Рафаело Санцио да Урбино (; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа. Той твори през Зрелия ренесанс, който обхваща периода от самия край на XV век до първите години на XVI век.
По традиция Рафаело е смятан за един от тримата големи майстори на този период, наред с Микеланджело и Леонардо да Винчи.
Дейността на Рафаело се разделя на три стилистично обособени етапа, описани още от Джорджо Вазари: ранните му години в Умбрия, четиригодишен период във Флоренция (1504 – 1508) и триумфалният му успех в Рим, където работи за двама папи и техните близки сътрудници.
Въпреки относително краткия си живот Рафаело е много продуктивен, ръководи необичайно голямо ателие и оставя след себе си огромно живописно наследство. След първите няколко години в Рим повечето картини на Рафаело са проектирани от самия него, но са изпълнявани в ателието му по негови скици. Много от творбите му се намират в Апостолическия дворец във Ватикана, включително изрисуваните с фрески Стаи на Рафаело, смятани за централната и най-голяма творба в кариерата му. Там е разположено и най-известното му произведение „Атинската школа“, намираща се в стаята Станца дела Сенятура.
Още приживе Рафаело е много влиятелен, въпреки че извън Рим работите му са известни главно от печатни репродукции. След смъртта му неговият главен съперник Микеланджело става по-популярен и едва през 18 – 19 век по-ведрите и хармонични работи на Рафаело отново започват да се оценяват високо.
Биография Ранни години Рафаело Санцио е роден в Урбино на 6 април 1483 г. в семейството на Джовани Санти, художник и поет в двора на местните херцози. При херцог Гуидобалдо да Монтефелтро и съпругата му Елизабета Гондзага градът е сред водещите италиански средища на литературата и изкуството. Рафаело израства в двора на херцозите, където придобива своите обноски и умения за общуване, подчертавани от Вазари. Там той се запознава с придобиващи популярност млади писатели като Балдасаре Кастильоне, Бернардо Довици да Бибиена и Пиетро Бембо. Опитът на Рафаело в дворцовия живот му дава възможност по-късно с лекота да се движи във висшето общество, с което създава впечатлението, че напредва в кариерата без усилия. От друга страна той не получава особено добро класическо образование и не е сигурно, че може да чете добре на латински.През 1491 г. умира майката на Рафаело, а през 1494 г. – и баща му, който междувременно се е оженил повторно. Останал кръгъл сирак на 11 години, Рафаело остава под попечителството на единствения си чичо Бартоломео, свещеник, който впоследствие води продължителни съдебни дела с мащехата му. Самият Рафаело вероятно продължава да живее с нея, когато не чиракува при някой художник.
По това време той вече показва известен талант, а според Вазари дори помага на баща си, докато той е жив. Дори след смъртта на Джовани Санти ателието му продължава да работи и Рафаело, заедно с мащехата си, изглежда участва в неговото управление от ранна възраст. Преждевременно развитият му талант може да се види в една запазена скица на автопортрет от юношеските му години. Още в Урбино Рафаело се запознава с работите на починалия през 1475 г. местен придворен художник Паоло Учело и на живеещия в близкия град Чита ди Кастело Лука Синьорели.
Според Вазари бащата на Рафаело го води да чиракува в ателието на известния умбрийски художник Пиетро Перуджино, но този факт е оспорван поради ранната възраст на Рафаело при смъртта на баща му и липсата на други източници, които да го потвърждават. Според друга теория той получава известно обучение от Тимотео Вити, който от 1495 г. е придворен художник в Урбино. Повечето съвременни изследователи приемат, че Рафаело работи като помощник на Перуджино около 1500 г. Влиянието на Перуджино върху ранните работи на Рафаело също е ясно забележимо. Освен стилистичната близост, техниката на двамата също е много близка. През 1501 г. Рафаело вече е наричан „майстор“ – по това време обучението му би трябвало да е приключило.
Първата му самостоятелна поръчка е тази за Чита ди Кастело, която рисува с маниера на Умбрийската школа – красиви линии, сдържаните ритмични движения на строгите перуджови фигури. През 1501 и 1502 г. той прави два диптиха. Първият има два сюжета – „Трите грации“ и „Сънят на рицаря“, а вторият е „Свети Георги в борба със змея“. И в двата диптиха се забелязва влияние на античното изкуство.
Флорентински период
През 1503 г. Рафаело заминава за Флоренция, където се запознава с творчеството на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Под влияние на тяхното изкуство стилът му става по-раздвижен, а познанията му се обогатяват. По това време той се сприятелява с монаха-живописец Фра Бартоломео. Именно във Флоренция Рафаело се прочува със своите Мадони и се посвещава изцяло на тях. През 1504 г. той прави първата си значителна творба – „Обручение Богородично“, в която се насочва към нови идеи и композиционни решения. Същата година той рисува „Мадоната на великия херцог“, отличаваща се със строга красота, за разлика от по-късните меки и миловидни образи. Като подарък за свой приятел, флорентински търговец създава „Мадоната с щиглеца“ (1505), където изобразява Богородица с младенеца и малкия Йоан, който подава на Исус птица щиглец, символ на плодовитостта. В нея е използвана пирамидалната композиция на Леонардо. Други негови творби от този период са „Портрет на Пиетро Бембо“ (1504 – 1506), „Млада жена с еднорог“ (1505), Портрет на Анджело и Магдалена Дони (1505), „Полагане в гроба“ и „Оплакване на Христа“ (1507), „Света Екатерина Александрийска“, „Мадона Естерхази“ и „Хубавата градинарка“ (1508).
Римски период
През 1509 г. Рафаело получава поръчка от папа Юлий II, за да проектира и изпише три от залите на Ватиканските музеи – Станца дела Сигнятура, Станца ди Елеодоро и Станца Залия, т. нар. „Стаи на Рафаело“. Това става по съвет на Браманте и целта на папа Юлий II е да засенчи апартамента на своя предшественик представител на династията на Борджиите, папа Александър VI. Най-известните му творби са фреските в Станца де ла Сенятура (Залата на подписите) – „Атинската школа“ и „Диспутът за Светото писание“. „Атинската школа“ (1509 – 11) е пример за използването на линейната и въздушна перспектива. В нея Рафаело изобразява много от великите философи, поети и мислители на Античността като Аристотел, Платон, Питагор, Хераклит и Птолемей.
Платон със своя облик напомня Леонардо да Винчи, Хераклит – Микеланджело, последните изследвания с рентгенови лъчи показват, че тази фигура е била добавена по-късно. Евклид (Браманте), рисуващ геометрични фигури и в долния десен ъгъл, където за изобразени Птоломей с глобуса и Заратустра с небесната сфера, художникът рисува своя автопортрет: младеж с червена дреха и зелена шапка.
Залите са четири, но четвъртата зала – Залата на Константин е по-малко известна, тъй като е изрисувана от учениците на Рафаело след неговата смърт. Залите са малки, приблизително 6 на 9 m. Изрисувани са в периода 1508 – 1517 г. И 4-те стени на всяка от залите са изрисувани с огромни стенописи, покриващи цялата им повърхност. До смъртта на папа Юлий II през 1513 г. са изрисувани само две от стаите, но неговия наследник папа Лъв X продължава делото му.
Схема на разположение на фреските в Стаите на Рафаело Общ изглед (I) Общ изглед (II) Източна стенаЮжна стена Западна стена Северна стена ТаванЗала на подписитеАтинската школаМъдрост, умереност и силаДиспутаПарнасЗалата на Хелиодор Изгонването на Хелиодор от храмаМесата в БолсенаСрещата на Лъв Велики с АтилаИзбавлението на свети ПетърЗалата на Пожара в БоргоБитката при ОстияПожарът в БоргоКоронацията на Карл ВеликиЛъв III (папа)Залата на КонстантинВидението на кръстаБитката при Милвийския мостКонстантинов дарКръщението на Константин
Римски мадони
В Рим Рафаело рисува около десет картини с Мадона. От тях най-известни са „Мадона Алба“ (1510 г.), „Мадона Фолиньо“ (1512 г.), „Мадоната с рибата“ (1512 – 1514), „Мадоната в креслото“ (около 1513 – 1514 г.).
Едно от най-съвършените произведения на Рафаело е знаменитата „Сикстинската мадона“ (1512 – 1513 г.). Тази картина е поръчана от папа Юлий II за олтара на църквата на манастира „Свети Сикст“ в Пиаченца. Цялостната композиция на картината е така изпълнена, че образът и специално очите на Мадоната да събират погледите на зрителите. Картината се намира в Галерията на старите майстори в Дрезден, като представлява най-ценната картина на колекцията.
Олтарна живопис
Въпреки претовареността си със задачите си във Ватикана Рафаело изпълнява поръчки на църквите за създаването на олтари, като „Света Цицилия“, „Носенето на кръста“ и други. Последният шедьовър на Рафаело е олтарната картина „Преображение“ нарисувана между 1516 и 1520 г.
Гоблени
Едни от важните папски проекти, възложени на Рафаело, са проектите за гоблени, предназначени за покриване на стените на Сикстинската капела. Нарисувани са между 1515 – 16 г. и показват сцени от Евангелието и Деянията на светите апостоли. Част от гоблените са свързани с деянията на апостол Павел, а част с деянията на апостол Петър, като „Чудотворният улов на риба“, „Апостол Павел произнася в Атина проповедта си“ и други. Рисунките на Рафаело са изпратени в Брюксел при Петер Кук ван Алст за изработката на гоблените. Неизвестно е дали Рафаело е успял да види гоблените преди смъртта си. Рисунките за тях са били десет и от тях са останали седем, които се намират в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон. Гоблените са поставяни само при специални случаи в Сикстинската капела. Тъй като при изработката им са използвани златни и сребърни конци, по време на разграбването на Рим през 1527 г. част от гоблените са изгорени, за да се вземат ценните метали.
Портрети В Рим Рафаело освен поръчките, които трябва да изпълнява за папството, както и голямото количество картини на религиозни теми създава и портрети. През 1512 г. той създава „Портрет на папа Юлий II“, считан за шедьовър в портретното изкуство. По поръчка на папското обкръжение е направен „Портрет на кардинал Александър Фарнезе“ (около 1512 г.) и „Портрет на Лъв Х с кардиналите Джулио Медичи и Луиджи Роси“. Създава портретите на Балдасаре Кастильоне, Биндо Алтовити, както и своя Автопортрет и Автопортрет с приятел (1518 – 1520). Освен портретите през този период Рафаело рисува и няколко автопортрета. Въпреки че това не специално посочено, мнението на експертите се основава на приликите на портретите.
Графика
Рафаело е един от най-прецизните графици в историята на изобразителното изкуство и използва графиката основно за подготовка на своите композиции. По разкази на неговите съвременници той поставя на пода много подготвени рисунки и започва да рисува бързо като ползва една или друга рисунка. Над 40 скици са останали от фреската „Диспут“ за Залите на Рафаело, а вероятно са направени в действителност много повече. Той използва различни рисунки, за да прецизира разположението на фигурите и композицията си очевидно в много по-голям обем от другите художници. Когато прави финалната композиция, Рафаело прави скици в пълен размер, които се пробиват с игла и чрез торбичка със сажди се оставят точки за линиите, които служат за водачи. Това се вижда на фреската „Атинската школа“ в Залите на Рафаело и на оригиналите от много рисунки.
През 2012 г. в Сотбис е продадена рисунката на Рафаело Глава на млад апостол, рисувана през 1519 и 1520 г. за картината Преображение Цената е 29 721 250 фунта стерлинга.
Гравюра
Рафаело не изработва лично гравюри, но влиза в съдружие с Маркантонио Раймонди за производство на гравюри по дизайн на самия Рафаело. Това води до създаването на най-известните италиански гравюри през 16 век и е важно за развитието на литографията в Италия. Общо са изработени 50 гравюри, някои от които са копия на картини на Рафаело, а някои са направени специално за изработка на гравюри. Рафаело изработва рисунки, които Раймонди да прехвърли в гравюри.