Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989

Партийно-правителствените резиденции, използвани от властта в Царство България в периода след 9 септември 1944 г. и в Народна република България в периода от 1946 г. до демократичните промени през 1989 г., наброяват повече от 40. Част от тях представляват бивши резиденции на заможни българи и на царското семейство. Много от тях са новопостроени, като през последните 25 години от управлението на Тодор Живков са построени около 21 резиденции. Тук са изброени някои от тях, съобразно съвременното административно-териториално деление на Република България.

Област София Резиденции, построени преди 1944 г. Царския дворецЦарският дворец в Wikimapia – гр. София. Построен като турски конак през 1873 г., преустрояван през 1880 – 1882 г., 1894 – 1896 г. и 1930 г. Резиденция на царското семейство до 1946 г. След падането на монархията дворецът за кратко е седалище на Министерския съвет, с помещение, пригодено за кабинет на министър-председателя Георги Димитров. Днес в него се помещават Националният музей на българското изобразително изкуство и Националният етнографски музей. Дворец „Врана“Дворец „Врана“ в Wikimapia – гр. София. Строен в периода 1904 – 1912 г. Основната резиденция на царското семейство след 1942 г. След 1946 г. там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, по-късно – Вълко Червенков. Реституиран на царските наследници и дарен от тях на Столична община, днес паркът на двореца е отворен за посетители, като се предвижда сградата на двореца да се превърне в музей. Правителствена резиденция „Изток“Правителствена резиденция „Изток“ в Wikimapia – гр. София. Национализирана бивша резиденция на княгиня Евдокия, част от нея реституирана на царските наследници и продадена от тях и от Столична община на частна строителна фирма – днес разрушена и застроена с луксозни сгради с апартаменти. Правителствена резиденция „Лозенец“Правителствена резиденция „Лозенец“ в Wikimapia – гр. София. Национализирана бивша резиденция „Агрикола“ на братя Прошек. Днес се стопанисва от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ към Министерство на отбраната. Резиденция в кв. Княжево, гр. София. Къща, в която до 1946 г. живее Георги Димитров.

Резиденции, построени след 1944 г. Резиденция „Бояна“Резиденция „Бояна“ в Wikimapia – кв. Бояна, гр. София. Построена през 1974 г. като представителна резиденция на Държавния съвет. Днес комплексът приютява Националният исторически музей (Дом №1), правителствен жилищно-хотелски комплекс (Дом №2), както и няколко по-малки постройки (Домове №3 – 8). В резиденцията се помещава вилата на вицепрезидента, а в близост до нея са разположени вилите на държавния глава („Калина“) и на министър-председателя. Резиденция „Аглика“Резиденция „Аглика“ в Wikimapia – Витоша, над кв. „Драгалевци“, гр. София. Строена през 60-те години. Днес частен имот. Балнеоложка резиденция „Банкя“Резиденция „Банкя“ в Wikimapia – гр. Банкя. Държавна собственост, не се използва. Резиденция „Бистрица“Резиденция „Бистрица“ в Wikimapia – с. Бистрица. Отдадена под наем за хотел на „Международен център за фирмено управление“ от правителството на Андрей Луканов.

Софийска област Резиденции, построени преди 1944 г. Дворец „Царска Бистрица“Дворец „Царска Бистрица“ в Wikimapia – Боровец, построен в периода 1898 – 1914 г. Национализиран след падането на монархията. Първоначално реституиран, а впоследствие отнет от царските наследници. Отворен за посещения. Планинска резиденция „Боровец“.Планинска резиденция „Боровец“ в Wikimapia Резиденцията включва т. нар. „Регентска къща“, построена през 1941 г., в която са отсядали проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. През 1986 г. капацитетът ѝ е разширен с 4 бунгала. Впоследствие е почивна база на Министерския съвет, а сега е отдадена под наем.

Царските ловни хижи в Рила са национализирани след 1946 г., и са използвани както следва: „Саръгьол“Дворец „Саръгьол“ в Wikimapia, построена през 1912 – 1914 г. – като ловна хижа, стопанисвана от Българския ловно-рибарски съюз; „Ситняково“Дворец „Ситняково“ в Wikimapia, построена през 1914 г. – като почивна станция на Съюза на българските писатели; „Овнарско“Дворец „Овнарско“ в Wikimapia, построена през 1910 г. – като туристическа база, сега е разрушена.

Резиденции, построени след 1944 г. Резиденция „Правец“Резиденция „Правец“ в Wikimapia – гр. Правец. Строена през 1971 г. Днес е ловна резиденция на Държавно ловно стопанство „Правец“. Ловна резиденция „Арамлиец“Ловна резиденция „Арамлиец“ в Wikimapia – с. Вакарел, община Ихтиман. Сега ДЛС „Арамлиец“. Включва 408 дка гора. Ловна резиденция „Търсава“Ловна резиденция „Търсава“ в Wikimapia – с. Ябланица, община Своге. Строена през 1979 – 1980 г. Днес е къща за гости, предлагаща възможност за лов и риболов. Резиденция „Средна гора“Резиденция „Средна гора“ в Wikimapia – в района на Челопеч. Използвана от Вълко Червенков. Придобита е от „Дънди Прешъс Металс“, заедно с рудник „Челопеч“.

Област Благоевград Планинска резиденция „Банско“Планинска резиденция „Банско“ в Wikimapia. Строена през 1983 г. След демократичните промени е почивна база на Министерския съвет, а след това хотел „МС Банско“. Резиденция „Свети Врач“Резиденция „Свети Врач“ в Wikimapia – гр. Сандански. Тя е построена през 1985 година за прием и обслужване на правителствени делегации. Паркът на резиденцията е озеленен с редки представители на местната екзотична флора, има обширно изкуствено езеро и тенис корт. Днес е хотелски комплекс. Резиденция „Бачиново“Резиденция Бачиново в Wikimapia – Благоевград. Вече не съществува, на нейно място е построен комплекс от жилищни сгради.

Област Бургас Морска резиденция „Перла“Морска резиденция „Перла“ в Wikimapia – гр. Приморско, открита през 1978 г. Днес не се използва, има планове за строеж на курортен комплекс на територията ѝ. Почивна база „Приморско“Почивна база „Приморско“ в Wikimapia – гр. Приморско – Построена през 1966 г. Днес е почивна станция на Министерския съвет, хотел „Праймъри“. Морска резиденция „Чайка“Морска резиденция „Чайка“ в Wikimapia – к.к. „Слънчев бряг“, строена през 1968 г. Приватизирана и преустроена като част от хотелски комплекс „Чайка ризорт“. Почивна база на Министерския съветПочивна база на Министерския съвет в Слънчев бряг в Wikimapia в к.к. „Слънчев бряг“. РезиденцияРезиденция в гр. Созопол в Wikimapia – гр. Созопол. Използвана е национализирана 200-годишна къща. В сградата сега се помещава Етнографският музей на града.

Област Варна Резиденции, построени преди 1944 г. Дворец ЕвксиноградРезиденция „Евксиноград“ в Wikimapia – гр. Варна. Строителството на двореца и парка е започнато още през 19 в. при княз Александър, по-късно е построена и „Фердинандовата къща“. Основна морска резиденция на царското семейство, след това правителствена. През 50-те години в комплекса са построени почивните домове „Тунела“ и „Манастира“, в следващите десетилетия са добавени вилите „Слънчевото бунгало“, „Магнолия“, „Кипарис“ и „Чинар“, както и 16 бунгала. Сега комплексът е почивна правителствена резиденция.

Резиденции, построени след 1944 г. Почивна база „Св. св. Константин и Елена“Почивна база „Св. св. Константин и Елена“ в Wikimapia в к.к. „Св. св. Константин и Елена“ – строена през 1959 г. Днес е база на Министерския съвет. Морска резиденция – Комплекс на ЦК и МСМорска резиденция – Комплекс на ЦК и МС в Wikimapia, днес „Слънчев ден“ в к.к. „Дружба“ (дн. „Св. св. Константин и Елена“). Старите хотели са строени в края на 70-те години. Сега е частен хотелски комплекс. През април 2015 г., в инцидент по време на незаконно разрушаване на един от хотелите с цел презастрояване, загиват четирима работници. Морска резиденция „Оазис“Морска резиденция „Оазис“ в Wikimapia (дн. „Ривиера“) – к.к. „Златни пясъци“, открита през 1956 г. с хотел „Оазис“, който е и първият хотел в курорта. Следват хотелите „Империал“ (1976 г.), „Нимфа“ и „Лотос“. Сега е частен хотелски комплекс, като е построен още един хотел. Ловен дом Ловен дом в Wikimapia. Сега част от ДЛС „Шерба“.

Област Велико Търново Резиденция „Арбанаси“Резиденция „Арбанаси“ в Wikimapia – с. Арбанаси. Проектирана и построена през 1975 г. резиденция на Тодор Живков. До 1991 г. комплексът е правителствена резиденция, след което започва да функционира като хотел. През 2001 г. е напълно обновен в луксозен петзвезден бутиков хотел „Арбанаси Палас“. ВилаВила на ОНС на БКП в Wikimapia на Окръжен народен съвет на БКП – с. Вонеща вода. Построена през 1971 г. Сега е частен спа хотел.

Област Видин Резиденция в гр. ВидинРезиденция във Видин в Wikimapia.

Област Враца Резиденция „Турканица“Резиденция „Турканица“ в Wikimapia – гр. Враца. Построена около 1976 г., в чест на 100-годишнината от Ботевата епопея. Днес е частна собственост.

Област Габрово Ловна резиденция „Мазалат“Ловна резиденция „Мазалат“ в Wikimapia, построена през 1986 г. в местност Лъгът, Централна Стара планина, община Севлиево. Днес е ловна резиденция към ДЛС „Росица“, няма връзка с настоящото ДЛС „Мазалат“.

Област Добрич Резиденция в гр. ДобричРезиденция в гр. Добрич в Wikimapia. Днес на територията на парка има частен хотел, разсадник и зоопарк. Морска резиденция в Дуранкулашкото езероРезиденция край с. Дуранкулак в Wikimapia – с. Дуранкулак. Представлява единична постройка на Малкия остров в езерото, до която се е стигало чрез понтонен мост. Сега е частна собственост. Морска резиденция „Шабла“Морска резиденция „Шабла“ в Wikimapia – с. Езерец. Построена през 1970 г. Състои се от основна сграда с 6 апартамента, наречена „Добруджански двор“, и от 2 луксозни къщи. Днес е почивна база на Министерския съвет. Ловна резиденция „Диана“Ловна резиденция „Диана“ в Wikimapia край гр. Тервел. Построена през 1978 г. Сега е частен ловен клуб „Диана“. Ловен дом „Кьостата“Ловен дом „Кьостата“ в Wikimapia край гр. Тервел. Сега се ползва от ДЛС „Тервел“.

Област Кърджали Резиденция край гр. КърджалиРезиденция край гр. Кърджали в Wikimapia. Сега хотелски комплекс „Резиденция“.

Област Кюстендил Резиденция „Ючбунар“Резиденция „Ючбунар“ в Wikimapia край гр. Кюстендил. Построена през 1977 г. В началото на 2015 г. е продадена от община Кюстендил на частен собственик.

Област Ловеч Вила на ОК на БКПВила на ОК на БКП край Ловеч в Wikimapia - гр. Ловеч. Вила на Окръжния народен съвет - с. Сливек. Резиденция на Тодор Живков - с. Соколово. Резиденция „Къпинчо“Резиденция „Къпинчо“ в Wikimapia - гр. Троян. Изоставена вилаИзоставена вила в Wikimapia, близо до х. Бенковски. Хижа ЧоканяХижа Чоканя в Wikimapia, ползвана като вила на Добри Джуров. Сега частна вила „Кордела“.

Област Монтана Резиденция „Расника“Резиденция „Расника“ в Wikimapia на брега на язовир „Огоста“. Сега почивна база на Министерство на вътрешните работи.

Област Пазарджик Ловна резиденция „Беглика“Ловна резиденция „Беглика“ в Wikimapia – Родопите. Сега ДЛС „Беглика“ до гр. Батак. Балнеоложка резиденцияБалнеоложка резиденция „Велинград“ в Wikimapia – гр. Велинград. Сега почивна база на Министерския съвет и на Народното събрание. Резиденция на ЦК на БКП – гр. ВелинградРезиденция на ЦК на БКП в Wikimapia. Сега хотел „Велина“. Резиденция край гр. ПазарджикРезиденция край гр. Пазарджик в Wikimapia. Сега хотел „Фазанария“. Ловна резиденция при язовир Широка полянаРезиденция при язовир Широка поляна в Wikimapia. Ползва се от ДЛС „Широка поляна“.

Област Перник Ловна резиденция „Студена“Ловна резиденция „Студена“ в Wikimapia до язовир Студена, сега ДЛС „Витошко – Студена“.

Област Пловдив Резиденции, построени преди 1944 г. Дворец Кричим Дворец „Кричим“ в Wikimapia – с. Куртово Конаре. Построен в периода 1905 – 1936 г. при царете Фердинанд и Борис III. След 1946 г. е национализиран и използван за ловна резиденция от членовете на БКП и на правителството. След демократичните промени исковете за реституция на царските наследници са отхвърлени, продължава да е държавна собственост.