХІХ век. Гостите могат сами да опитат да изработят например произведение от мед за спомен.

В изградената грънчарска работилница работи потомък на най-стария грънчарски род в Айтос. Запазен е автентичният инструментариум, ръчната обработка на глината и колелото, на което предците на днешния занаятчия са изработвали глинени съдове. Гостите могат да видят отделните етапи на ръчното грънчарско производство и уникални образци на грънчарския занаят.

Паметник на Пейо К. Яворов Намира се в гр. Поморие. В знак на признателност към поета и революционер П. К. Яворов в Поморие, на самия бряг на морето, стои белокаменна статуя. Тук са „Яворовите скали“, „Яворовата градина“, булеварда „Яворов“. Повече от 50 години, всяко лято край паметника на поета се откриват „Яворовите дни“. С богатата си културна програма събират много почитатели от цялата страна. Автор на паметника е Иван Блажев, а годината на създаване – 1959 г.

Бабина момина чешма