Човешка сигурност Николай Павлов, Гражданска сигурност и геополитика, сп. Геополитика, 31 май 2006 e нововъзникваща парадигма за разбирането на глобалните уязвимости, пропонентите на този нов термин оспорват и поставят под съмнение традиционното понятие за национална сигурност, като твърдят, че правилният референт за сигурността трябва да бъде по-скоро на индивидуално, а не на държавно ниво Arcudi, Giovanni (2006): La sécurité entre permanence et changement In: Relations Internationales, No. 125, pp. 97-109. Човешката сигурност поддържа виждането за ориентирана около човека идея за сигурността, която е необходима де факто за националната, регионална и глобална стабилност.
Концепцията възниква от пост-Студената война, мултидисциплинарно разбиране за сигурността, включващо определен брой изследователски полета, включително изследвания на развитието, международни отношения, стратегически изследвания и човешки права. Програмата за развитие на ООН от 1994 Доклад за човешкото развитие се смята за основна публикация в полето на човешката сигурност със своята аргументация, че осигуряването на „свобода от нужда“ (право на адекватен стандарт на живот) и „свобода от страха“ за всички хора е най-добрият път за справяне с въпроса за глобалната сигурност .
Критиците на концепцията оспорват, че нейната спътност подкопава нейната ефективност Paris, Roland (2001): Human Security – Paradigm Shift or Hot Air? In: International Security, Vol. 26, No. 2 и че не помага на изследователската общност да разбере какво означава сигурност или също така че не помага вземащите решения да формулират добри политики За обширен анализ на всички дефиниции, критики и контра-критики виж Tadjbakhsh, Shahrbanou & Chenoy, Anuradha M. Human Security: Concepts and Implications, London: Routledge, 2006.
Източници
Категория:Международна сигурност