Стъпката на Крали Марко e праисторическо култово съоръжение, разположено в полите на планината Беласица, непосредствено до село Габрене (oбщина Петрич, област Благоевград), в местността „Сариев камък“.Ваня Иванова, „Откриха стъпката на Крали Марко край петричко село“, Nova News, 28.08.2012.
Откритие Стъпката на Крали Марко е открита от научна експедиция на Югозападния университет „Неофит Рилски“, ръководена от проф. Васил Марков през ранната пролет на 2012 г. Своеобразният отпечатък от крака на митичния герой е част от древно светилище и представлява издълбан в скалата басейн. Култовото място е датирано от екипа на проф. Марков между I и IV век сл. Хр.
Светилищното съоръжение представлява скала, която е обожествена в праисторическите времена, като върху нея има издълбани два малки басейна – единият е с формата на огромна човешка стъпка, а другият има кръгла форма. Името на обекта се свързва с народния епос за Крали Марко. Според легендите, разказвани от местното население, единият жертвеник е „Стъпката на Крали Марко“, а вторият е „Стъпката на неговия кон Шарколия“. Според проф. Марков митичният герой е стъпил под планината Беласица, където се намира въпросният камък, а другата стъпка е оставила отпечатък в планината Огражден, така според Марков, „Крали Марко фиксира свещените места на траките“.
Край село Габрене местните жители, обработвайки нивите, са намирали и други находки – т. нар. „връчви“ (питоси).Ваня Иванова, „Откриха стъпката на Крали Марко край петричкото село Габрене“ , E79 News, 28.08.2012.„Откриха стъпката на Крали Марко“ , BNT, 25.08.2012.
Опазване и консервация Мястото на светилището е разчистено от местните хора, които се надяват откритието да привлече туристически поток към селото. По данни на агенция „Стандарт“ древното култово място е привлякло вниманието на македонски и гръцки туристи.Владимир Симеонов, „Стъпката на Крали Марко води македонци и гърци в наше село“, агенция „Стандарт“, 02.12.2013.
Наименование „Стъпката на Крали Марко“ е често срещано средновековно наименование на праисторически сакрални обекти в днешните територии на България и Северна Македония.
„Стъпки“ на територията на България са регистрирани и картотекирани от археолозите в близост до следните населени места: с. Чокоба (област Сливен)Крали Марко лекува болни в сливенско село, 10 август 2010.; с. Мечкул (област Благоевград) – на сакралната територия на светилището Света Амина; с. Бузовград (област Стара Загора) – до крепостта „Бузово кале“; град Ракитово (област Пазарджик) – на изток от града в непроучената тракийска култова местностГалерия – Стъпката на Крали Марко на сайта Сива-Дионис.; "Стъпката на Крали Марко" на Хасара при с. Сталево (област Хасково) – под връх Голям Хасар; с. Черничево (област Кърджали) – Ликууто врисче (изворът на Крали Марко)Георги Станков, „Ликууто врисче: извор на Крали Марко, на Богородица и на самодиви“, 9 август 2009.; Вучански камък до язовир Пчелина, с. Лобош (област Перник).с. Лобош Страница в Уикипедия
Вижте също Кралимарковите следи Марков камък (Долно Ябълково) Маркова скала Маркова стъпка (Кралев дол) Маркова трапеза Говедар камен Мегалитно светилище под Царев връх Мегалитно светилище под Маркови кули Белата скала Кралимаркова стъпка (Сталево)
Бележки
Категория:Тракийски светилища в България Категория:История на община Петрич Категория:Мегалити в България Категория:Крали Марко Категория:Беласица