Полската звукова система се състои от осем гласни и сложна система от съгласни. Отличителните ѝ белези са наличието на две носови гласни и образуването на големи клъстъри от съгласни.
Гласни Традиционно гласните в полския език се смятат за осем. Понякога звуците [i] и [ɨ] се определят като алофони. Често носовите гласни се описват и възприемат като последователност от неносова гласна следвана от носова съгласна. Така, в различните фонологични модели на полския език, гласните могат да наброяват от 5 до 8 включително.
+ Полски гласни МФА Полска азбука Пример(щракни за да чуеш) Българско приближение /i/ i miś („плюшено мече“) и /e/ e ten („този“) е /ɨ/ y mysz („мишка“) ъй (ы) /a/ a ptak („птица“) а /u/ u / ó bum („бум“) у /o/ o kot („котка“) о /ɛ̃/ ę węże („змии“) ен /ɔ̃/ ą wąż („змия“) он
Гласните /а e i o u/ се произнасят приблизително както българските им съответствия.
В миналото, на буквите <u> и <ó> съответствали различни звуци, но днес се произнасят по един и същи начин. Ако думата има българско съответствие с еднаква етимология, то на полската буква <ó> обикновено съответства българската <о>, а на полската <u> – българската <у> (напр.: bóbr – бобър; pół – половин; ucho – ухо).
Гласната /ɨ/ съответства приблизително на произношението на руската буква <ы>. При произнасянето ѝ езикът се намира в позиция разположена приблизително по средата на позициите за учленяване на българските букви <ъ> и <и>. /ɨ/ винаги се произнася след твърди съгласни, докато /i/ се произнася след меки и в началото на думи. Това допълващо се разпределение на тези звуци е причината някои автори да ги класифицират като алофони на една и съща фонема, при което фонемата бива втвърдена или смекчена от предходната съгласна.
Полският е един от малкото славянски езици при които са се запазили протославянските носови гласни. Това са /ɛ̃/ и /ɔ̃/ които се произнасят като /ɛ/ и /ɔ/ с едновременно изпускане на въздушна струя през носа. Процесът на отпадане на носовото качество на гласните, обаче, е започнал и в полския език, и затова днес тези гласни са запазили своята носовост само в определени позиции. И така, буквите ą и ę се произнасят като носови само пред проходни съгласни (това са: f, w, s, z, sz, ż/rz, ś, ź, ch). Ą се произнася носово и в края на думите. В останалите случаи носовото звучене се е превърнало в отделна носова съгласна следваща „деназализираната“ гласна. Тази носова съгласна се учленява на същото място както следващата я съгласна и затова буквите ą и ę в позиция пред непроходни съгласни се четат съответно като: /om/ и /em/ пред устнените съгласни (p, b) – ząb /zomp/, tępy /tempɨ/ /on/ и /en/ пред венечните съгласни (t, d, c, dz, cz) – kąt /kont/, tęcza /tent͡ʂa/ /oɲ/ и /eɲ/ пред небните съгласни (k, g, ć, dź) – piękna /pjeɲkna/ В края на думата ę се произнася /e/.
Съгласни + Полски съгласни Устнени Зъбни Венечни Ретрофлексни Венечно-небни Заднонебни меки твърди Носови m n̪ n ɲ ŋ Преградни p b t̪ d̪ t d kʲ ɡʲ k ɡ Преградно-проходни t̪͡s̪ d̪͡z̪ t͡ʂ d͡ʐ t͡ɕ d͡ʑ Проходни f v s̪ z̪ ʂ ʐ ɕ ʑ xʲ x ɣ Трептящи r Приблизителни l̪ l j w
Източници
Категория:Полски език Категория:Фонетика и фонология