Георги (Гьорче) Дамянов Рензов е български строител и зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.
Биография
Роден е около 1784 година в дебърското мияшко село Тресонче и принадлежи към големия зографски род Рензовци. Баща му Дамян Янкулов и дядо му Янкул Силянов също са зографи и строители. Работи заедно с братята си Никола, Андрей и Коста, като е трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя. След смъртта на баща им Георги поема ръководството и работи заедно с братята си, развивайки значителна дейност. Четиримата братя са едновременно иконописци, резбари и строители. С времето всеки от тях се специализира в някой от тези занаяти. Докъм края на 1825 година братята живеят в Папрадище, от където пътуват по работа до различни краища, стигайки до Солун, Босна и Херцеговина. Работят със синовете си Яков и Янко Георгиеви, Даме и Иван Андрееви и Петър и Атанас Николови.
Едно от най-известните дела на Георги Дамянов е църквата „Свети Пантелеймон“ от 1840 година във Велес. Негови са и иконостасните икони на Света Богородица, Христос, Свети Никола и Свети Илия в църквата, както и апостолските икони. Всички те се отличават с добър колорит.
Георги Дамянов е автор на ерминия от 1832 година, чийто ръкопис от 264 листа се пази в Университетската библиотека в София. На 239 лист се е подписал „Георги Дамянов Зограф“.
Умира в 1880 година. Негов внук е Георги Зографски.
Родословие
Бележки
Категория:Родени в Тресонче Категория:Български иконописци Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Българи в Османската империя Категория:Български творци от Македония Категория:Рензови Категория:Починали в Папрадище