Тютюнът е култура с добре изразена самопоносимост, поради което може да се отглежда успешно продължително време след себе си, т.е. като монокултура. Това е благоприятно за регионите с типично производство на ориенталски тютюни, тъй като почвените и теренните условия там са неподходящи за отглеждане на повечето земеделски култури.
Продължителното отглеждане на културата обаче води до обедняване на почвата на хранителни вещества и до нарушаване на агрегатния ѝ състав. Ето защо се препоръчва въвеждане на сеитбообращения.
Подходящи за равнинните райони са двуполните сеитбообороти, в които тютюнът да се редува със зърнено-житна култура със слята повърхност (пшеница, ечемик). За районите, където тютюнът е основна култура, се препоръчват многополни сеитбообращения, в които тютюнът също може да заема 50 % от площта, но да се редува последователно със зърнено-житни със слята повърхност и със зърнено-бобови култури. За районите с преобладаващо тютюнево производство се препоръчват уплътнени сеитбообороти от вида зимен (пролетен) фий или глушина (едногодишна фуражна култура отглеждана за прехрана на зайци, кози, крави, овце) – тютюн – тютюн – тютюн. Допустимо е дори при монокултурно отглеждане на тютюна през част от годините да се засява зимно бобово като предкултура за зелена маса (сено), след което да се разсажда тютюн.
Обработка на почвата Наличието на голямо почвено-климатическо и теренно разнообразие не само между отделните тютюневи области и райони, но и вътре в самите райони и микрорайони, лекият, скелетен характер, силната водопропускливост и слаба водозадържаща способност на почвите за тютюнопроизводство; агробиологичната специфичност, че тютюнът се разсажда през май до началото на юни, когато е максимумът на годишните валежи, изисква прилагане на диференцирани методи за обработка на почвата.
С правилната обработка трябва да се създават условия за бързо вкореняване, нормално развитие на растенията и за приложение на комплексна механизация при отглеждането и прибирането на тютюна.
Ориенталски тютюн Тютюнът изисква дълбоко обработена почва. За целта след стърнищен предшественик, не по-късно от месец август се извършва оран на дълбочина 25 – 30 cm с плуг с предплужник. След окопен предшественик включително и след тютюн се извършва оран на дълбочина 25 cm. При определяне дълбочината на оранта се изхожда от конкретните условия на районите и микрорайоните. За площи в района на Джебел, характеризиращ се с плътен орен слой – на 18 – 22 cm, а за равнинните райони – 22 – 25 cm.
В резултат на активните водно ерозионни процеси в България над 70 % от почвите в типичните тютюневи райони са с плитък хумусен хоризонт – до 20 – 25 cm и със силно влошени водно-физични свойства, което налага продълбочаване на орния слой. Установено е, че при почвено-климатичните условия на Джебелския район удълбочаването чрез разрохкване на подорницата до 25 cm и чрез риголване на дълбочина до 40 cm увеличава добива с 10 – 15 %. Риголването следва да се прилага на площи силно заразени от синя китка, нематоди и при почвена умора.
При алувиално-делувиалните якалийски и излужените канелено-горски почви, удълбочаването на орния слой увеличава добивите от ориенталския тютюн с 6 – 11 % в годината на извършването и с 8 – 17 % през следващата година.
Продълбочаването на площите се извършва едновременно с есенната оран през 3 – 4 години. С него се избягва силното уплътняване на подорния хоризонт и се повишава ефективността на системите за борба с плевелите и синята китка.
Пролетната предпосадъчна обработка на почвата се състои в брануване и култивиране на дълбочина 8 – 12 cm. Задължително е обаче извършването на пролетна дълбока обработка. Пролетната дълбока оран има определено предимство пред останалите начини на обработка на почвата, понеже се създава благоприятен въздушен, топлинен, воден и микробиален режим – необходимо условие за мощно развитие на кореновата система. Установено е, че за разлика от останалите пролетни култури като царевицата, слънчогледа и др., при които с пролетната обработка се цели да се запази влагата, то за тютюна влагата в горния слой на почвата е нежелателна. Тя води до развитие на повърхностна коренова система и прави растенията неиздръжливи на засушаване през втората половина на вегетацията.
За тютюна повече влага е необходима само за прихващането на разсада, която се осигурява с разсаждането. След това е необходимо повърхностно засушаване на почвата. Засаденият в дълбоко разрохкана и засушена почва тютюн развива мощна коренова система, която го прави издръжлив на лятното засушаване. Такъв тютюн не презрява лесно и не прегаря при продължително засушаване, дава нормални по едрина, но охранени, съдържателни листа, които по-малко се изшарват при сушенето им. Дълбоко изораната и изсушена почва не се утъпква при разсаждането и първото окопаване може да се проведе малко по-късно, без отрицателни последствия. С дълбоката пролетна оран се създават условия за получаване на по-добре изравнен посев, за по-висок и стабилен добив, с добро качество.
Наклонени терени с водна ерозия Площите в тютюневите райони подложени на водна ерозия заемат висок процент. Борбата с почвената ерозия е основен проблем при отглеждането на тютюна. В полупланинските и планински райони се наблюдава голям повърхностен отток, измиващ голямо количество почва от повърхностния слой. Измиването на почвата за един сезон може да достигне до 15 – 20 t и загуба на хумус 20 kg/dka. Това налага в полупланинските и планински райони да се осъществи система от мероприятия за борба с водната ерозия на почвата.
Тази борба се свежда към следното: есенната оран не се извършва или се извършва по-рано напречно на склона. Разсаждането, а следователно и междуредовите обработки също се провеждат напречно на склона. Добри резултати се получават когато есенната оран се съчетае с набраздяване в посока на хоризонталите през 20 m в зависимост от наклона и механичния състав на почвата. На силно наклонени площи се изграждат водоотводни канавки.
Високоефективно мероприятие за борба с почвената ерозия е въвеждането на уплътнени сеитбообращения с едногодишни житни и бобови култури /зимен и пролетен фий и грах/ със слята повърхност. Още по-добри резултати се получават когато се отглеждат смески от бобови и житни култури, които напролет се прибират за изхранване на животни или се заорават за обогатяване на почвата с органична материя. Изораването на площите се извършва не по-късно от 15 дни преди разсаждането на тютюна.
„Виржиния“ и „Бърлей“ След стърнищен предшественик оранта се извършва не по-късно от месец октомври на дълбочина 25 – 30 cm с плуг с предплужник.
След окопен предшественик се извършва есенна дълбока оран до 25 cm с плуг.
След уплътнен сеитбооборот се извършва пролетна дълбока оран с плуг с предплужник до 30 cm, при която да бъдат напълно покрити растителните остатъци от предходната култура, за да не пречат на последващите пролетни обработки и да не създават условия за поражения от болести и неприятели по тютюна.
Когато предшественикът е тютюн, веднага след обиране на последните годни листа, тютюневите стебла се покосяват и надробяват с кръсторез. Извършва се есенна дълбока оран на 25 – 30 cm с плуг.
При поникнали плевели в площите определени за тютюнопроизводство, преди зимните валежи се извършва дисковане на оранта.
За да се осигури равномерно поливане, периодично през 3 – 4 години площта задължително се подравнява след есенната оран. На площите, на които ще се прилага гравитачна поливка, преди дълбоката оран се извършва подравняване с дисково оръдие. При текущо подравняване на площите за тютюн дебелината на почвения слой, който се премества от едно място на друго, не трябва да бъде по-голяма от 20 cm.
С предпосадъчната обработка почвата трябва да се доведе до градинско състояние – пълно раздробяване и запазване троховидната структура на дълбочина не по-малка от 20 cm, за осигуряване на благоприятен въздушен и топлинен режим – необходимо условие за качествено машинно разсаждане и за мощно развитие на кореновата система.
За целта на леките песъкливо-глинести и глинесто-песъкливи почви се извършва: Ранно пролетно брануване със сцепка тежки зъбни брани на недискувани през есента площи; Втората предпосадъчна обработка се извършва не по-късно от края на март с дисково оръдие или култиватор, а при силно уплътнени почви и с плуг на дълбочина 20 cm. Преди тази обработка се внасят и предвидените количества минерални торове. Третата предпосадъчна обработка се извършва 4 – 6 дни преди разсаждането с дисково оръдие или култиватор на дълбочина 12 – 15 cm.
Аналогична е схемата на обработка на почвата и за останалите типове почви, с по-тежък механичен състав, с тази разлика, че когато има опасност да се образуват големи буци се избягва изораването с плуг. За да се постигне разрохкване на почвата на дълбочина 20 – 22 cm може да се използва работен орган изработен от обикновена скъсена лястовица с ширина между ушите в задната част на 90 mm, като към предния ѝ край отдолу се заварява стоманен зъб /длето/ за стабилност при по-тежки
Торене Тютюнът е култура, която изисква умерено и балансирано торене. Завишените азотни норми водят до уплътняване на листата като увеличават количеството на белтъците и намаляват това на захарите. Фосфорът балансира азотното торене и води до увеличаване количеството на захарите. Тютюнът е калиеволюбива култура. Калцият, ако е в недостиг, води до завиване на пъпките и окапването им след бутонизация.
Торови норми: дребнолистен тютютн – 3 – 4 кг/дка азот (а.в.), 4 – 6 кг/дка фосфор; „Вирджиния“ – 4 – 6 кг/дка азот, 6 – 8 кг/дка фосфор; „Бърлей“ – 6 – 9 кг/дка азот, 12 – 15 кг/дка фосфор.
Азотът се внася при разсаждането, а фосфорът преди основната оран.
Производство на разсад Отглеждането на тютюна обхваща два периода – производство на разсад и отглеждане на полето след разсаждане. Опитите за отглеждане без разсадопроизводство в България никога не са били успешни.
Разсадопроизводството цели получаването на здрав, автентичен и висококачествен разсад, поради което то е трудоемко и ресурсоемко, и предполага решаването на няколко много важни проблема:
1. Избор и подготовка на семената за сеитба. След узряването си семената на тютюна изискват много дълъг покой, което налага за следващата сеитба да се използват двегодишни семена. Семената следва да бъдат обеззаразени с формалин, след което се пристъпва към „рътене“. Семената се накисват за едно денонощие в хладка (18 – 20 °С) вода, след което се поставят в затоплено помещение (20 – 25 °С), където се разстилат на тънък пласт за да покълнат. Кълненето трае 6 – 8 дни, през което време те се разбъркват и навлажняват. Ако времето не е подходящо за сеитба, семената се оставят в хладно помещение при 10 °С, през което време отново следва внимателно да се разбъркват.
2. Избор и подготовка на мястото за лехи. Мястото за извършване на разсадопроизводство следва да бъде близо до населеното място, тъй като това производство изисква почти денонощно присъствие на хора. То трябва да бъде добре защитено от ветрове, близко до водоизточник, а почвата да бъде наносна, богата и отцедлива.
Подготовката на почвата за сеитба включва наторяване, обработка и обеззаразяване. Торенето е с 3 – 4 т/дка добре угнил оборски тор, 30 – 40 кг/дка суперфосфат и 15 – 20 кг/дка калиев тор. Почвата и оборският тор се обеззаразяват най-често с пестициди или формалин.
3. Лехи и парници. Най-добре е за разсадопроизводство да се използват парници, но това го оскъпява, поради което най-често за тази цел се използват покрити с полиетиленови тунели лехи. Тези лехи имат дължина 8 – 12 м и ширина 1,20 м, което ги прави удобни за всякакви ръчни операции. По границите са обиколени с 5 – 6 см тирове, които да задържат поливната вода и да предпазват от издухване на повърхностния пласт тор.