Жана д'Арк (), известна още като Орлеанската дева (), е национална героиня на Франция и светица на Католическата църква.
Родена е в село в Източна Франция. Като уверява хората, че е напътствана от Бога, повежда френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война, която проправя пътя на Шарл VII към короната. Пленена е от бургундците, продадена на англичаните, обвинена в неподчинение и ерес,Marina Warner, Joan of Arc, Image of Female heroism, p.5, съдена от църковен съд и изгорена на кладата на 19-годишна възраст.Andrew Ward (2005) Двадесет и пет години след екзекуцията папа Каликст III преразглежда делото, признава я за невинна и я провъзгласява за мъченица. Обявена е за блажена през 1909 година, а е канонизирана през 1920 г. Жана д'Арк е причислена към светците покровители на Франция: св. Денис, св. Мартин, свети Луи IX и св. Тереза Лисио.
Жана д'Арк е важна фигура в Западната цивилизация. Името ѝ е увековечено във филми, книги и музикални произведения.
Франция в епохата на Жана д'Арк
Стогодишната война започва през 1337 г. като следствие от спора за френския престол, с кратки прекъсвания и периоди на относителен мир. Английският крал Едуард III напада Франция, с което заявява своите претенции към френския престол. Войната протича с променлив успех и за двете страни. Французите претърпяват жестоки поражения, но успяват да запазят контрола си върху голяма част от страната, и даже да отвоюват някои райони. Почти всички боеве обаче се водят на френска територия, икономиката е изтощенаJohn Aberth. From the Brink of the Apocalypse, Routledge, 2000 ISBN 0-415-92715-3, ISBN 978-0-415-92715-4 p. 85, а населението не се е възстановило още от черната смърт през предишното столетие. По времето, когато се ражда Жана д'Арк, Англия почти е успяла да постигне двойна монархия.DeVries, pp. 27 – 28.
Френският крал по това време, Шарл VI, страда от пристъпи на лудост и често не може да управлява. Брат му Луи, херцог на Орлеан, и братовчед му Жан Безстрашни, херцог на Бургундия, непрекъснато се карат за регентството и грижата за кралските деца. Отношенията ескалират дотолкова, че по нареждане на Жан Безстрашни Луи е убит през 1407 г..
Хенри V от новата династия Ланкастър в Англия се опитва да се възползва от ситуацията, като напада Франция и завзема много от северните ѝ градове през 1415 г.DeVries, pp. 15 – 19.. Междуособиците в Англия са прекратени и кралят нахлува решително на материка. В самата Франция вътрешната ситуация е катастрофална. Страната формално е управлявана от безумния крал Шарл VI, а за реалната власт се борят групировките Арманяки и Бургиньони, като положението на французите рязко се влошава. Бъдещият крал на Франция – Шарл VII, приема титлата дофин (престолонаследник) на 14-годишна възраст, след като и четиримата му по-големи братя загиватPernoud and Clin, p. 167.. На 25 октомври 1415 година френската войска е разбита в сражението при Азенкур. През 1416 г. бургундският херцог Жан Безстрашни сключва съюз с англичаните, скоро става стопанин на Париж и започва да управлява от името на безумния крал заедно със съпругата му Изабела Баварска. Дофинът Шарл VII, наследник на Шарл VI, по чудо успява да избяга на юг.
През 1419 г. дейността на дофина е насочена към сключване на мирен договор с Бургундия. Тя завършва с пълен провал, след като привърженици на Арманяки убиват Жан Безстрашни по време на среща с гарантирана защита от страна на Шарл. Новият херцог на Бургундия, Филип Добрия, обвинява Шарл за убийството и влиза в съюз с англичаните. Съюзническите войски завладяват големи части от ФранцияDeVries, p. 24..
През 1420 г. Изабела Баварска подписва договора от Троа, чрез който предоставя френския престол на Хенри V и неговите наследници вместо на сина си Шарл VII. Това споразумение поражда слухове за нейна любовна афера с покойния херцог на Орлеан и повдига съмнения, че дофинът е незаконнороденPernoud and Clin, pp. 188 – 189.. Предвижда се след смъртта на Шарл VI крал да стане Хенри V. Той се жени за френската принцеса Екатерина и има син, който според договора трябва да стане следващият наследник. Хенри V и Шарл VI умират внезапно през 1422 г. в рамките на два месеца и оставят деветмесечното бебе Хенри VI Английски за монарх на двете кралства. Братът на Хенри V, Джон Ланкастър, първи херцог на Бедфорд, става регентDeVries, pp. 24, 26..
Към началото на 1429 г. почти цяла Северна Франция и някои части на югозапад са под чуждестранен контрол. Англия контролира Париж и Руан, а бургундците контролират Реймс, където по традиция се коронясват френските крале. Това е важен фактор, тъй като наследникът на трона на Франция все още не е коронясан официално. Англичаните обсаждат Орлеан – един от малкото останали лоялни френски градове, със стратегическо положение по поречието на река Лоара, което го прави последното препятствие за нахлуване в останалата част от странатаPernoud and Clin, p. 10.DeVries, p. 28.. За да подчинят напълно Франция, англичаните трябва само да обединят окупираната ѝ северна част с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг. Пречката е град Орлеан. Операцията по превземането му започва през 1428 г.
Животът на Жана д'Арк Ранни години
За традиционна дата на раждане на Жана се приема 1412 година, макар в декрета на папа Пий X от 6 януари 1904 г., приет след тържествено заседание, на което е разгледано причисляването ѝ към светците, е посочена датата 6 януари 1409/1408. Самата Жана казва, че е на около 19 години по време на процеса, така че трябва да е родена през 1412 година. Тя по-късно свидетелства, че преживява първото си видение около 1424 г. на възраст 12 години.
Жана д’Арк е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Горна Лотарингия, което тогава е във френската част на херцогство Бар, разположено западно от река Маас. Останалата част от херцогството (на изток от река Маас) е част от Свещената Римска империя. Тя е дъщеря на Жак д’Арк и Изабел Роме. Родителите ѝ имат собственост от около 50 акра (20 хектара) земя и баща ѝ допълва земеделието с незначителна позиция като служител в селото – събирач на данъци и местен часовникPernoud and Clin, p. 221.. Жана никога не се нарича Жана Д'Арк, а само Жана Девицата и уточнява, че в детството ѝ са я наричали Жанет. Те живеят в изолиран участък в източната част на Франция, останал верен на френската корона, въпреки че е заобиколен от бургундски земи и нападан в миналото, дори опожарен.
На 12 – 13 годишна възраст, по думите на самата Жана, тя за първи път чува гласовете на свети архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и света Маргарита Антиохийска, които ѝ казват да заведе дофина за коронация в Реймс. Тя казва, че се разплакала, когато си тръгнали и изчезнали, защото били много красивиCondemnation trial, pp. 58 – 59. . Посетен на 23 март 2006.. След известно време, именно те ѝ казват, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 16 – 17 г., тя отива при капитана на град Вокульор Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, тя се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. Битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да ѝ даде хора, за да може да отиде при краля. Освен това ѝ дава мъжки дрехи за прикритиеRichey, p. 4..
Пътят към славата За 11 дни преодолява разстоянието между Домреми и замъка Шинон през неприятелската бургундска територия и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на Шарл. Дофинът получава писмо от нея преди това, в което тя му казва, че непременно ще го разпознае. Затова той ѝ устройва проверка като поставя на трона друг човек, а самият той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена, за да освободи страната от английското господство и поисква войска, за да свали обсадата на Орлеан. В Шинон Жана изумява Шарл VII със своята майсторска езда и безупречното познаване на игри, разпространени сред аристокрацията, за които е нужно съвършено владеене на оръжието. Според съвременници, човек добива впечатлението, че не е селско момиче от полето, а обучавано в училище момиче, което има досег с науката.
В началото Шарл VІІ се колебае. Първо той дава заповед да се провери девствеността на момичето, след това я отправя в Поатие, за да бъде подложена на разпит от божите служители, и накрая изпраща хора до родното ѝ място да проверят достоверността на думите ѝVale, M.G.A., 'Charles VII', 1974, p. 56.. След като не открива нищо, което да опетни репутацията на Жана, Шарл решава да ѝ даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Жан де Дюнуа, които са от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са длъжни да застанат под нейно командване. Началник на щаба става принц Жан ІІ Алансон. Важно значение за това смело решение става фактът, че Жана, в името на Бога, потвърждава правотата на престола на Шарл и го уверява, че той е законният наследник, нещо, в което по това време мнозина се съмняват, включително самият Шарл.
Военачалник
След назначаването на Жана д'Арк за главнокомандващ, за нея се изготвят специални доспехи (тя получава специално разрешение да носи мъжки дрехи от комисията от богослови в Поатие), знаме и хоругви. Тя твърди, че гласовете ѝ казват да намери древна сабя, скрита зад олтара на църквата Сент Картин дьо Фербоа. Служителите в църквата не знаят за никаква сабя, но след като разкопават, на неголяма дълбочина намират ръждясала сабя, която след това полират. Има всеобщо поверие, че този меч е принадлежал на Карл Велики, но остава само мнение без доказателства.
След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на армията настъпва към Орлеан. Новината за това, че армията е оглавявана от посланица на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзема ги надежда и им се възвръща храбросттаPerroy, p. 283..
На 29 април 1429 г. Жана с неголям отряд пристига при обсадата на Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за 4 дниPernoud and Clin, p. 230..
След победата при Орлеан задачата е да се прочисти долината на река Лоара от английски войски. Те са прогонени от крепостите Менг и Божанси. На 18 юни в битката при Патé английската армия търпи едно от малкото си поражения. Така се поставя началото на легендата – всички започват да наричат Жана „Орлеанската девица“ (la Pucelle d’Orléans). По-разпространеният превод „Орлеанската дева“ не е съвсем коректен, тъй като епитетът „Дева“ (la Vierge) в Средните векове в Западна Европа се използва изключително и само за Богородица. Денят 8 май се отбелязва всяка година в Орлеан като главен празник на града.
След Патé тя повежда армията към Реймс, като по пътя връща градовете обратно на Франция. На 16 юли град Реймс отваря вратите си за нейната армия. На 17 юли се състои коронацията на дофина Шарл под името Шарл VII. Жана настоява веднага да се нападне Париж, но кралският съд решава да се търсят преговори с Филип Добрия, който успява да окупира още по-добре Париж. Французите печелят още някои по-незначителни победи. На 29 декември Жана и нейното семейство стават благородници.
Размахът на народната освободителна война и огромната популярност, военен и лидерски талант на Жана д'Арк плашат, а Англия понася поражения и е принудена да отстъпва.
В плен