Алдобрандино II д’Есте (; † 26 юли 1326, Болоня) от фамилията Есте, е маркиз на Ферара и Реджо от 1308 г. до смъртта си.
Той е господар на Ферара след период на борби за надмощие над града, при който семейство Есте е принудено да напусне властта за почти девет години, като трябва да се предаде на силите на папата.
Произход Той е син на Обицо II д’Есте (* 1247, † 1293), маркиз на Ферара, Есте и на Анконската марка, и съпругата му Якопина Фиески († 1287), племенница на папа Адриан V. Има един брат и една сестра:
Ацо VIII (* сл. 1263, † 1308), маркиз на Ферара и Реджо Беатриче (* 1268, † 1334), владетелка на Юдикат Галура като съпруга на Нино Висконти и господарка на Милано като съпруга на Галеацо I Висконти
Има и една полусестра и един полубрат от втория брак на баща си.
Биография През 1289 се жени за Алда Рангони, от която има четири деца.
През 1293 г. наследява баща си като господар на Модена, Лендинара, Ровиго и Есте. Загубва от Есте от Падуа.
През януари 1308 г. след смъртта на бездетния си брат Ацо VIII той го наследява като маркиз на Ферара и Реджо. Въпреки това властта във Ферара е завладяна от незаконния син на покойния Фреско (починал във Венеция през 1312 г.). През октомври същата година, от свое име и от името на сина си Фолко, той продава града на Венеция срещу годишна парична награда. Алдобрандино II и брат му Франческо се обръщат за помощ към папата и падуанците. През 1309 г. Ферара е обсадена от папските войски. Войната продължава година и половина, след което венецианците връщат армията си, която е силно пострадала от чумата. Ферара остава част от Папската държава.
Алдобрандино II се отказва от правата си върху Модена и Реджо – градове, загубени от брат му Ацо VIII д'Есте през 1306 г. в резултат на местно въстание.
През 1317 г. неговите синове и племенници възстановяват властта на фамилията Есте във Ферара, но самият той не участва в управлението на града и умира в Болоня през 1326 г.
Брак и потомство ∞ 1289 за Алда Рангони († 1325),Giovan Battista di Crollalanza, Goffredo di Crollalanza ed Aldo di Crollalanza (1879), Annuario della nobiltà italiana, Presso la direzione del Giornale araldico, I, p. 505. от която има една дъщери и трима сина: Ализа д’Есте († 1329, Ферара), ∞ 1325 за Риналдо „Пасерино“ Бонаколси (* 1278, † 1328), господар на Мантуа, от когото няма деца Николо I д’Есте († 1 май 1334, Ферара), ∞ за Беатриче Гонзага († ок. 1335), дъщеря на Гуидо Гонзага, граф на Мантуа, от която има син и дъщеря Обицо III д’Есте (* 1294, † 1352), маркиз и господар на Ферара (1317 – 1352), на Модена (1336 – 1352) и на Парма (1344 – 1346); ∞ 1. 1317 за Якопина Пеполи, от която няма деца 2. 27 ноември 1347 за Липа Ариости/Ариосто († 27 ноември 1347), от която има 5, 6 или 7 сина и 2 или 3 дъщери. Има и няколко извънбрачни деца. Риналдо II д’Есте († 31 декември 1335 Ферара), кондотиер, господар на Ферара (1317 – 1335) и на Модена (1326 – 1335), господар на Комакио; ∞ за Лукреция ди Барбиано, дъщеря на графа на Барбиано Николо, от която има дъщеря. Има и четири извънбрачни деца от Орсолина Макаруфи или Фурлана.
Източници
Luciano Chiappini, Gli estensi. Storia di mille anni, Ferrara, Corbo Editore, 2001 Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. D'Este, Torino, 1835
Категория:Маркграфове на Ферара Категория:Дом Есте Категория:Италианска аристокрация