Операция „Дунав“ е военна операция, проведена от въоръжените сили на държавите членки (без Румъния) на Организацията на Варшавския договор (ОВД). Целта на операцията е спиране на политическите реформи от Пражката пролет в Чехословакия. По време на операцията Чехословакия е окупирана напълно през август 1968 година.

На 21 август 1968 г., след неуспешни преговори, имащи за цел предотвряване по-нататъшното осъществяване на реформите от периода на политическа либерализация в страната, известени като Пражката пролет, войските на ОВД нахлуват в Чехословашката социалистическа република. Реформите са насърчавани от тогавашния председател на Чехословашката комунистическа партия Александър Дубчек, който се стреми да засили правата на гражданите въпреки несъгласието на Съветския съюз. Александър Дубчек е избран за ръководител на Комунистическата партия на Чехословакия след оставката на Антонин Новотни през януари 1968 г.

По време на инвазията десетки хиляди войници от страни от Варшавския договор преминават чехословашката граница. Инвазията успява да спре тенденцията за демократизация на страната и да засили позицията на марксисткото, просъветско крило в Комунистическата партия на Чехословакия. Съветската политика от онези дни става известна като доктрината „Брежнев“.

Преговори ЧССР – СССР Реформите, въведени от Александър Дубчек, предизвикват загрижеността на Леонид Брежнев и другите лидери на държавите членки на Организацията на Варшавския договор, които се страхуват от разпадането на комунистическия блок в разгара на Студената война.

В края на март 1968 г. Централният комитет на КПСС изпраща до партийния актив секретна информация за ситуацията в Чехословакия, където се казва: „... напоследък събитията се развиват в негативна посока. В Чехословакия се увеличават действията на безотговорни елементи, които настояват за създаване на „официална опозиция“ и проявяват „толерантност“ към различни антисоциалистически възгледи и теории. Неправилно се отразява миналият опит на социалистическото строителство, правят се предложения за специален чехословашки път към социализма, който е в противоречие с опита на другите социалистически страни, правят се опити да се хвърли сянка върху външната политика на Чехословакия и се изтъква необходимостта от „независима“ външна политика. Чуват се призиви за създаване на частни предприятия, изоставяне на плановата система и разширяване на връзките със Запада. Освен това в редица вестници, по радиото и телевизията се пропагандират призиви за „пълно отделяне на партията от държавата“, за връщане на Чехословакия към буржоазната република от времето на Масарик и Бенеш, за превръщането на Чехословакия в „отворено общество“ и други...“

На 23 март 1968 г. в Дрезден (ГДР) се провежда среща между ръководителите на партиите и правителствата на шест социалистически страни – СССР, Полша, ГДР, България, Унгария и Чехословакия. Ситуацията в Чехословакия е определена като „пълзяща контрареволюция“ и генералният секретар на Комунистическата партия на Чехословакия Александър Дубчек е критикуван за поетия курс към демократизация на социалистическото общество. След тази срещата съветското ръководство започва да разработва варианти за действие срещу Чехословакия, включително и военни. Тогава ръководителите на ГДР (Валтер Улбрихт), България (Тодор Живков) и Полша (Владислав Гомулка) заемат твърда позиция по въпроса и в известна степен оказват влияние върху съветския лидер Леонид Брежнев.Цитат от книгата Валерий Леонидович Мусатов, «Пражской весне» 1968 года. 2011. Pseudology.org Причина за поставянето на въпроса е и факта, че Съветската страна не изключва възможността войските на НАТО да навлязат на територията на Чехословакия, страх пораждан от това, че по същото време, близо до западната граница на Чехословакия, се извършват военни маневри на НАТО с кодовото наименование „Черният лъв“.http://www.vremya.ru/2008/143/5/210079.html «Мы готовились ударить во фланг войскам НАТО». От интервюто на В. Володина с генерал-лейтенантът в отставке Альфред Гапоненко. Время новостей, № 143, 2008-08-08 https://web.archive.org/web/20101013113752/http://www.vremya.ru/2008/143/5/210079.html

Отначало ръководителите на Съветския съюз се опитват да спрат реформите в Чехословакия чрез преговори. Двустранните разговори, които се провеждат в рамките на няколко месеца обаче не постигат желания резултат. Според доктрината „Брежнев“ всяка държава от ОВД е задължена да подчини своите национални интереси в полза на Източния блок, за което, ако е необходимо, може да се използва и военна сила.

Предвид създалата се военно-политическа обстановка през пролетта на 1968 г. единното командване на Варшавския договор съвместно с Генералния щаб на въоръжените сили на СССР започва разработването на военна операция с кодовото наименование „Дунав“. На 8 април 1968 г. командващият въздушнодесантните войски генерал Василий Маргелов получава директива, според която трябва да започне изготвянето на план за използване на десантни войски на територията на Чехословакия. Директивата гласи: „Съветският съюз и другите социалистически страни, лоялни към международния дълг и Варшавския договор, трябва да изпратят своите войски в помощ на Чехословашката народна армия в защитата на Родината от надвисналата над нея опасност.“ В документа се подчертава и: „... ако войските на Чехословашката народна армия проявят разбиране към появата на съветските войски в страната, е необходимо организирането на взаимодействие с тях и съвместно изпълняване на поставените задачи. Ако войските на Чехословакия са враждебно настроени към парашутистите и подкрепят консервативните сили, тогава е необходимо да се предприемат мерки за локализирането им, а ако това не е възможно, за обезврежданито им.“

През април – май съветските лидери се опитват да „вразумят“ Александър Дубчек и му обръщат внимание за опасностите от действията на антисоциалистическите сили. В края на април маршал И. Якубовски, главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на страните участнички във Варшавския договор, пристигна в Прага за подготовка на военно учение на войските на Варшавския договор на територията на Чехословакия.

На 4 май 1968 г. Леонид Брежнев се среща с Александър Дубчек в Москва, но при тази среща отново не е постигнато взаимно разбирателство. Следва закрита среща между ръководителите на СССР, Полша, ГДР, България и Унгария на 8 май в Москва. Провежда се откровен обмен на мнения относно мерките, които трябва да бъдат предприети във връзка със ситуацията в Чехословакия. Още тогава е имало предложения за военно решение на проблема. Унгарският лидер Янош Кадар, позовавайки се на опита от 1956 г., заявява, че чехословашката криза не може да бъде разрешена с военни средства и трябва да се търси политическо решение.

Военното учение „Шумава“ В края на май правителството на Чехословакия се съгласява да проведе редица учения на войските на страните от Варшавския договор, наречени „Шумава“ и на своя територия. Те се провеждат през периода 20 – 30 юни. В него участват само щабовете на военните свързочни подразделения. От 20 до 30 юни на територията на Чехословакия, за първи път в историята на военния блок, в една от социалистическите страни са дислоцирани 16 000 военни от съставите на чужди войски.

От 23 юли до 10 август 1968 г. на територията на СССР, ГДР и Полша се провеждат тиловите учения „Неман“, по време на които войските се подготвят за навлизане в Чехословакия. На 11 август 1968 г. се провежда и голямо учение на войските за ПВО „Небесен щит“. Тогава на територията на Западна Украйна, Полша и ГДР се провеждат и учения на войсковите свързочни части.

29 юли – 1 август в в гр. Черна над Тиса се провежда среща, в която участват: цялото Политбюро на ЦК на КПСС и Президиумът на ЦК на Комунистическата партия на Чехословакия, заедно с президента Лудвиг Свобода. Тогава чехословашката делегация, участваща в преговорите, излиза с единна позици по отношение политическата ситуация в страната. Изключение прави позицията на Васил Билак. В същото време е получено лично писмо от кандидат-члена на Президиума на ЦК на Комунистическата партия на Чехословакия Антонин Капек с молба да се окаже „братска помощ“ от другите социалистическите страни.

В края на юли 1968 г. подготовката за военна операция в Чехословакия вече е завършена, но окончателно решение за нейното изпълнение все още не е взето.

На 3 август 1968 г. лидерите на шестте комунистически партии се срещат в Братислава. Декларацията, приета в Братислава, съдържа фразата за „колективната отговорност за защитата на социализма“. В Братислава на Леонид Брежнев е предадено писмо от петима членове на ръководството на Комунистическата партия на Чехословакия – Алоис Индра, Драхомир Колдер, Олдржих Швестка, Антонин Капек и Васил Биляк с молба за „ефективна помощ и подкрепа“ за предотвратяване на „непосредствена опасност от контрареволюция“ в Чехословакия.

В средата на август Леонид Брежнев лично се обажда два пъти на Александър Дубчек с въпроса защо все още не се извършват кадровите промени, тези обещани на срещата в Братислава, на което Дубчек отговаря, че кадровите въпроси трябва да се решат колективно, на пленум на ЦК на партията който още не се състоял.

От едно от интервютата с дипломата Валентин Фалин (1966 – 1968 г. ръководител на 2-ри европейски (британски) отдел на Министерството на външните работи на СССР) дадено за списание „Итоги“ се казва:

„…Ще се спра на Пражката пролет. Той (Л. И. Брежнев) възложи на помощниците си Александров-Агентов, Блатов и на мен да обобщаваме всички получени материали, както и отзивите публикувани в пресата за развитието на ситуацията в Чехословакия. Трябваше да му докладваме за нашите оценки два пъти на ден. Често Леонид Илич влизаше в малката ни стая близо до кабинета си и иронично питаше: „Всички ли правите магии?“ Ние настоявахме, че разходите за военна намеса ще бъдат по-големи от печалбите. Обикновено се чуваше отговорът: „Вие не знаете всичко“. Наистина, ние не знаехме всичко. Не знаехме и това, че на 16 август, тоест четири дни преди нашата инвазия в Чехословакия, Александър Дубчек лично се е обадил на Брежнев и е поискал да изпрати съветските войски. Колкото и да се опитват чехите да премълчат този факт, записът на телефонния разговор се пази в архива…“.http://www.itogi.ru/obsh-spetzproekt/2013/43/195229.html |title=«Итоги» № 43 (907) от 28.10.2013 |access-date=2013-11-02 |archive-date=2016-06-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160622154757/http://www.itogi.ru/obsh-spetzproekt/2013/43/195229.html |deadlink=no

На 16 август в Москва, на заседание на Политбюро на ЦК на КПСС се обсъжда ситуацията в Чехословакия. Тогава е одобрено и предложението за военното решаване на въпроса. Изпратено е и предупредително писмо от Политбюро на ЦК на КПСС до Президиума на ЦК на Комунистическата партия на Чехословакия. На 17 август съветският посланик С. Червоненко се среща с президента на Чехословакия Л. Свобода и информира Москва, че в решителния момент президентът ще застане на страната на КПСС и Съветския съюз. В същия ден в Москва се подготвят материалите за текста на Обръщението към чехословашкия народ който е изпратен до групата на „здравите сили“ в Комунистическата партия на Чехословакия. Планирано е същите да създадат ново „Революционно работническо селско правителство“. Подготвен е и проект на обръщение от страна на правителствата на СССР, ГДР, Полша, България и Унгария към народите на Чехословакия, както и към чехословашката армия.

Втората среща на лидерите на страните участнички във Варшавския договор