Кастата е затворена група или съсловие от хора, изпълняващи специфични социални функции, свързана с принадлежност към отделна етническа или религиозна общност. В древността кастовата система в различни варианти е разпространена в Индия, Египет, Перу, и др.
В Южна Азия Кастите са особено характерни за древноиндийското общество. Те са хиндуистка форма на социална стратификация на обществото, специфичен израз на неравенствата.
Кастите се характеризират с ендогамия, строг вътрешно-групов произход на наследяване, със строго определен религиозен и ритуален статус, с ограничение в избора на професия, диета и режим на хранене, с привилегии и самоуправление, както и със строго формализиране на личностните отношения между членовете на различните касти.
В Древна Индия съществуват 33 касти.
Касти Основните 5 съсловия в кастовата система (касти) на Древна Индия, които са премахнати с приемането на Индийската конституцията на от 1950 г.: Брахмани (или Брахмини) – жреци и учители Кшатрии – воини и владетели Вайши – земеделци и търговци Шудри – работници и занаятчии Далити (буквално: „Недосегаеми“; също: Хариджани) – безкастови групи, които са презрени от другите касти и трябва да работят най-тежката и мръсна работа. Тези 5 касти се разделят на множество подкасти, наречени джати. Джатите са значително по-ограничени в практикуваните от техните членове професии и обитаваните от тях територии.
В Япония В Япония също е съществувала стриктна социална стратификация, на върха на която стоели императорът и придворните куге, заедно с шогун и даймио, а под тях населението било разделено на 4 касти: самураи, селяни, занаятчии и търговци.
Източници
Категория:Социални групи Категория:Стратификация и неравенство Категория:История на индуизма Категория:История на Индия Категория:Индийско право