Кънчо Денчев Цанев е български резбар, професор в Националната художествена академия. Той е сред най-значимите представители на българската дърворезба от втората половина на XX в. Той не само продължава традициите на Тревненската резбарска школа, на чийто постижения стъпва, но ги доразвива и обогатява с ново философско съдържание.

Биография Роден е на 21 юли 1934 г. в село Бахреци, община Трявна. Завършва Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна в класа на един от последните възрожденски майстори – Сава Антонов (1952).

Работи в дърводелското предприятие „Изкуство“ в Трявна, където прави дърворезбовани мебели за износ, а след това в „Народно творчество“ в София.„Кънчо Цанев – предизвикателният възрожденски дух“ , в. „Сега“, 2 септември 2000 г.

През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София, специалност „Дърворезба“ при проф. Асен Василев.„In memoriam – Почина проф. Кънчо Цанев“, в. „Тревненска седмица“, 17.01.2011.

Преподавател в Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна. Главен художник на град Габрово и директор на художествената галерия „Христо Цокев“ в същия град.

От 1975 г. е доцент, а от 1983 г. – професор в Художествената академия в София. Бил е завеждащ катедра „Резба“, заместник-декан и декан на Приложния факултет, заместник-ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ в София.

Баща на дърворезбаря и скулптор Роберт Цанев и на изкуствоведа и художник Петер Цанев.

Умира на 10 януари 2011 г. в София.„Почина проф. Кънчо Цанев“, Gabrovo News, 10 януари 2011 г. Погребан е в Централните софийски гробища.

Творчество По-големи проекти ритуалните зали на градския съвет във Велико Търново и Хлебарово; кметството и училището в Боженците; два тавана на възрожденските къщи в Стария Пловдив и кьошковете около джамията там; Монументална дърворезба на Кънчо Цанев е съхранена в българските посолства в Бон, Москва и Тунис; Слънцето, което грее на тавана в Дом 1 на резиденция „Бояна“, е негово дело. Поканил го архитект Александър Баров. Трябвало да работи с професора си Асен Василев, но той вече бил възрастен и подканил ученика си: вземи най-голямата зала. Залата е известна като „Слънчевата зала“. Работили заедно с Антон Дончев, друг известен съвременен дърворезбар, също тревненец. Пак заедно са изработили монументалните пана във фоайето на НДК. Там Кънчо Цанев е направил единствената и до днес кръгла скулптура от дърво, „Самодива“. Една от последните му мащабни творби е таван в представителството на „Газпром“ в София.

Иконостаси„Изложба дървопластика на Кънчо Цанев и Роберт Цанев“, Kafene.bg, 08.10.2007. Иконостас на църквата „Св. Никола“ – Харманли, Иконостас на църквата „Св. Димитър“ – с. Бресте, Белослатинско, Иконостас на църквата „Успение Богородично“ – Пампорово (1999),Иконостас на църквата „Успение Богородично“, Пампорово, 1999 г. , pravoslavie.bg. Иконостас на църквата „Въведение Богородично“ – Италиански лицей, кв. Горна баня, София (2000), Иконостас на църквата „Св. Никола“ – с. Бързия, Берковско (2003), Иконостас на църквата „Св. Иван Рилски“ – с. Добри дял, Иконостас на църквата „Свети Висарион Смоленски“ в Смолян (2002-2006).Константин Събчев, „Смолянският иконостас няма равен в България“, в. „Стандарт“, бр. 4841, 30 юни 2006.

Работи в Трявна Скулптурно оформление на „Моста на занаятите“ – камък, 3 фигури, в авторски колектив с Георги Дойнов; Паметник на Незнайния строител, площад пред железопътна гара Трявна, камък, в авторски колектив с Георги Дойнов; Стенно пано в хотел „Панорама“; Два резбовани тавана за хотелски апартаменти и декоративна колона в централното фоайе на хотел „Трявна“.

Признание и награди Втора награда от Обща художествена изложба на приложните изкуства, присъдена от СБХ, Голямата награда за приложни изкуства на СБХ, Първа награда от Обща художествена изложба на приложните изкуства – Ямбол, награда за цялостно творчество „Принос в българското изкуство“, присъдена от Съюза на българските художници, орден „Кирил и Методий“, втора степен, орден „1300 години България“, званията „Заслужил художник“ и „Народен художник“.

Удостоен е със званието Почетен гражданин на град Трявна на 1 ноември 2009 г.„Проф. Кънчо Цанев и проф. Антон Дончев са „Почетни граждани“ на Трявна“, Дарик Габрово, 3 ноември 2009 г.„Майсторите на дърворезбата Антон Дончев и Кънчо Цанев станаха почетни граждани на Трявна“, сайт на Община Трявна, 3 ноември 2009 г.

Библиография Кънчо Цанев/Kuncho Tzanev. София: Тангра ТанНакРа, 2007, 128 с. ISBN 978-954-378-005-1

Филмография Професор Кънчо Цанев – резбарят (36:37 мин.), документален филм, автори: д-р Радослав Спасов, д-р Цаньо Митев-Ошански; отг. оператор Пламен Соловей, режисьор Пенка Шопова

Източници

Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.

Външни препратки Вероника Якимова, „Кънчо Цанев (1934-2011)“, в. „Култура“, бр. 2 (2620), 21 януари 2011 Константин Събчев, „Кънчо Цанев ще вае олтара на Господа“, в. „Стандарт“, бр. 6462, 11 януари 2011 „Репортаж от изложба дървопластика „Духовни символи – традиция и приемственост“ на Кънчо Цанев и Роберт Цанев“ , ТВ Европа, 21 октомври 2007 (видео) Петя Божкова, „Тримата професори – резбари от град Трявна“, блог на Дарин Божков, 24 март 2011 Елена Колева, „Проф. Кънчо Цанев и неговите достойни продължители“, в. „100 вести“ (Габрово), бр. 128 (5182), 7 юни 2014 г., стр. 4

Категория:Български дърворезбари Категория:Български скулптори Категория:Представители на Тревненската художествена школа Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Преподаватели в Националната художествена академия Категория:Народни художници Категория:Почетни граждани на Трявна Категория:Тревненци Категория:Родени в област Габрово Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища