Дела Торе () или Дала Торе (Dalla Torre), или Ториани (Torriani), или на средн. латински Де ла Туре (De la Turre) е ломбардска благородническа фамилия, която господства в Ломбардия и голяма част от Северна Италия между XII и XIV век. Те притежават Сеньория Милано, преди да бъдат прокудени от Висконти. Членове са на партията на гвелфите, т.е са лоялни към папата.
През вековете различни клонове на семейството придобиват множество благороднически титли: барони, графове, маркизи, херцози и принцове. Многобройни представители също са удостоени с различни титли, свързани с рицарски ордени.
Произход Дела Торе е древна фамилия на миланската аристокрация. Според легенда, призната от някои генеалози и историци от миналото, семейството е от франкско потекло и произлиза от потоците на император Карл Велики. Според тази легенда известен член на семейството на императора се жени за благородничка от Бургундия, единствената наследница на рода Дьо Ла Тур д'Оверн (De la Tour d'Auvergne), приемайки нейното фамилно име. Дьо ла Тур от своя страна са потомци на Анскар I, граф на Уш и впоследствие маркграф на Ивреа, роднина на императорското семейство на Карл Велики. От брака се раждат близнаците Хермион (или Херипранд) и Клододей, които, като възрастни, около 1000 г. са изпратени във Валсасина в Северна Италия. Там живее граф Таций, който им дава двете си единствени дъщери. След смъртта му те наследяват Графство Валсасина, поставяйки началото на рода. Докато клонът на Клододей изчезва, този на Херипранд, който умира около 1095 г., продължава. Със сигурност е известно, че семейството е в Милано Порта Нуова и че Миланската архиепископият му дава феода Валсасина със село Прималуна в центъра, като най-старият документ за това датира от 1047 г.
В зората на 1100 г. Дела Торе вече е доста важно миланско семейство, което е във владение на обширни територии, които достигат до Кантон Тичино. Първите исторически лица, които се появяват, са Ардерик де ла Туре (Ardericus De La Turre) през 1130 г., посочен сред миланските капитани (най-висшата част от градската аристокрация) в документ от 1130 г., който има обширни селски имоти като феод, даден му от архиепископията, и Мартин 'Гигантът', граф на Валсасина, брат или братовчед на Ардерик, който през 1146 г. участва във Втория кръстоносен поход с хората си, следвайки краля на Франция Луи VII. Участието в похода на Мартин заедно с неговия антураж от ломбардци, поклонници и войници, който намира смъртта си от сарацините в обсадата на Дамаск през 1148 г., въвежда семейството във великата европейска история. Единственото съхранило се за него кратко описание е това на Париде дела Торе в „Хроника на Торианите и описание на валсасина“ (Cronaca dei Torriani e descrizione della Valsassina) от XVI век, който на свой ред възприема Хониките на Евсебий. Той описва Мартин – граф на Валсасина, роден от благородническо семейство de La Turre и „знатен мъж и с огромно тяло“. Заради внушителния си външен вид той заслужава прозвището „Гиганта“, но също така е и „знатен мъж“, т.е. управлява земите си справедливо и мъдро.
Синът на Мартин Якопо се жени за Берта Висконти и е регент на Милано. Внукът на Якопо, Раймондо, е епископ на Комо от 1262 до 1273 г. През 1269 г. е заловен от Конрад Веноста фон Мач – феодал на замъка Бофалора във Валкиавена и е изложен в клетка за публична подигравка в Сондало във Валтелина. След това е освободен от милициите на неговия брат Напо Ториани, които разрушават замъка на 25 септември 1273 г. Той е и патриарх на Аквилеа от 1273 до 1299 г. Друг внук на Якопо – Салвино (1240?, † 1287), е господар на Парма. Дъщеря му Елена се омъжва през 1300 г. за Николò да Карара.
Господари на Милано Възходът на Дела Торе започва с внука на Мартино дела Торе 'Гиганта' – Пагано, син на Якопо, вече активен в миланската политика от онези години. През 1237 г. той приютява в собствените си земи във Валсасина останките от миланската армия, победена в битката при Кортенуова при река Ольо от император Фридрих II. За тези си заслуги Пагано е призован през 1240 г. да заеме длъжността Старейшина на Креденца-та на Св. Амбросий (Креденца е събрание на свободната комуна и на Синьория Милано, родено да представлява обикновените хора, основано през 1198 г. и разпуснато през 1299 г.) и капитан на народа, и е първият господар на Милано до смъртта си през 1241 г.
Племенникът му Мартино – син на брат му Якопо налага личността си в града и основава Сеньория Милано. След Примирието от Парабиаго (1257 г.) и Мира на Сант'Амброджо ( 1258 г.) той утвърждава върховенството на Дела Торе на територията на архиепископията. Умира през 1259 г.
Мартино е наследен от своя брат Филипо. Владенията на Дела Торе включват и Бергамо, Комо, Леко, Лоди, Монца, Новара, Варезе и Верчели; те също контролират Бреша благодарение на съюзи и родителски връзки с могъщото местно семейство Маджи.
Загуба, повторно завоюване и прогонване от Синьория Милано Когато Филипо умира през 1265 г., най-големият от семейството го наследява във властта над Милано. Това е Наполеоне дела Торе, известен като Напо Ториани, син на Пагано, към когото се присъединяват и братята му Франческо, който става подест на Бреша, Алесандрия, Бергамо, Новара и Лоди и господар на Сеприо, и Паганино, назначен за подест на Верчели. Паганино е убит на 29 януари 1266 г. от банда изгнани милански благородници, на които идват на помощ няколко павийци, изпратени от маркиз Оберто II Палавичино. За отмъщение Напо нарежда да извършат 53 обезглавявания във Верчели, Милано и Трецо сред конспиративните и противопоставящи се благородници.
При Напо Милано е модернизиран чрез обширна програма за обществено строителство, която радикално го трансформира, превръщайки го в истинския метрополис на Северна Италия. Напо получава имперския викариат през 1274 г. от император Рудолф I Хабсбург. Той печели важната битка при Гуацера през 1276 г. близо до Ранко в района на Варезе. Впоследствие губи битката при Джерминяга за владението над Крепостта на Анджера, която въпреки това остава в ръцете на Дела Торе.
По време на управлението на Напо семейството достига върха на властта. То има свои представители на видни позиции в почти всички градове на Северна Италия, като подести и епископи. От 1273 г. с назначаването на архиепископ Раймондо, син на Пагано и брат на Напо, за патриарх на Аквилеа, семейството започва да пуска солидни корени във Фриули, което оттогава се превръща в регионално княжество в ръцете на Дела Торе. В градовете на Фриули няма площад, улица, дворец или замък, които да не помнят миланските господари Дела Торе.
На 21 януари 1277 г. Напо е победен и пленен с много членове на семейството в битката при Дезио от архиепископ Отоне Висконти. Брат му Франческо е убит в същата битка. Синът на Напо, Корадо, известен като „Моска“, и племенникът на Напо, Гуидо (син на брат му Франческо), също са взети в плен, но успяват да избягат от замъка Барадело през 1284 г. 15 години преди това Отоне Висконти е избран за амброзианския архиепископ за сметка на Раймондо дела Торе и се превръща в отправна точка за благородниците както от Милано, така и от областите на Горно Милано и Локарно. С тяхна подкрепа Висконти води война срещу Дела Торе. Напо, затворен в клетка, висяща пред замъка Барадело близо до Комо, умира от глад през 1278 г. Въпреки че от този момент започва изкачването на рода Висконти до господството на Милано, тяхната власт винаги ще бъде несигурна, силно противопоставена от Дела Торе, които от контролираните от тях Фриули и градовете в Паданската низина ще водят безмилостна партизанска война срещу Висконти. Корадо „Мухата“ е назначен за губернатор на Истрия през 1290 г., за подест на Триест през 1293 г. и за подест на Бергамо през 1304 г. Паганино, последният от синовете на Корадо, е подест на Комо и сенатор на Рим.
През 1302 г. семейство Дела Торе се завръща в Милано с Гуидо – син на брата на Напо Франческо. Гуидо отнема Синьория Милано от Висконти. Гуидо губи господството си не защото е победен, а защото през 1311 г. влиза в конфликт с братовчед си архиепископ Касоно и бъдещ патриарх на Аквилея от 1316 до 1318 г. Касоно, известен също като Касоне или Гастоне, е син на Корадо и прагматично изгражда добри отношения с Матео Висконти. Семейното единство, което е силата на рода Дела Торе, бива разрушена и една част от него продължава безмилостната война срещу Висконти. След като се опитва да накара хората да се разбунтуват срещу императора на Свещената Римска империя Хайнриг VII, Гуидо е принуден да бяга, губейки господството си, което се връща у Висконти. Болен, той намира убежище първо в Лоди, след това в Кремона, където умира през лятото на 1312 г.
Част от семейството подновява войната срещу Висконти и се завръща в Милано едва през 1332 г. с посредничеството на папата, когато е подписан мир. Папата им връща част от земите и благата, но те трябва да приемат господството на Висконти. Оттогава фамилията е разделена на различни клонове, които дават началото на множество благороднически семейства в Ломбардия, Фриули, Венето, Емилия-Романя, Тоскана и Пиемонт.
Флоримондо дела Торе, син на Корадо "Моска", напразно се опитва да си върне властта в Милано. Синът му Пагано е епископ на Падуа и патриарх на Аквилея от 1319 до 1332 г.
Тиберио, син на Мартино и правнук на Напо, е епископ на Бреша от 1325 г. до смъртта си през 1333 г.
През следващите векове фамилията Дела Торе заема важни позиции в политическия и административен живот, на служба при някои клонове на Хабсбургите или при Савоя, обособявайки се в различни линии, които дават начало на различни благороднически фамилии, осигурявайки множество подести в различни градове , военни, църковни лица, юристи, професори, архитекти, лекари и нотариуси в Ломбардия, Венето, Фриули и Пиемонт, давайки на църквата някои епископи и патриарси, един блажен (Антонио дел'Акуила), един Божи слуга (Карло дела Торе, салезиански мисионер) и един папа (Климент XIII).
Основни представители Мартино дела Торе „Гиганта“ († след 1147 г.), кръстоносец, прародител Пагано I дела Торе († 6 януари 1241), внук на предходния, подест на Падуа (1195), старейшина на Милано (1197-1241), граф на Валсасина Алкерио да Торе († между около 1190 и 1204), съдебен изпълнител в долината Бленио със замъци в Торе (сегашно подселище на швейцарската община Бленио) и Семионе (днешно подселище на швейцарската община Серавале) Райнхер дела Торе († 1209), епископ на Кур от 1194 г. до смъртта си Пагано II дела Торе († 1241), племенник на Пагано I, подест на Бреша (1227), подест на Бергамо (1228), член на правителството на Милано (сл. 1237) Ермано дела Торе, 1-ви син на Пагано I, подест на Болоня (1253), подест на Флоренция (1256), подест на Пиза (1258), родоначалник на линията Гориция Наполеоне дела Торе, 2-ри син на Пагано I, 1265 – 1277 имперски викарий на Ломбардия при император Рудолф Хабсбургски, победен и пленен през 1277 г. в битката при Дезио Авоне дела Торе († след 1279), 3-ти син на Пагано I, подест на Пистоя (1274) Мартино дела Торе († след 1277), 4-ти син на Пагано I Филипо дела Торе, 5-ти син на Пагано I, подест на Сачиле (1290) Паганино дела Торе († след 1266 г. във Верчели), 6-ти син на Пагано I, подест на Новара (1259), зет на граф Гуидо фон Монтефелтро Франческо дела Торе († 1277 в битката при Дезио ), 7-ми син на Пагано I, подест на Бреша, Алесандрия, Бергамо, Лоди и Новара Салвино дела Торе († след 1281), 8-ми син на Пагано I, прародител на кадетския клон Турн и Валсасина Каверно дела Торе († след 1277), 9-ти син на Пагано I, подест на Мантуа (1245), родоначалник на кадетския клон на Верона Раймондо дела Торе († 1299), 10-ти син на Пагано I, от 1273 г. патриарх на Аквилеа Мартино дела Торе († 1263), племенник на Пагано I, от 1257 г. синьор на Милано, подест на Лоди (1262) Филипо дела Торе, племенник на Пагано I и брат на предходния, подест на Новара, 1256 г. в Генуа Корадо 'Моска' дела Торе († 1307), син на Наполеоне, губернатор на Истрия и Триест, от 1303 г. синьор на Милано