Натанаил е висш български духовник, виден деец на Българското възраждане в Македония през XIX век, охридски (1872 – 1880) и пловдивски митрополит (1891 – 1906) на Българската екзархия, писател, обществен деец и революционер, организатор на Кресненско-Разложкото въстание и Охридското съзаклятие.

Биография Образование и дейност в Русия Значителна част от сведенията за Натанаил черпим от неговата „Автобиография“, публикувана в 1909 година. Роден е като Нешо (Недялко) Стоянов (Станков) Бойкикев в село Кучевище, Скопска Църна гора. Негов брат е революционерът Златан Бойкикев. Учи в прицърковното училище на Кучевищкия манастир, а в 1835 година отива да учи в Самоков при учителя Никола Тонджоров, при когото живее. След това продължава образованието си в Прилеп, където заедно с учителя си Георги Самуркашев от Велес превежда

антисемитския трактат „Служение еврейско и все злотворение нихно“ на монаха Неофит Кавсокалвициу, отпечетан в Солун в 1839 година от Теодосий Синаитски.

През 1837 година Бойкикев се подстригва за монах в Зографския манастир с името Натанаил. В Зограф Анатолий Зографски е впечатлен от дарбите и патриотизма на Натанаил и подпомага изпращането му в Русия. След една година заминава да учи в духовното училище в Кишинев, а по-късно в Одеската семинария, Русия. В 1840 – 1841 година заедно със Захарий Княжески Натанаил превежда „Зерцало или огледало християнское“, отпечатано в Москва в 1847 година, в което се казва:

През 1843 година участва на събор на 40 български студенти и ученици в Одеса, които се обявяват за създаване на автономна българска църква и се задължават всички да станат владици, ако народът поиска това от тях. През 1846 година чрез Захарий Княжески в Санкт Петербург иска от руското правителство църковни книги, утвар и парична помощ за откриване на българско богословско училище в Цариград, както и дипломатическа подкрепа за създаване на българска църква. Натанаил изпраща на канцлера граф Блудов и на синодалния прокурор граф Протасов списък от 33 българи, подготвени за владици.

След завършването на семинарията Натанаил се записва през 1847 година в Киевската духовна академия. Поддържа писмена връзка със свои сънародници от Македония, като подкрепя църковното движение, а писмата му са четени публично в Скопие, Велес, Прилеп и други. Натанаил е сред първите дейци в българската църковна борба, които правят научна историческа обосновка на необходимостта от самостоятелна българска църква. Академията завършва в 1851 година като кандидат на богословието с работата: „О том, что Болгарский Архиепископ в древния времена не зависил ни от Римскаго, ни от Константинопольского Патриарха“ (За това, че Българският архиепископ в древни времена не е зависил нито от Римския, нито от Константинополския патриарх), която по-късно е преведена на български и разпространявана в България в разгара на църковната борба. Дисертацията му завършва по повод закриването на Охридската архиепископия така:

Натанаил обикаля Русия, Чехия и Сърбия и вижда каква роля играе просветата за повдигане на националното съзнание. В 1851 година Натанаил заедно с Константин Петкович, с когото стават близки приятели подава в Азиатския департамент и на руския министър на просвещението записка за тежкото положение на македонските българи и за нуждата от парична помощ за българските училища в Македония. На следната 1852 година двамата правят проект за създаване на Българска матица, като към идеята им се присъединява и Партений Зографски. Идеята не се осъществява, но скоро в Браила със съдействието на Натанаил се създава Българското книжовно дружество.

Ръкоположен е за йеромонах в Киев. Натанаил е става личен приятел на Георги Раковски, Васил Априлов, Николай Палаузов и много други видни български и руски обществени и духовни дейци. Пътува из Русия, Австрия, Сърбия, Влашко, Молдова и Османската империя. В 1853 година издава на черковнославянски в Прага книгата „Приятелское писмо от българина к гръку“, в която описва причините за българо-гръцката църковна разпра и поставя умерени искания. В 1863 година заедно с Иван Селимински архимандрит Натанаил е български делегат в Моравия на честването на 1000 години от делото на Св. св. Кирил и Методий.

От 1854 до 1869 година като представител на Зографския манастир е игумен и на Добровецкия манастир в Молдова. В 1864 година „побългарява“ и „Кратко изяснение на Божественна Литургия“, в чийто предговор пише:

На следната 1865 година Натанаил издава в Букурещ „Буквар славено-българскій“, предназначен за училището в родното му село Кучевища. В същата 1865 година излиза в Браила и „Произшествіе въ Скопска епархия“, в което разказва за противогръцкото движение на българите в епархията от 1860 до 1865 г.:

В 1868 година Натанаил „побългарява“ и „Кратко християнское Наставление“, което излиза в Котел, и което Натанаил подписва:

Охридски митрополит На 24 септември 1872 година архимандрит Натанаил е ръкоположен от екзарх Антим I за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид, но получава берат през 1874 година. В 1873 година издава в Цариград „За Юстинианови права на Охридска архиепископия или за църковна независимост и самостоятелност на Охридско-Българско священоначалие“. Заедно със секретаря си Стоян Костов изготвят подробно изложение, относно злоупотребите на османската власт. Документът е подписан и подпечатан от представители на Охридската кааза и изпратен до Цариградската конференция от 1876 – 1877 година. При избухването на Руско-турската война в 1877 година заминава за Цариград.

Взима участие в организирането на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 – 1879 година. Пристига в Кюстендил, държи пламенна реч в двора на църквата „Свети Мина“, в която заявява, че е готов да оглави въоръжено въстание за обединие на българския народ, създава и ръководи Кюстендилския комитет „Единство“. Заедно с Ильо войвода и Димитър Попгеоргиев организира въоръжаването и изпращането на чети в Македония.

В адрес от 15 юли 1878 година съобщава на княз Александър Дондуков-Корсаков за опожарени села, убийства, насилия, изнасилвания на девойки и жени в Битолско, Охридско и Прилепско. В писмо от 24 юли 1878 година до Иван Аксаков описва политическата ситуация в Македония, положението на

Натанаил се оплаква на Аксаков, че в Берлинския договор няма и помен за македонските българи, които са участвали равностойно в борбата срещу поробителя. Преследвано от турците, клеветени от гръцките пропагандисти, македонските българи са принудени да бягат към България.

Натанаил Охридски е сред 16-те видни българи, на които руският императорски комисар княз Дондуков изпраща въпросник за мнението им по бъдещата конституция на България. Натанаил отговаря, че е за двустепенни избори, но е против назначени депутати в парламента. Според него министрите трябва да се избират от парламента и да се утвърждават от княза:

Установява се в София, а по-късно във Враца и Ловеч. В 1880 година е освободен от Охридската митрополитска катедра, тъй като връщането му в Османската империя става невъзможно поради участието му в Кресненското въстание. От 1880 до 1891 година управлява Ловчанската епархия от името на титуляра екзарх Йосиф I Български, а от 1891 година до смъртта си през 1906 година е Пловдивски митрополит. Погребан е в двора на пловдивската църква Успение Богородично.

Натанаил Охридски е действителен член на Българското книжовно дружество. Използва псевдонимите Н. Богдан, Един Задунаец, Богомолец, Богдан.

Неговата внучка Ана Павлова Бойкикева е председателка на женското македонско дружество „Милосърдие“ в 1899 година.

Литература За Юстинiановы права на Охридска архиепископiя или за цьрковна независимость и самостоятелность на охридско-българско священноначалiе, Цариград, 1873. Жизнеописание митрополита охридско-пловдивскаго Натанаила (автобиографични бѣлѣжки) – Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина, Дѣлъ историко-филологиченъ, кн. VII. (XXV.). София, 1909. с. 1 – 77. Кирил, патриарх български. Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820 – 1906). София, 1952. Кратко изяснение на Божественна литература; побългарил е архимандрит Натанаил Атонско-Зографски", Браила, 1864 година Краткое Сказание за Преподобнаго Отца нашего Димитриiя Бесарбовскаго, коего мощи почивать въ Унгро-Влахiйскѫ, въ Букурещъ, Митрополитскѫ Цьрквѫ, Цариградъ, 1858.; Кратко Христiанско Наставѥниѥ, Прага, 1853.

Пасков, Илия. Натанаил митрополит Охридски и Пловдивски. Жизнеописание. Македонски научен институт. София, 2016. с. 248 Прiѧтелскоѥ писмо отъ Блъгарина къ Грьку, Прага, 1852 година „Буквар Славено-Български, заради училище на Скопско Черногорско село Кучевиста“, Букурещ, 1865 година "Произшествiе в Скопска Епархiа; от 1860 до 1865 г.", Браила, 1865 година Свѧтительское поученïе къ новопоставленнагѡ свѧщенника, Москва, 1847 година Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003. Чолов, П. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, 2010. с. 157.

Външни препратки Натанаил Охридски. Съчинения в promacedonia.org Илия Пасков. Натанаил митрополит Охридски и Пловдивски. Жизнеописание. (Откъс).

Родословие

Бележки