Оксфордският университет (), или само Оксфорд, е колежански изследователски университет в Оксфорд, Англия. Има доказателства за преподаване в него още през 1096 г., което го прави най-старият университет в англоезичния свят и вторият най-стар университет в света с непрекъсната дейност.
От 1167 г., когато крал Хенри II забранява на английските студенти да посещават Парижкия университет, Оксфорд се разраства бързо. След конфликта между студенти и жители на Оксфорд през 1209 г. някои от преподавателите отиват на североизток в Кеймбридж, където основават Кеймбриджкия университет. Двата английски стари университета споделят много общи черти и се наричат заедно Оксбридж.
Днес Оксфордският университет е сред най-уважаваните и най-добрите британски висши училища, особено в областта на историческите и политическите науки. Поради качеството на британските университети е на челно място в Европа. Член е на университетското обединение Europaeum.
Университетът се състои от тридесет и девет полуавтономни съставни колежа, пет частни колежа и набор от академични отдели, които са организирани в четири факултета. Всички колежи са самоуправляващи се институции в рамките на университета, като всеки контролира собственото си членство и има своя собствена вътрешна структура и дейности. Всички студенти са членове на колеж. Оксфорд няма основен кампус и неговите сгради и съоръжения са разпръснати из центъра на града. Бакалавърското обучение в Оксфорд се състои от лекции, уроци в малки групи в колежите и залите, семинари, упражнения и понякога допълнителни уроци, предоставяни от централните университетски факултети и отдели. Следдипломното обучение се предоставя предимно централно.
Оксфорд управлява най-стария университетски музей в света – Музей „Ашмол“, най-голямото университетско издателство в света и най-голямата академична библиотечна система в цялата страна.
Оксфордският университет има широк кръг от известни възпитаници, включително 30 министър-председатели на Обединеното кралство и много държавни и правителствени ръководители по света. Към октомври 2022 г. 73 лауреати на Нобелова награда, 4 носители на Филдсови медали и 6 носители на наградата „Тюринг“ са учили, работили или имали гостуващи стипендии в Оксфордския университет, докато неговите възпитаници са спечелили 160 олимпийски медала. Оксфорд е дом на множество стипендии, включително Стипендия „Родс“ (на англ. Rhodes Scholarship) – една от най-старите международни програми за стипендии за висшисти.
История Основаване Датата на основаване на Оксфордския университет е неизвестна. Известно е, че преподаването в него съществува под някаква форма още през 1096 г., но не е ясно кога точно е възникнал университетът. Ученият Теобалд от Етамп изнася лекции в Оксфорд в началото на 1100 г.
Университетът се разраства бързо от 1167 г., когато крал Хенри II забранява на английски студенти да учат в Парижкия университет след спор с Томас Бекет. През 1188 г. историкът Джералд от Уелс изнася публична лекции пред университетските лектори. През 1190 г. пристига първият известен чуждестранен студент – Емо от Фризия. До 1201 г. университетът е оглавяван от „magister scholarum (ръководител на църковно училище) Oxonie“, на когото през 1214 г. е присъдена титлата „канцлер“. През 1231 г. преподавателите са признати за universitas или корпорация. Университетът получава Кралска харта през 1248 г. по време на управлението на крал Хенри III.През XIII век конфликтите между жителите на Оксфорд и студентите ускоряват създаването на примитивни общежития. Те са наследени от първите колежи в Оксфорд, които започват като дарени къщи или средновековни общежития под надзора на магистър. В периода 1249 – 1264 г. са създадени най-старите колежи – Бейлиъл и Мъртън. След конфликта през 1209 г. някои академици бягат от насилието в Кеймбридж и на други места, като по-късно основават Кеймбриджкия университет.
Студентите се свързват на базата на географски произход в две „нации“ (регионални студентски обединения), представляващи Севера (Северняците или Бореалес, които включват англичаните от север на река Трент и шотландците) и Юга (Южняците или Австралиите, които включват англичаните от юг на река Трент, ирландците и уелсците).H. Rashdall, Universities of Europe, iii, 55–60. През по-късните векове географският произход продължава да оказва влияние върху принадлежността на много студенти, когато членството в колеж или постоянен частен колеж става обичайно в Оксфорд. Освен това членове на много религиозни ордени, включително доминиканци, францисканци, кармелити и августинци, се установяват в Оксфорд в средата на XIII век, печелят влияние и поддържат домове или аули за студенти.Brooke, Christopher and Roger Highfield, Oxford and Cambridge, (Cambridge UP, 1988). heavily illustrated Приблизително по същото време частни благодетели създават колежи като самостоятелни научни общности. Сред най-ранните такива основатели са Уилям от Дърам, който през 1249 г. дарява Университетския колеж, и барон Джон I де Бейлиъл (баща на бъдещия крал на Шотландия Джон I Бейлиъл) – Колеж „Бейлиъл“ носи неговото име. Друг основател, Уолтър де Мертън, лорд-канцлер на Англия и впоследствие епископ на Рочестър, измисля серия от правила за живот в колежа.Edward France Percival. The Foundation Statutes of Merton College, Oxford. По този начин Колеж „Мъртън“ става модел за такива учреждения в Оксфорд, както и в Кеймбриджкия университет. След това нарастващ брой студенти живеят в колежи, а не в постоянни частни колежи и религиозни домове.
През 1333 – 1334 г. опитът на някои недоволни учени от Оксфорд да основат нов университет в Стамфорд, Линкълншър, е блокиран от университетите в Оксфорд и Кеймбридж, които подават петиция до крал Едуард III. След това, до 1820-те години, не е разрешено да се основават нови университети в Англия, дори и в Лондон; по този начин Оксфорд и Кеймбридж имат дуопол, което е необичайно за големите западноевропейски страни.Christopher Nugent Lawrence Brooke. (1988.) Oxford and Cambridge, Cambridge University Press, Cambridge, p. 56.
Оксфорд постига превъзходство над всяко друго учебно заведение и печели похвалите на папи, крале и мъдреци по силата на своята древност, учебна програма, доктрина и привилегии. През 1355 г. Едуард III отдава почит на университета за неговия безценен принос към обучението. Той коментира и службата към Държавата на изявени възпитаници на Оксфорд.
Джон Уиклиф, преподавател от Колеж „Бейлиъл“ от XIV век, се бори за Библия на английски език, против волята на папството.
Ренесанс и Просвещение Новото обучение през Ренесанса оказва силно влияние върху Оксфорд от края на XV век нататък. Сред университетските учени от периода са Уилям Гросин, който допринася за възраждането на изучаването на гръцки език, и Джон Колет, известен библейски учен.
През XVI век крал Хенри VIII принуждава университета да приеме развода му с Катерина Арагонска, а англиканските църковници Кранмър, Латимър и Ридли по-късно са съдени за ерес и изгорени на клада в града. С Английската реформация и прекъсването на общуването с Римокатолическата църква учени-отстъпници от Оксфорд бягат в Континентална Европа, установявайки се по-специално в Университета в Дуе, Франция.Moody, Theodore William; Martin, Francis Xavier; Byrne, Francis John, eds. (1991). Методът на преподаване в Оксфорд се трансформира от средновековния схоластичен метод в ренесансовото образование, въпреки че институциите, свързани с университета, претърпяват загуба на земя и приходи.
Като център за обучение и стипендия репутацията на Оксфорд намалява през Просвещението. Записванията намаляват и преподаването страда.
През 1636 г. Уилям Лод – канцлер и архиепископ на Кентърбъри, кодифицира устава на университета. Това до голяма степен остава неговите ръководни разпоредби до средата на XIX век. Лод е отговорен и за предоставянето на харта, осигуряваща привилегии за Oxford University Press, и той прави значителен принос за Бодлиевата библиотека – основната библиотека на университета. От началото на Англиканската църква като държавна църква до 1866 г. членството в църквата е изисквано за получаване на бакалавърска степен от университета, а на несъгласните е разрешено да получат магистърска степен едва през 1871 г.Университетът е роялистки по време на Гражданската война в Англия (1642 – 1649), за разлика от града, който подкрепя Кръглоглавите. Чарлз I провежда контрапарламент в Конгресната зала на университета. От средата на XVIII век нататък обаче университетът почти не участва в политически конфликти.
Колеж „Уодъм“, основан през 1610 г., е бакалавърският колеж на сър Кристофър Рен. Рен е част от брилянтна група учени експериментатори в Оксфорд през 1650-те г. – Оксфордският философски клуб, който включва Робърт Бойл и Робърт Хук. Тази група, която понякога е свързвана с Невидимия колежНевидимият колеж (на англ. Invisible College) е терминът, използван за малка общност от взаимодействащи учени, които често се срещат лице в лице, обменят идеи и се насърчават взаимно. Една група, която е описана като предшественик на Лондонското кралско общество, се състои от редица натурфилософи около Робърт Бойл, като Кристофър Рен. Предполага се, че други членове са включвали видни личности, които по-късно са били тясно свързани с Кралското общество; но няколко групи са предшествали формирането на Кралското общество и кои са били другите членове все още се обсъжда от учените. на Бойл, провежда редовни срещи в Уодъм под ръководството на директора на колежа Джон Уилкинс и групата формира ядрото, което основава Кралското общество.Invisible College (act. 1646–1647). Oxford Dictionary of National Biography (online ed.). Oxford University Press. 2004. doi:10.1093/ref:odnb/95474.
XVIII век се превръща в епоха на научни открития и религиозен разцвет. Едмънд Халей – професор по геометрия, предсказа завръщането на кометата, която носи неговото име. Молитвените събрания на Джон и Чарлз Уесли полагат основите на Методисткото общество.
Модерна епоха Студенти Преди реформите в началото на XIX век учебната програма в Оксфорд е известна като ограничена и непрактична. Сър Спенсър Уолпол – историк на съвременна Великобритания и висш държавен служител, не е следвал в университет. Той казва: „Малко лекари, малко адвокати, малко хора, предназначени за търговия, някога са мечтали да преминат през университетска кариера.“ Той цитира комисарите на Оксфордския университет през 1852 г., които казват: „Образованието, дадено в Оксфорд, не е такова, че да допринесе за напредъка в живота на много хора, с изключение на тези, предназначени за служение.“ Въпреки това Уолпол твърди:Walpole, Spencer (1904). Lyall, Alfred Comyn (ed.). The history of twenty-five years.
От студентите, завършили през 1840 г., 65% са синове на професионалисти (34% са англикански духовници). След дипломирането си 87% стават професионалисти (59% като англикански духовници). От студентите, завършили през 1870 г., 59% са синове на професионалисти (25% са англикански духовници). След дипломирането си 87% стават професионалисти (42% като англикански духовници).William D. Rubinstein, "The social origins and career patterns of Oxford and Cambridge matriculants, 1840–1900." Historical Research 82.218 (2009): 715–730, data on pages 719 and 724.За повече информация вж. Mark C. Curthoys, "Origins and Destinations: the social mobility of Oxford men and women" in Michael G. Brock and Mark C. Curthoys, eds. The History of the University of Oxford Volume 7: Nineteenth-Century (2000) part 2, pp 571–95.
М. С. Къртойс и H. С. Джоунс твърдят, че възходът на организирания спорт е една от най-забележителните и отличителни черти в историята на университетите в Оксфорд и Кеймбридж в края на XIX и началото на XX век. Той е пренесен от атлетизма, преобладаващ в държавните училища като Итън, Уинчестър, Шрусбъри и Хароу.