Христо Благоев (Блажев) Дамянов е виден български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.
Биография Роден е в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя, на 16 юни 1863 година. Син е на зографа Благой Дамянов, а по-големият му брат Михаил Благоев също е зограф. В Тресонче учи псалтир, часослов, наустница и смятане при свещеник Мартин, а при баща си образопиство. Христо се е занимавал и с революционна дейност.
През 1870 година след смъртта на баща си двамата братя напускат родното си място и заминават да работят в Софийско. Рисуват икони и стенописи с оригинален рисунък, в който преобладават сините цветове. В 1871 година рисуват иконите и стенописите в църквата „Света Троица“ в село Мировяне.
В 1880 година изписват Долнопасарелския манастир „Свети Петър и Павел“. Над входната врата на църквата в нишата имало запазен отчасти надпис, който казва „из рука... Ристо Благоеви из Дебър от село Тресанче“. Втори надпис над вратата отвън дава датата 15 юни 1880 година. Тяхната живопис поразява с яркостта и свежестта на колорита и експресивността на рисунъка. На западната стена е и портретът на ктитора игумен Васил Иванов от Сопот, в почти цял ръст, монашеско облекло, коленичил с ръце скръстени на гърдите и наведена глава. В ръката си тя държи разгърнат свитък с текст „Тебе молимся Владичицу сохрани манастиръ и народъ“.
През 1882 година двамата работят в църквата „Света Петка“ в Богьовци. Забележителен е ктиторският портрет на дядо Гълъб в народна носия.
По-късно работят в църквата „Свети Никола“ в Драговищица, където оставят надпис „Из руки Михаил Зограф Благоев из Дебърско окружие село Тресонче 1884 г. месец април ден 2-рий“. Стенописите тук се отличават с лекота на изпълнението и своеобразния си колорит. На следната 1885 година двамата работят в църквата „Вси Светии“ в Мрамор и в църквата „Свети Николай“ в Негован. Стенописите в Негован покриват всички стени на църквата и макар да не са подписани, те много приличат на подписаните в Долнопасарелския манастир, а и имената на зографите са запомнени от стари църковни настоятели. Дело на двамата са и няколко иконостасни икони – на Свети Георги, Свети Димитър, Св. св. Кирил и Методий, Света Троца, както и апостолските и целувателните икони. В 1887 година Христо Благоев работи в София като рисува много добри тавани.
През 1890 година Христо Благоев се заселва в село Лъжене, където живее няколко години и работи из околните села. Рисува заедно с братовия си син Серафим стенописите в построената през 1893 година църква „Свети Илия“ в Лъжене, но по-късно те са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“. В същата 1903 година Христо Благоев рисува в църквата „Въведение Богородично“ в Стара Загора. Рисува и икони за църквата в село Клисура и църквата „Свети Димитър“ в Крабурун.
В 1905 година става свещеник в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“. Заедно със Серафим в 1907 година изографисва църквата „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат. През 1908 година се установява като свещеник в село Дунавци и рисува иконите в църквата „Свети Димитър“.
Умира в Дунавци на 26 август 1947 година.
Родословие
Бележки
Категория:Български иконописци Категория:Български творци от Македония Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Родени в Тресонче Категория:Български революционери от Македония Категория:Български духовници от Македония Категория:Благоеви Категория:Български имигранти от Македония в България