Михаил (Михалко) Иванов Голев е български зограф от Българското възраждане, представител на Банската художествена школа.
Биография Голев е роден в ΧΙΧ век в разложкото село Банско. Принадлежи към големия бански род Герман (Голеви) и е внук на Михаил Герман. Учи при Велян Огненов и Димитър Молеров. Създава стенописи и икони из Горноджумайско и Кюстендилско. Сред първите му творби с Димитър Сирлещов са стенописите в „Свети Йоан Предтеча“ в село Бистрица, датирани в 1882 - 1883 година. През 1880-те години изписва църквата „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.Една от най-ранните му творби е иконата „Осезание Томино“ от църквата „Свети Димитър“ в Кюстендил, датирана „1896 иануария 16 М. Ю. Г. от Ба“.
В 1893 година Голев рисува стенописите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Лешко. Ктиторският надпис над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889.“ Стенописите са изпълнени с голяма фантазия, като в част от тях има наивизъм и примитивизъм, но са със силна графичност смесена с живопис. Стенописите в притвора са с нравствено-битово съдържание.
В 1893 година изписва църквата „Свети Димитър“ в село Марулево, строена през 1860 г. Ктиторският им текст гласи: „Образописатель Миялко Юванов отъ Разлогъ село Банско 1889.“ В 1898 - 1899 година изработва стенописите и иконостаса на „Св. св. Петър и Павел“ в Мечкул.
Работи в Източна Македония, често заедно с Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев — тримата в 1909 година изписват църквата „Света Богородица“ в Смоймирово, като надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“ През 1909 г. Михалко Голев изработва стенописите в църквата „Свети Димитър“ в Палат.
Един от запазените документи за делото на Голев е сметководен тефтер, в който с туш и акварел е рисувал скици на евангелски сцени и изображения на светци. Документът е особено ценен, поради отбелязаните от Голев названия на багрилата, използвани за оцветяване на изрисуваните облекла, архитектурни елементи и предмети. Сред тези названия се срещат „гюлбахар“ (пролетна роза), „хачик сулф“, „пенбе“ (пембен), „мораво“, „омбра“, „куна“, „турунджи“ и други. Интересна е скицата за икона „Влизането в Йерусалим“, подписана „1868 Михалко Голевъ“. Две тетрадки на Михалко Голев с изображения на светци и библейски сцени са запазени от неговия ученик и съдружник Димитър Сирлещов, който купува една от тетрадките според надпиа „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“
Рисунъкът на Голев се отличава с „богата фантазия, завладяващ примитивизъм и пъстър колорит“. Други две тетрадки на Михалко Голев с образи на светци и библейски сцени са запазени от Сирлещов, който купува една от тетрадките и впоследствие собственоръчно я датира: „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“
Михалко Голев умира в Банско.
Родословие
Бележки
Категория:Родени в Банско Категория:Български иконописци Категория:Представители на Банската художествена школа Категория:Българи в Османската империя Категория:Български творци от Македония Категория:Починали в Банско Михалко