Антилопата адакс (Addax nasomaculatus) е вид от подсемейство конски антилопи, която обитава пустинята Сахара. За първи път е била описана от Анри дьо Бленвил (Henri de Blainville) през 1816 г.Database entry includes justification for why this species is listed as critically endangered and the criteria used.
Физическо описание Козината ѝ е бледа и има дълги навити рога, с обичайна дължина около 55-80 cm при женските и около 70-85 cm при мъжките. Височината на мъжките в раменете е между 105 и 115 cm, а при женските от 95 до 110 cm. При антилопата адакс се наблюдава полов диморфизъм, като женските са по-малки по размери от мъжките. Окраската на козината зависи от сезона: през зимата е сиво-кафява с бели крака и задни части и дълга кафява козина по главата, врата и раменете; през лятото козината се сменя до бяла или с цвят на пясък.
Хабитат и разпространение Адаксът основно се храни с треви и листата на наличните храсти и билки. Видът е добре адаптиран към живота в пустинята и може да оцелее без вода за продължителни периоди от време. Естественият хабитат на адакса са безводните региони, полупустините и пустините от пясък и камък.
Някога е бил широко разпространен в Северна Африка и естествено е обитавал териториите на Чад, Мавритания и Нигер. Спадът в популацията започва да се регистрира в средата на първото десетилетие на 19 век. Днес е напълно изчезнал от териториите на Алжир, Египет, Либия, Судан и Западна Сахара. Реинтродуциран е в Мароко и Тунис.
Според класификацията на IUCN, видът е критично застрашен от изчезване. Въпреки че рядко се среща в естествения си хабитат поради бракониерство, в плен той се среща доста често.
Поведение Формира стада от 5 до 20 екземпляра, които се състоят от представители и на двата пола. Водач на стадото е най-възрастната женска. Поради по-бавните си движения, този вид антилопи е сравнително лесна жертва за хищници като лъвове, хиенови кучета, гепарди, леопарди, както и за човека. Каракалите, хиените и сервалите нападат малките на адакса. Въпреки че адаксът обичайно не е агресивен, може да нападне, ако се почувства застрашен.
Размножаване Женските достигат полова зрялост на 2-3 годишна възраст, а мъжките – на около 2. Размножаването при този вид може да се осъществява целогодишно, но максимумът настъпва през зимата и началото на пролетта – за северните части на Сахара, и през месеците септември-октомври и януари-април – за екземплярите, обитаващи южна Сахара.
Източници
Категория:Конски антилопи Категория:Мегафауна Категория:Фауна на Афротропическата област