Босфор ( – Истанбул Боазъ) е проток между Европа и Азия, свързващ Черно и Мраморно море, но и разделящ европейската част на Турция (Румелия) от азиатската (Анадола). Близките Дарданели свързват Мраморно море с Егейско море, което от своя страна е част от Средиземно море.
Намира се във вилает Истанбул. Това е най-тесният проток в света, използван за международно корабоплаване. Бреговете му са гъсто населени. От двете му страни е разположен, редом с други селища от вилаета, множество вили и места за отдих, пристанища и предприятия, най-големият турски мегаполис – Истанбул, един от малкото междуконтинентални градове в света. Разположен в пресечната точка на Черно море, Босфора и Мраморно море, исторически той е един от най-защитените и най-трудните за превземане градове от римско време до Османската империя.
Етимология Името на протока идва от гръцкото Βόσπορος, Боспорос – Пътят на юницата или Говежди бродΒόσπορος at Henry George Liddell, Robert Scott, 1940, A Greek-English Lexicon. Според легендата, спасилата се от магията красавица Ио, любовница на Зевс, превърната в юница (крава) от Хера, възвърнала човешкия си образ веднага щом избягала от Азия и минала в Европа (в древността това е басейнът на р. Марица – Еврос), а самият проток, разделящ двата континента, бил наречен Пътят на юницата – Боспорос.Керое – „рогата“, Енциклопедия Древна Тракия, Институт по Тракология на БАНБизас и Барбюзес, Енциклопедия Древна Тракия, Институт по тракология на БАН
Жителите на Истанбул го наричат просто „Боаз“ (проход, пролив), а местата от града, откъдето се виждат водите му – Boğaziçi (Боазичи е също име на известен университет в града).
География Дължината на протока е 31 km. Максималната ширина в северната му част е 3700 m, а минималната – 750 m (между крепостите Анадолухисар и Румелихисар. Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 m. Представлява древна речна долина, потопена в морето през антропогена. Бреговете му са предимно високи и стръмни. Има удобни естествени пристанища, най-доброто от които е в залива Златния рог на европейския му бряг, близо до изхода му в Мраморно море. Най-малката дълбочина на фарватера му е 33 m, а максималната до 80 m. В протока има 2 течения – повърхностно, в което водата тече от Черно към Мраморно море и пренася годишно около 325 km³ черноморска вода със соленост 18‰ и дълбочинно, което тече в обратната посока, от юг на север. То пренася около 175 km³ вода от Мраморно в Черно море със соленост 38‰. «Большая Советская Энциклопедия» – Босфор, т. 3, стр. 592Проливът Босфор е един от най-труднопроходимите проливи в света заради интензивното движение на преминаващи кораби, фериботи, малки съдове, течение до 6 възела и резки изменения на времето през есенно-зимния период. Много корабопритежатели препоръчват на капитаните да използват лоцмани за преминаване през Босфора.
Над Босфора са изградени три моста: Босфорският мост (1560 m) е завършен през 1973 г. Фатих Султан Мехмет (1510 m) е завършен през 1988 г. и е разположен на 5 km северно от „Боазичи“ Явуз Султан Селим (2164 m) е завършен през март 2016 г. и е разположен на 15 km северно от „Фатих Султан Мехмед“ Под Босфора минават два тунела: На 29 октомври 2013 г. е открит железопътният тунел „Мармарай“, минаващ под Босфора и съединяващ европейската и азиатска части на Истанбул. Дължината му е 13,6 km, a максималната дълбочина – 56 m. На 22 декември 2016 г. е открит автомобилният тунел „Евразия“ между районите Казлъчешме и Гьозтепе (дължина 14,5 km, от които 5,4 km под пролива, на дълбочина 106 m).
История Босфорът се намира в сеизмично активна зона и неговата геологическа история не е изяснена докрай. Установено е, че през последните 500 000 години връзката между Средиземно и Черно море се е прекъсвала и възстановявала повече от 10 пътиBadertscher S. et al., Pleistocene water intrusions from the Mediterranean and Caspian seas into the Black Sea, Nature Geoscience, Vol. 4, April 2011 Предмет на особен интерес е последното свързване, тъй като е било представено като катастрофално събитие, описвано като „Потопът в Черно море“Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове., Варна: Издателство „Славена“, ISBN 954-579-278-7, 91 с.. Данните от различни изследвания (въглерод-14, биоразнообразие, изотопен състав) се съгласуват само приблизително, но консенсусът клони към датировка за събитието около 7000 г. пр.н.е., като разликата в нивата на водите от север и юг е била около 40 m.Yanko-Hombach V, (2014) Holocene marine transgression in the Black Sea: New evidence from the northwestern Black Sea shelf, Quaternary International, 345 (2014) 100 – 18
Босфорът е единственият път за България, Грузия, Румъния, Русия (югозападна част) и Украйна за достигане до Егейско и Средиземно море. Следователно суверенитетът над проливите е важен въпрос за тези страни, както и за Турция, държавата, през която Босфорът всъщност протича.
Турция не получава такси за преминаване на кораби през пролива. Армията на Турция има широки правомощия в съответствие с условията на Конвенцията от Монтрьо. От 2021 г. командването на Босфора е разположено на брега на Босфора и военните кораби, свързани с командването, са закотвени във водите на Босфора.
Галерия
Вижте също
Златен рог
Източници
Външни препратки Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове. Варна: Издателство „Славена“, ISBN 954-579-278-7, с. 91 Dimitrov P, D.Dimitrov. 2004. The Black Sea The Flood and the ancient myths. Varna: Slavena, ISBN 954-579-335-X, 91p Димитров П., Д. Димитров. 2008. Черное море, Потоп и древние мифы. Издательство „Славена“, Варна, ISBN 978-954-579-746-0, 89 с. Димитров Д. 2010. Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море. Издателство „Онгъл“, Варна. ISBN 978-954-8279-25-3. 269 с. Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна: Изд. Онгъл, ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.