Беатрис Савойска (1206 – 1266)

Беатрис Савойска (, ; * 1198, ок. 1205 или 1206, замък Манюет в Лез Ешел в дн. френски департамент Савоа; † 1265, декември 1266 или 4 януари 1267, пак там) от Дом Савоя, е чрез брак графиня на Прованс (1219 – 1945 г.) и графиня на Форкалкие (1222 – 1245) и на Жеводан, виконтеса на Карла. Тя е майка на четири кралици и е един от най-старите известни предци на Мария Стюарт – кралицата на Шотландия, на майка ѝ Мария дьо Гиз и на Джеймс I.

Произход Беатрис е дъщеря на Томас I (* 1177 или 1178, † 1233), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Беатрис (Маргарита или Никола) Женевска (* ок. 1180, † 1257).Foundations for Medieval Genealogy: Savoy Нейни дядо и баба по бащина линия са Хумберт III Савойски Светецът, граф на Савоя, на Аоста и на Мориен и маркграф на Италия, и Беатрис Маконска, а по майчина – графът на Женева Вилхелм I и господарката на Фосини Маргарита-Беатрис. Има осем или десет братя и една или пет сестри:

Амадей IV (* 1197, † 1253), 10-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1233 – 1253), имперски викарий за Пиемонт, съпруг на Ана Бургундска и на Сибила дел Балцо/Сесил дьо Бо. Маргарита (* 1212, † 1270 или 1273), графиня на Кибург като съпруга на граф Хартман IV фон Кибург и графиня на Хабсбург, графиня в Тургау и Цюрихгау като съпруга на граф Еберхард I фон Хабсбург-Лауфенбург Хумберт (* ок. 1198, † 1223) Аймон (* 1200, † 1248 или 1242), господар на Агон, Шабле, Шийон, Морж и Вилньов, основател на болницата на Вилньов (25 юни 1236) Томас II (* 1199, † 1259), регент-граф на Савоя, господар на Пиемонт (1233 – 1259), маркграф на Торино и Ивреа, граф на Фландрия и на Ено (1237 – 1244), граф на Аоста и на Мориен, имперски викарий за Пиемонт (1242), принц на Капуа (1252), суверен граф на Савоя (1253 – 1259), съпруг на Йохана Фландърска и на Беатриче Фиески. Вилхелм (* ок. 1201, † 1239), епископ на Валанс (1224/1226 – 1239), принц епископ на Лиеж и на Уинчестър (1238 – 1239) Петър II, Малкият Карл Велики (* 1203, † 16 май 1268), 12-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1263 – 1268), господар на Во (1233 – 1268), граф на Ричмънд (1241), съпруг на Агнес дьо Фосини Бонифаций (* ок. 1206 или 1207, † 1270), приор на Нантюа, епископ на Беле (1232) и архиепископ на Кентърбъри (1241 – 1268), приор на Англия (1241), епископ на Дърам, беатифициран от папа Григорий XVI (1838) Филип I (* 1207, † 1285), 13-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1268 – 1285), архидякон на Мец (1229), епископ на Лозана (1239), епископ на Валанс (1245) и архиепископ на Лион (1246 – 1267), съпруг на Аделхайд (Алиса) от Андекс–Мерания, пфалцграфиня на Бургундия Аймон († 1238), господар на Вале Хумберт († 1223) две сестри († пр. 1254 като малки) Алиса или Алазия († 1277), игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион (1250) Агата († сл. 1279), монахиня и след това игуменка на манастира „Сен Пиер де Теро“ в Лион

Освен това има трима полубратя и една полусестра от извънбрачни връзки на баща ѝ.

Биография Брак Според средновековните хронисти Беатрис е известна със своята красота и чар. През юни 1219 г. баща ѝ се договаря с епископите Бианерьо Дидие дьо Лан от Ди и Бертран д'Е от Антиб, които принадлежат към регентския съвет на непълнолетния граф на Прованс Раймон IV Беренгер тя да бъде сгодена за графа. Раймон е единственият син на Алфонс II – съпруг на наследницата на Графство Форкалкие и графиня на Прованс Гарсенда дьо Сабран.Rerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, tomus XIX, Ex brevi historia comitum Provinciæ ex familia comitum Aragonensium, pag. 231 Наследството на младия граф е застрашено от претенциите за собственост на неговите васали и съседи, поради което на регентския съвет е обещана енергична подкрепа от борбения савойски граф чрез брака. Годежът се състои в Дронеро на 5 юни 1219 г., където, след като е определена зестра, графът се задължава да се ожени за Беатрис. Бракът е сключен на 20 декември 1220 г. #ES Foundation for Medieval Genealogy :Nobiltà di Savoia- BEATRIX de SavoieMatthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majora, volume III, anno 1236, pagg 334 e 335

След пристигането си в Прованс Беатрис превръща двора на Екс ан Прованс в един от най-известните в Европа. През 1234 г. тя става тъща на краля на Франция Луи IX, който през 1226 г. наследява баща си Луи VIII. Бракът на най-голямата ѝ дъщеря Маргарита с краля е сключен на 27 май.Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIV, Ancentii Bellovacensis Memoriale Omnium Temporum, anno 1233, pag 161

Влияние в Англия През 1235 г. кралят на Англия Хенри III поисква ръката на втората ѝ дъщеря Елеонора чрез посредничеството на брата на Беатрис Амадей IV Савойски. Бракът е сключен на 14 януари 1236 г. и като последица в английския двор идват няколко личности от Савойското графство, които заемат важни постове, включително братята на Беатрис Петър, граф на Ричмънд, и Бонифаций, архиепископ на Кентърбъри.E.F. Jacob, Inghilterra: Enrico III, pag. 214

В края на 1230-те г. Беатрис заедно с брат си Филип вероятно посещават Англия.Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 81.

В началото на 1243 г. тя отива до Бордо с дъщеря си Санча, която е сгодена за Ричард Корнуолски – брат на английския крал, а оттам за Англия през ноември. Там английският крал ѝ дава имота Фекенам в Устършър за доживотно ползване.Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 118. Бракът на дъщеря ѝ с Ричард Корнуолски се състои на 23 ноември в Уестминстърското абатство. Тази сватба прави много за укрепване на връзката между Ричард и Хенри III. Беатрис допълнително скрепва единството на английското кралско семейство, като убеждава Хенри III да помогне за изплащането на дълговете на сестра му Елеонора и нейния съпруг Симон дьо Монфор, които често са в конфликт с Хенри. Чрез нейно посредничество кралят отпуска на Монфор годишна пенсия от 500 марки, така че напрегнатите им отношения се подобряват.Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 120.

В Лондон Беатрис преговаря с английския крал от името на съпруга си. Кралят търси политическата подкрепа на графа на Прованс срещу френския крал, а Беатрис успява да накара краля да даде назаем на графа 4000 марки. Като залог английският крал трябва да получи пет замъка в Графство Прованс, които всъщност не може да завладее, така че преговорите са особено изгодни за графа на Прованс.Cox 1974, pp. 119 – 121

Борба за власт в Прованс Съпругът ѝ Раймон Беренгер IV умира на 19 август 1245 г. близо до Екс ан Прованс.Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIII, Annales Sancti Victoris Massilienses, anno 1245, pag 5 В завещанието сиMatthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majora, vol IV, pagina 485Layettes du Trésor des Chartes, vol. II', doc. 2719, pagg. 378 – 382 той оставя титлите „Графиня на Прованс“ и „Графиня на Форкалкие“ на по-младата си, все още неомъжена дъщеряAustin Lane Poole, L'interregno in Germania, pag. 148 Беатрис.Беатриса Прованска е определена за наследница, понеже е единствената неомъжена дъщеря (Маргарита е кралица на Франция, Елеонора е кралица на Англия, а Санча е графиня на Корнуол и бъдеща кралица на Germania. Той дава на вдовицата си Беатрис феодите на Форкалкие и Гап, и няколко замъка.Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 146. Съгласно завещанието на съпруга на Беатрис на нея ѝ е отпусната вдовишка рента. След смъртта на съпруга ѝ най-малката ѝ дъщеря Беатрис – жена с рядка красота се превръща в една от най-атрактивните наследнички в Средновековна Европа. Към ръката ѝ се домогват много ухажори, сред които графът на Тулуза Раймон VII, кралят на Арагонската корона Хайме I Арагонски, който праща армия да я отвлече, и император Фридрих II, който иска да я омъжи за сина си Конрад. Майка ѝ я затваря в крепостта на ЕксEugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 147. и отива при папа Инокентий IV в търсене на закрила.

През декември 1245 г. в Клюни има тайни срещи между папата, Луи IX, по-малкия му брат Шарл I Анжуйски и майка им Бланш Кастилска. Решено е, че в замяна на военната защита на Луи IX папата ще подкрепи брака между Шарл Анжуйски и Беатрис Прованска,Charles Petit-Dutaillis, Luigi IX il Santo, pag. 857 но Прованс никога няма да отиде във Франция директно чрез Шарл. Договорено е, че ако Беатрис и Шарл имат деца, Прованс ще им принадлежи, а в противен случай ще отиде при Санча Прованска (третата дъщеря на Раймон и Беатрис), а в случай на преждевременната смърт на последната ще отиде при краля на Арагон. Хенри III протестира срещу избора, като твърди, че все още не е получил пълната зестра за Елеонора, нито брат му за Санча. Освен това той все още има замъците в Прованс срещу заема, който е дал на бившия граф.Cox 1974, pp. 151 – 152. Въпреки това Беатрис Савойска, на която е предоставено доживотно ползване на територията на Прованс, се съгласява на сватбата на дъщеря ѝ с Шарл Анжуйски, който става граф на Прованс. Сватбата се състои на 31 януари 1246 г.Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 153.

Скоро Беатрис се скарва със зет си Шарл I заради споровете за вдовишката рента: тя поисква за себе си управлението на Графство Форкалкие и така да може да ползва имотите на покойния ѝ съпруг в Прованс. Освен това служителите на новия граф се опитват да разширят управлението му в конфликт с местните благородници. Когато Шарл I за първи път пристига в Прованс през 1246 г., с него идва и тълпа от юристи и счетоводители, които пристъпват към изучаване на неговите графски права и привилегии. Това предизвиква брожение на провансалската аристокрация, оглавявано от Барал дел Балцо/дьо Бо, господар на Авиньон, и от Бонифаций дьо Кастелан, които поддържат Беатрис Савойска. Когато гражданите на градовете Авиньон, Арл и Марсилия се разбунтуват срещу Шарл I Анжуйски, папа Инокентий IV поставя Беатрис под негова закрила и потвърждава законността на притежанията ѝ.Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 160.

С оглед на тази съпротива Шарл Анжуйски прави отстъпки пред градовете и благородниците и търси разбирателство с Беатрис. Беатрис е готова на това, но преди това, през 1247 г., тя пътува до Англия. Английската кралица е изключена от наследството на баща си, но Беатрис уверява английския крал, че той ще продължи да притежава предостъпените му замъци. След това тя се връща в Прованс, където през март 1248 г. в Понтуаз сключва временно споразумение с Шарл Анжуйски. Тъй като Шарл Анжуйски тръгва на кръстоносен поход, Беатрис сключва друго споразумение с представителя му в Бокер през август 1248 г. В това тя получава значителни доходи и права, но без окончателно да разреши въпроса за властта в Прованс.

През 1248 г. Беатрис отново пътува до Англия с брат си Томас, за да види семейството си там.Cox 1974, pp. 169 – 170