Петър Ганчев е български офицер, генерал-майор.
Биография Петър Ганчев е роден на 8 януари 1874 г. в Търново, Османска империя. През 1893 г. завършва Военното училище в София. Между 1899 и 1902 г. учи в Николаевската генералщабна академия. Започва да служи в Лейбгвардейския ескадрон, а по-късно е и негов командир. Служи като поръчки към щаба на армията. В периода 1904 – 1910 г. е военен аташе в Белград. Михаил Думбалаков пише за престоя на Ганчев в Белград:
От 1910 до 1913 г. е военен аташе в Берлин. На 30 май 1914 г. е назначен за командир на първи конен полк. Известно време е и началник-щаб на първа пехотна софийска дивизия. От 1 август 1915 г. е определен за военен пълномощник към германския император. Участва в подписването на Брест-Литовския мирен договор като пълномощник от страна на България. Между 1917 и 1918 г. е флигел-адютант на цар Фердинанд I. След детронацията на Фердинанд заминава с него за Германия, където продължава да изпълнява същата роля. Служи като военен пълномощник при Особата на Негово Величество Германския Император и Пруския Крал.archives.bg Отделно там е назначен за хофмаршал на двореца Кобург. Председателства българската колония „Единство“. През 1919 г. излиза в запас.
По спомени на Коста Скутунов, като военен аташе в Берлин, Петър Ганчев показно демонстрира и подчертава връзките си с цар Фердинанд и допринася за влизането на България във войната като съюзник на Германия чрез множество фалшиви донесения, които надценяват способностите на немската армия. В немската столица той си спечелва лоша слава на позьор водещ разпуснат начин на живот и обкръжен от съмнителни лица. Това му поведение привлича вниманието на немските тайни служби, които предупреждават българското правителство. През 1919 г. генералът прави неуместно изказване пред немското командване, което е счетено за уронване престижа на България, и впоследствие той бива уволнен.
Семейство Петър Ганчев е женен и има 2 деца.
Военни звания Подпоручик (2 август 1893) Поручик (2 август 1896) Капитан (12 септември 1902) Майор (15 октомври 1908) Подполковник (15 октомври 1912) Полковник (15 октомври 1915) Генерал-майор (30 май 1918)
Награди Военен орден „За храброст“ III степен, 1 клас (1919) Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военни отличия (1919)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Петнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Българи в Швейцария Категория:Български военни аташета в Германия Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Родени във Велико Търново Категория:Починали в Лозана Категория:Почетни граждани на Велико Търново