Никола Дамянов Рензов е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.
Биография
Роден е в 1810 година в дебърското мияшко село Тресонче и принадлежи към големия зографски род Рензовци. Баща му Дамян и дядо му Янкул също са зографи и строители. Работи заедно с братята си Георги, Андрей и Коста, като е трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя. Никола и брат му Коста са автори на църквата „Свети Спас“ в Ораовец, завършена в 1839 година.
Никола Дамянов ръководи резбарските работи в рензовските църкви, като иконостасите им са доста скромни- обикновено те са дъсчени фасади със струговани колонки, обикновени корнизи и малко резба. Повече внимание се обръща на царските двери, кръстовете с разпятието и понякога на балдахините и амвона. Никола Дамянов е автор на изгорелия амвон в църквата „Света Богородица“ в Скопие, дверите и красивия балдахин на „Света Богородица“ (1850) в Ново село, както и на балдахина в „Свети Никола“ (1889) в Щип. Резбите му в църквата „Света Богородица“ в щипската махала Ново село са отлични примери за творби на Дебърската школа с индивидуално интерпретирани орнаменти и силно влияние на фолклора. Никола Дамянов създава и няколко тератологични мотива с декоративно-естетическа цел. Балдахините и в „Света Богородица“ и в „Свети Никола“ са с четири резбовани колонки с изрязани орли в капителите, свързани с кобилични, ажурно резбовани и украсени с пискюли арки. На покрива на балдахините са поставени три купола на прам, които представляват църквата и наподобяват архиерейски корони. Резбата над арките е сложна с растителни мотиви и птици. Изгорелият в 1944 година скопски амвон е представлявал рядко съчетание на архитектурни форми и резбовани конструкции.
Никола Дамянов е предимно образописец. Никола Дамянов е автори и на икони и стенописи, но е трудно да се установи, кои точно са негови – според Георги Зографски стенописите в рензовските църкви, които са изключително в горните части на средния кораб, са дело на Никола Дамянов. Те обикновено изобразяват сцени от живота на Христос, а в куполите са Саваот, Христос или Богородица. Стиловите им качества не са особено високи.
Никола Дамянов умира около 1866 година и е погребан в Ораовец. Баща е на зографа Петър Николов.
Родословие
Бележки
Категория:Родени в Тресонче Категория:Български иконописци Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Българи в Османската империя Категория:Български творци от Македония Категория:Рензови Категория:Починали в Ораовец