Ина Ангелова Вълчанова е българска писателка, преводачка и радиожурналист.
Биография Родена е през 1953 г. в София. Завършва специалност българска филология в Софийския държавен университет. Постъпва на работа в Българско национално радио в Програма „Христо Ботев“ отначало като журналист в редакция „Култура“, а после като драматург в Радиотеатъра. Работи върху литературни текстове на много най-изявени български писатели и драматурзи и преводни текстове, адаптирани за радио. Като редактор драматург печели български и международни награди – за радиоверсията на „Апокриф“ – голямата награда на фестивала „При Марулич“ (Хърватия) и втора награда на най-големия европейски фестивал „При Европа“ (авторски проект на Маргарита Младенова и Иван Добчев) и Голямата награда на фестивала „Осмата муза“ за „Трансферату“ (авторски проект на Младен Алексиев и Станимир Панайотов). Редактор е на единствената пиеса на Йордан Радичков, написана специално за радио („Добродушните смокове“, 1994).„Ина Вълчанова – „Един малко скрит глас“, БНР, 12 октомври 2009.
Ина Вълчанова е автор е на радиодраматизации по известни романи: „Малтийският сокол“ от Дашиъл Хамет, „Питър Пан“ от Джеймс Матю Бари, „1984“ от Джордж Оруел, „Москва-Петушки“ от Венедикт Ерофеев, „Джин“ от Ален Роб-Грийе, „Без кръв“ от Алесандро Барико, „Дългото сбогуване“ от Реймънд Чандлър, „451 градуса по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри и много други, както и на една кратка оригинална радиопиеса „Петнайсет минути размисъл“. Като автор работи и в областта на радиодокументалистиката. Превежда пиеси от френски и руски.
„Потъването на Созопол“ е нейният първи роман. Ръкописът му е номиниран в конкурса на фондация „Развитие“ (2006) и е издаден от „Сиела“ през февруари 2008 година. Сценарият, който написва по него заедно с режисьора Костадин Бонев, печели субсидия от НФЦ за пълнометражен филм, заснет през 2013 г.. На следващата година журито на кинофестивала „Златна роза“ присъжда на филма награда за най-добър сценарий.Oфициални награди, 32-ри фестивал „Златна роза“ (октомври 2014).
Вторият ѝ роман, „Записки на свинята“, е публикуван през 2013 г. и е номиниран за наградата „Хеликон“.
Ръкописът на следващия ѝ роман, „Остров Крах“, през април 2016 г. печели наградата в литературния конкурс „Развитие“„Остров Крах“ на Ина Вълчанова спечели Деветия литературен конкурс „Развитие“, сайт на Корпорация „Развитие“, април 2016 г. и няколко месеца по-късно книгата е отпечатана. В началото на 2017 г. тя е номинирана за Европейската литературна наградаЕлена Георгиева, „Известни са българските номинации за Европейската награда за литература“, в-к „Сега“, бр. 5832 (66), 21 март 2017 г., която печели.„Романът „Остров Крах“ на Ина Вълчанова е носител на Европейската награда за литература“, в-к „Дневник“, 21 април 2017 г. Италиански превод на книгата излиза в 2020 г. и получава положителни отзиви.Литературен вестник, бр.27/2020
За четвъртия си роман, Вътрешните дворове, Ина Вълчанова казва, че е била "доста опасно близко до автофикция", поради което се въздържала от активното му рекламиране.Чичев Р., За сърцевината, която може би остава неизменна (разговор с И. Вълчанова), Култура 08.11.2024.
Библиография Потъването на Созопол, София: Сиела, 2007. ISBN 978-954-28-0185-6 Ангел Игов, „Спасяването на Созопол“, рец. във в. „Култура“, бр. 21 (2504), 6 юни 2008. Записки на свинята, София: Ерго, 2013. ISBN 978-954-8689-47-2 Остров „Крах“, София: К. Развитие, 2016. ISBN 978-954-9612-32-5 – награда за литература на Европейския съюз Вътрешните дворове, София: Ерго, 2023. ISBN 978-619-2590-76-5
Източници
Външни препратки От и за Ина Вълчанова в НАБИС – Националния каталог на академичните библиотеки в България Маринели Димитрова, „Ина Вълчанова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
Категория:Български писателки Категория:Български романисти Категория:Български журналисти Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Носители на награда за литература на Европейския съюз Категория:Родени в София Категория:Носители на „Златна роза“