Алексей Кондратиевич Савр̀асов е руски художник реалист с голяма дарба и трагична съдба. Той е един от най-добрите руски пейзажисти, преподавател по пейзажна живопис, един от членовете-учредители на обществото на Передвижниците. Русская живопись/Саврасов Алексей Кондратьевич (1830 – 1897) В историята на руската живопис остава като създател на руския лиричен пейзаж. Алексей Саврасов/стр.1
Детство Алексей Саврасов е роден на 12 май 1830 година в Москва, в семейството на дребен галантериен търговец. Детството си прекарва в различни части на Замоскворечието, квартал срещу Кремъл, на отсрещния бряг на реката. Влечението му към рисуването се проявява от най-ранна детска възраст. 19-годишен Алексей вече е самоук художник, овладял техниката на работа с акварел и гваш. Рисува пейзажи с изображения на модни за онова време романтични мотиви като „Изригването на Везувий“ и „Буря в морето“, които продава на евтини цени.
През 1844 година Алексей постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Почти веднага го напуска заради болестта на майка си и протестите на баща си, който го вижда като помощник в семейната търговия и даже го изгонва от дома им на тавана, „заради страст към живописта“. Чак през 1848 година успява да продължи образованието си в художественото училище и то благодарение на няколко ученика, преподавателя Карл Рабус и началника на полицията в Москва генерал-майор Лужин. Започва като ученик в класа по пейзажна живопис при талантливия педагог Карл Рабус, известен с бащинското си отношение към своите ученици. Преподавателят подготвя професионално младите художници и ги приучава към самостоятелно търсене на нови идеи и концепции. Още през същата година младият художник е отличен като ученика, представил най-добрите ескизи. През следващата година със средства на мецената Лихачов пътува из Украйна и донася серия от интересни пейзажи, които карат критиците да говорят за него като за надежда на руското изкуство.
През 1850-те години, в картините и рисунките на Алексей се забелязват опити за преодоляване на академичните традиции и се наблюдават самостоятелни решения на художествения замисъл. През лятото на 1850 година рисува серия пейзажи от околностите на Москва. Едни от най-ранните му работи са етюдите „Камък в гората при „Разлива“ и „Изглед от околностите на Москва с имение и две женски фигури“. И двете са рисувани през 1850 година. За тези картини получава званието „художник“, а Съветът на московското общество на художниците решава, че е достатъчно зрял за да приключи обучението си. Алексей Саврасов/стр.2
Младост
Следващата година може да се нарече „период на бурите“, тъй като художникът прави серия пейзажи с изобразени бури и лошо време. По-майсторски изпълнена и по-зряла е картината „Поглед към Кремъл от Кримския мост в лошо време“. Това е пейзажът, който донася на младия художник първото признание. От този момент Саврасов започва да населва картините си не с фигури на байроновски мечтатели или щастливи селяни, а с реални хора – рибари, пчелари, селяни, с техните ежедневни вълнения и тревоги.
В развитието на творчество на художника от онова време сериозна роля играят пейзажите от Подмосковието и тези, рисувани при пътуването му в Украйна. В резултат от това пътуване се появяват пейзажите „Степта през деня“, „Разсъмване в степта“ и „Поглед към Киев“, всички рисувани през 1852 година.
Творбите, показани през 1854 година на изложбата на Художественото училище привличат вниманието на великата княгиня Мария Николаевна Романова, президент на Художествената академия. Тя закупува една картина и предлага на художника да замине в нейната извънградска резиденция за да рисува. Там той създава няколко пейзажа, а два от тях са толкова добри, че Съветът на академията присъжда на 24-годишния младеж званието академик. Това са картините „Морски бряг в покрайнините на Ораниенбаум“ и „Изглед от покрайнините на Ораниенбаум“. Втората картина е закупена от Павел Третяков, две години след излагането ѝ.
Успешното начало дава смелост на начинаещия художник и през 1855 създава пейзаж с по-сложна композиция – „Изглед от село Куцнево край Москва“, а три години по-късно – и „Изглед от околностите на Москва при залез“. В пейзажите от Подмосковието от 1850-те години се появява характерната за работите на Саврасов склонност към възвишено възприятие на природата. Именно тази романтична черта се усеща в картините „Борове от Гусарево“ (1850-те), „Стари борове“ (1854), „Стар дъб в скалата над реката“ (1857). Те са изпълнени с графично майсторство и при тях може да се проследи постепенното усложняване на задачите, които авторът си поставя.
През 1857 година Саврасов се жени за София Херц, сестра на неговия съученик и приятел Константин Херц и изкуствоведа Карл Херц, основател на катедрата по история на изкуствата в Московския университет. По същото време получава предложение да замени на поста му починалия Рабус. Алексей Саврасов/стр.3 Така Саврасов става преподавател и ръководител на пейзажния клас в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура, с което започва 20-годишен период на педагогическа дейност. Негови ученици, станали по-късно известни художници, са Исак Левитан, Сергей и Константин Коровини, Сергей Светолавски, Михаил Нестеров и други. Алексей Саврасов/стр.7
Ранното творчество на Саврасов се развива изцяло в рамките на Романтизма и се отличава с любовта му към силни атмосферни ефекти и контраст между предния и задния план на картините. Постепенно художникът преминава към по-спокойни и хармонични композиции и по-меки колоритни решения както е при „Пейзаж с река и рибар“ от 1859 година. Счита се, че това е най-добрата негова картина, наред с „Гарваните долетяха“ и е една от най-хубавите в цялата руска живопис от онова време.
В някои от известните работи на Саврасов от 1860-години се забелязват промени в разкриването на сюжета, в избора на мотивите и в начина на тяхното възпроизвеждане. Най-добри примери за това са три пейзажа, рисувани през 1861 година – „Поглед към Москва от Мазилово“, „Пейзаж с мелница“ и „Вечерен пейзаж“. Увлечен от сложността и красотата на предавания момент, Саврасов използва по нов начин известните му прийоми в живописта и успява да вплете в единно цяло конкретиката и обобщението, реалната красота на природата и нейното преходно състояние.
През 1860-те години постепенно Саврасов става една от централните фигури в художествения живот на Москва. Сред близките му приятели са видни писатели, художници, изкуствоведи и меценати – Василий Перов, Василий Пукирев, Александър Борисовски, Михаил Боткин, Павел Третяков и други.
Англия и Швейцария
През 1862 година Саврасов получава възможност за сметка на МОЛХ (Московское общество любителей художеств) да замине за Лондон за откриването на Световното изложение и да посети и други европейски страни – Дания, Швейцария и Франция. В Англия се запознава с европейското изкуство и в частност – с пейзажната живопис в страната, която е малко известна в Русия. Силно впечатлен, в едно от писмата си пише „Нито една академия в света не може така да развие възгледите на художника така, както една истинска изложба в Лондон.“. Саврасов отбелязва дълбочината на мисълта, наблюдателността и местния характер на колорита в тези пейзажи.
Той успява да извлече полза от това пътуване, която по-късно се отразява в работите му, без да бъде подражание на видяното. От европейското изкуство приема като най-близки до себе си английските пейзажисти, а по-късно и френските художници от Барбизонската школа – Шарл-Франсоа Добини, Теодор Русо, Камий Коро и Жан-Франсоа Миле. Всички те противопоставят демократичния дух на своето изкуство на студения и красив академичен пейзаж.
След Англия заминава за Швейцария с желанието да разгледа планинските пейзажи на страната. И докато Англия запознава художника със света на изкуството, Швейцария му предоставя забележителни гледки и му открива пътя към емоционалното възприятие и неговото изразяване в собственото му творчество. Той пише, че природата там е „във висша степен интересна“ и се съсредоточава в разкриващите се пред него пейзажи. Някои от картините, нарисувани в Европа са „Поглед към Швейцарските Алпи от Интерлакен“ (1862) и „Езеро в Швейцарските планини“ (1866).
Русия Художникът се завръща в Русия, изпълнен с впечатления и планове, и в края на 1860-те и началото на 1870-те творчеството му бележи сериозен възход. Към този период се отнасят картините „Селски изглед“ (1867), „Салове“ (1868), „Зимна нощ“ (1869). Намереният от Саврасов тип полужанров пейзаж заляга в първия етап от творческото му съзряване. Главна тема както и преди остава природата, възприемана и изразявана чрез неговите чувства.
Русия има пейзажисти и преди Саврасов, но произведенията им по-скоро приличат на копия от италианските и френските пейзажи и нямат нищо общо с руската природа. Саврасов е първият, който показва прелестта и красотата на сивия есенен ден, на калните руски пътища и мокрите поля, поставяйки по този начин началото на руския лиричен пейзаж.
Първостепенно значение в творбите му придобиват влажната почва, изрисувана с много ясна и точна фактура, и светлата въздушна среда, обединяваща органично пространствения план. Засилването на предадените сложни чувства и преживявания, донякъде свързани с обстоятелства от личния му живот, се забелязва още в картините от 1869 година. Най-ярки примери за това са пейзажите „Лосовият остров в Соколники“ (1869) и „Лунна нощ. Блато“ (1870), в които всичко предразполага към лирическо настроение.
В периода 1870 – 1875 година Саврасов прави ежегодни творчески пътешествия по Волга. Сред творбите, създадени тогава, най-ярко се открояват „Волга близо до града“ (1870), „На Волга“ (1870-те) и първата повествователно създадена картина „Печорският манастир край Нижни Новгород“ (1871). По същото време започва да рисува платното „Волга над Юриевци“, където присъстват не само широта на замисъла, но са намесени и социални мотиви, което е съвсем ново за работите на Саврасов. За тази картина той получава първа награда на конкурса на МОЛХ. Алексей Саврасов/стр.4
В някои от работите му, като „Наводнение на Волга край Ярославъл“ от 1871, пълноводната Волга и заволжките простори са показани, погледнати като че ли от птичи полет. В други красотата на природата е помрачена от робската съдба на народа – „Бабья лямка“ (1871) и „Бурлаци на Волга“ (1871), нарисувана две години преди едноименната картина на Иля Репин.
Всичко, създадено след 1870 година, потвърждава, че в творчеството на Саврасов е настъпил нов етап, с нови търсения и нови решения. По поръчка, най-вероятно на Третяков, за създаване на зимни пейзажи по Волга, художникът заминава заедно със семейството си в Ярославъл. Приповдигнатото настроение на майстора е унищожено от смъртта на новородената му дъщеря, третото умряло дете на семейството, и от тежкото заболяване на жена му. За дълбочината на преживяванията му свидетелства изпълнената в това време картина с гроба на дъщеря му в Ярославското гробище.
Зрелост
Новите търсения на художника се проявяват най-силно в картината „Гарваните долетяха“ от 1871 година. Рисува я през март в села Молвитино, когато снегът се топи, небето е сиво-синьо и избеляло, а пролетните гарвани са накацали по клоните на брезите. На заден план се виждат тъмни къщи и стара малка църква, а зад тях се разпростират далечни ливади. Всичко се слива в една обща, силно въздействаща, лирична картина. Платното е представено на първата изложба на передвижниците – обединение, на което Саврасов става един от учредителите. Картината не е достатъчно оценена от съвременниците, но с времето тя става един от най-популярните руски пейзажи. Художникът рисува няколко нейни варианта – през 1871, 1872 и 1879 година.