Мигрената (от гръцки: ἡμικρανία, (хемикрания) – „болка в едната страна на главата“, по Персей от ἡμι- (хеми-) – „половина“ и κρανίον (кранион) – „череп“) е хронично нарушение, което се характеризира с повтарящи се умерени до силни главоболия, които често се свързват с редица симптоми на автономната нервна система.

Описание Обикновено главоболието е едностранно (засяга едната половина на главата) и е пулсиращо по характер, като трае от 2 до 72 часа. Съпровождащите симптоми може да включват гадене, повръщане, фотофобия (повишена чувствителност към светлината), фонофобия (повишена чувствителност към звука) и болката обикновено се засилва при физическа активност. as PDF До една трета от хората с мигренни главоболия изпитват аура: краткотрайно визуално, сетивно, речево или моторно смущение, което сигнализира, че скоро ще настъпи главоболието.

Смята се, че причината за мигрените е смесица от фактори от околната среда и генетични фактори. Около две-трети от случаите се предават в семействата. Променливите нива на хормоните също може да играят роля: мигрената засяга малко повече момчета, отколкото момичета преди пубертета, но около два до три пъти повече жени, отколкото мъже. Предразположението към мигрена обикновено намалява по време на бременност. Не са познати точните механизми на мигрената. Смята се, обаче, че тя е невросъдово смущение. Основната теория е свързана с повишената раздразнимост на мозъчната кора и необичайния контрол на болката неврони в тригеминалното ядро на мозъчния ствол.

Препоръчваното първоначално лечение е с обикновени аналгетици, като например „ибупрофен“ и „ацетаминофен“ за главоболието, „антиеметик“ за гаденето и избягване на отключващите фактори. Могат да се използват специфични агенти като триптани или ерготамини при тези, при които аналгетиците не са ефективни. В световен мащаб, повече от 10% от населението бива засегнато от мигрена в даден момент от живота си.

Признаци и симптоми Мигрената обикновено се проявява чрез самоограничаващо се, повтарящо се силно главоболие, свързано със симптоми на автономни симптоми. Около 15 – 30% от хората с мигрени преживяват мигрени с аура и тези, които имат мигрени с аура също често имат мигрени без аура. Силата на болката, продължителността на главоболието и честотата на пристъпите варират. Мигрената, която трае повече от 72 часа се определя като мигренен статус. Има четири възможни фази на мигрената, въпреки че не винаги се изпитват всички фази: Продромалната, която се появява часове или дни преди главоболието. Аура, която предхожда непосредствено главоболието. Фазата на болка, която е позната също като фаза на главоболие. Постдромалната – ефектите, изпитвани след края на мигренния пристъп.

Продромална фаза Продромалните или предварителните симптоми се появяват при ~60% от хората с мигрена с начало от два часа до два дни преди началото на болката или на аурата Симптомите може да включват голямо разнообразие от явления включително: променливо настроение, раздразнителност, депресия или еуфория, умора, желание за дадена храна, сковани мускули (особено във врата), запек или диария и чувствителност към миризми или шум. Това може да се прояви и при хората с мигрена с аура или с мигрена без аура.

Фаза на аура

Аурата е преходно фокално неврологично явление, което се проявява преди или по време на главоболието. Те се появяват постепенно в продължение на известен брой минути и обикновено траят по-малко от 60 минути. Симптомите може да бъдат визуални, сензорни или моторни по характер и много хора изпитват повече от един от тях. Най-често срещаните са визуалните ефекти, които се проявяват в до 99% от случаите и изключително при повече от половината. Зрителните смущения често се състоят от сцинтилираща скотома (област на частична промяна на зрителното поле, което блещука). Те обикновено започват близо до центъра на зрението и после се разпростират до страните със зигзагообразни линии, които са описвани като приличащи на укрепления или стени на замък. Обикновено линиите са в черно и бяло, но някои хора виждат също и цветни линии. Някои хора загубват част от полето си на зрение, познато като хемианопсия, докато други изпитват замъгляване.

Сензорната аура е второто най-често явление при 30 – 40% от хората с аура. Често започва усещане за иглички в едната страна на ръката и се разпространява до областта на носа и устата от същата страна. Обикновено се появява изтръпване, след като премине щипането със загуба на позиционно усещане. Другите симптоми на фазата на аура може да включват: смущения на говора или езика, световъртеж, и по-рядко – моторни проблеми. Моторните симптоми сочат, че това е хемиплегична мигрена и слабостта често трае повече от час, за разлика от другите случаи на аура. Рядко се появява аура без последващо главоболие,The Headaches Pg.407 – 419 позната като тиха мигрена.

Фаза на болка В класическия случай, болката е едностранна, пулсираща и умерена до остра по сила. Обикновено тя се появява постепенно и се усилва при физическа активност. При повече от 40% от случаите, обаче, болката може да бъде двустранна и обикновено е свързана с болка във врата. Двустранната болка е особено честа при тези хора, които имат мигрени без аура. По-рядко може да се появи болка основно в задната или горната част на главата. Болката обикновено трае 4 до 72 часа при възрастните, обаче при малките деца често трае по-малко от 1 час. Честотата на поява е различна – от няколко пъти в целия живот, до няколко пъти седмично, средно обикновено е веднъж месечно.

Болката често се съпровожда от гадене, повръщане, чувствителност към светлината, чувствителност към звука, чувствителност към миризмите, умора и раздразнителност. При базиларната мигрена, мигрена с неврологични симптоми, свързани с мозъчния ствол или с неврологични симптоми от двете страни на тялото, обичайните реакции включват: чувство, че светът се върти, замаяност и объркване. Гаденето се проявява при почти 90% от хората, а повръщане се появява при около една трета. Много хора затова търсят тъмна и тиха стая. Други симптоми може да включват: замъглено зрение, запушен нос, диария, често уриниране, бледност или потене. Може да се появи подуване или чувствителност на скалпа, както и скованост на врата. Съответните симптоми са по-рядко срещани при старите хора.

Постдромална фаза Ефектите от мигрената може да останат още няколко дни след като приключи основното главоболие; това се нарича мигренна постдромална фаза. Много хора съобщават за болезнено усещане в областта, където е била мигрената, а някои съобщават за нарушено мислене за няколко дни след като е минало главоболието. Пациентът може да се чувства уморен или „махмурлия“ и да има болка в главата, когнитивни затруднения, стомашно-чревни симптоми, промени в настроението и слабост. Според едно обобщение, „Някои хора се чувстват необичайно освежени и еуфорични след пристъп, а други забелязват депресия и физическо неразположение.“

Причини Основната причина за мигрената не е известна, но се смята, че това заболяване се дължи на комплекс от генетични фактори и такива, свързани с околната среда. Предава се по наследство в приблизително две трети от случаите и рядко е причинено от моногенна наследствена болест. С нея са свързани множество психологически състояния, включително депресия, тревожност и биполярно разстройство,The Headaches, Pg. 246 – 247 каквито са много биологични събития или отключващи фактори.

Генетика Изследвания на близнаци показват 34 до 51% вероятност за генетична обремененост за развитие на мигренно главоболие. Тази генетична връзка е по-силна при мигрената с аура, отколкото при мигрената без аура. Множество специфични варианти на гени повишават риска в малка до умерена степен.

Моногенните наследствени болести, които водят до мигрена, са редки. Една от тях е известна като фамилна хемиплегична мигрена – тип мигрена с аура, която се наследява по автозомно-доминантен път. Смущенията са свързани с вариант на генно кодиране на протеини, свързани с преноса на йони. Друго генетично смущение, причиняващо мигрена е синдромът CADASIL или церебрална автозомно-доминантна артериопатия със субкортикални инфаркти и левкоенцефалопатия.

Отключващи фактори Мигрената може да бъде предизвикана от отключващи фактори, като според някои те оказват влияние в малка част от случаите, а според други – в по-голямата част от случаите. Много неща са били окачествявани като отключващи фактори, но силата и значението на връзката между тях са неясни. Отключващият фактор може да се прояви до 24 часа преди появата на симптомите.

Физиологични аспекти Често посочвани като отключващи фактори са стресът, гладът и умората (те в еднаква степен допринасят за тензионното главоболие). По-вероятно е мигрена да се появи около менструацията. Други хормонални влияния, като например менархе, употреба на орални контрацептиви, бременност, перименопауза и менопауза, също имат значение. Тези хормонални влияния изглежда оказват по-голямо влияние при мигрената без аура. Обикновено мигрена не се появява през втория и третия триместър на бременността или след настъпване на менопаузата.

Диетични аспекти Проучванията на диетичните отключващи фактори са открили, че доказателствата се основават преди всичко на субективни оценки и не са достатъчно солидни, за да докажат или да отхвърлят никой конкретен отключващ фактор. Що се отнася до конкретни агенти, изглежда няма доказателства за влиянието на тирамина върху мигрената и докато мононатриевият глутамат често е смятан за диетичен отключващ фактор, няма убедителни доказателства за това.

Екологични аспекти Потенциалните отключващи фактори във вътрешната и външната околна среда налагат извода, че цялостните доказателства са неубедителни, но въпреки това предлагат на хората с мигрена да вземат някои превантивни мерки във връзка с качеството на въздуха и осветлението на закрито. Макар някога да се смяташе, че мигрената се среща по-често при високоинтелигентните хора, изглежда това не е така.

Патофизиология

Смята се, че мигрената е нервно-съдово смущение, за което се знае, че започва в мозъка и след това се разпространява към кръвоносните съдове.The Headaches Chp. 29, Pg. 276 Според някои изследователи невроналните механизми играят по-важна роля, докато други смятат, че кръвоносните съдове имат ключово значение. Трети смятат, че и двете са еднакво важни. Високите нива на невротрансмитера серотонин, известен и като 5-хидрокситриптамин се смята, че също са от значение.

Аура Разпространяващата се корова депресия или разпространяващата се депресия на Аристидес Леао представлява изблици на невронална активност следвани от периоди на бездействие, които се наблюдават при хората с мигрена с аура.The Headaches, Chp. 28, pg 269 – 272 Има множество обяснения за тяхното появяване, включително активиране на N-метил-D-аспартатните рецептори, водещо до проникване на калций в клетките. След изблика на активност, притокът на кръв към мозъчната кора в засегнатата зона намалява за два до шест часа. Смята се, че когато деполяризацията преминава надолу към долната част на мозъка, нервите, които предават усещането за болка в главата и врата, се възбуждат.

Болка Точният механизъм на болката в главата по време на мигрена не е известен. Има доказателства, че основна роля играят структурите на централната нервна система (като например продълговатия мозък и междинния мозък), докато други данни изтъкват периферната активация (като например чрез сетивните нерви, които заобикалят кръвоносните съдове в главата и врата). Сред потенциално „виновните“ съдове са дуралните артерии, пиалните артерии и извънчерепните артерии, като например тези на скалпа. Смята се, че значението на разширяването на кръвоносните съдове на извънчерепните артерии в частност е значително.

Диагноза