Великата китайска стена (, „Дълга стена“ или , „Стена, дълга 10 000 ли“) е система от отбранителни съоръжения в Китай, изградени от камък, тухли, уплътнен земен насип, дърво и други материали.
Строена е като цяло от изток на запад по историческата северна граница на страната за нейната защита от нападенията на различни номадски народи от Евразийската степ. Няколко отделни стени са построени още през VII век пр. Хр., а през следващите столетия те са свързани в едно, разширени и усилени и получават името Великата стена. Особено известна е стената, строена през 220 – 206 година пр. Хр. от Цин Шъхуан, първия китайски император, от която не е останало почти нищо. Великата стена е реконструирана, поддържана и подобрявана от различни династии, като по-голямата част от запазеното до наши дни е от епохата на династията Мин (1368 – 1644).
Освен за отбранителни цели Великата стена се използва и за осъществяване на граничен контрол, позволявайки ефективното налагане на мита на превозваните по Пътя на коприната стоки, ограничаване или насърчаване на търговията и контрол на имиграцията и емиграцията. Отбранителните възможности на стената са усилени с изграждането на наблюдателни кули, казарми, гарнизони, системи за димна или светлинна сигнализация, както и от използването на трасето на самата стена като транспортен коридор.
Граничните стени, изграждани през вековете, следват различни направления. Взети заедно, те пресичат страната от град Дандун на изток до езерото Лобнор на запад и от днешната китайско-руска граница на север до Цинхай на юг, описвайки дъга приблизително по южната граница на монголските степи. Подробни археологически изследвания, използващи съвременни технологии, стигат до заключението, че построените от династията Мин стени са с дължина 8850 километра. Това включва 6259 километра същински стени, 359 километра окопи и 2232 километра естествени прегради, като възвишения и реки. Според друго изследване стената с всички нейни разклонения достига 21 196 километра. Днес Великата китайска стена е приемана за едно от най-впечатляващите архитектурни постижения в историята на човечеството.
Наименование Сборът от укрепления, наричани днес Велика китайска стена, в миналото има редица различни наименования.
В китайската историография наименованието „Дълга стена“ (長城, чанчън) се появява в „Записки на великия историк“ на Съма Циен от I век пр. Хр., където с него са наричани както отделните големи стени, строени между и на север от Воюващите държави, така и по-единното съоръжение на Цин Шъхуанди. Китайската идеограма 城 е фоно-семантичен съставен символ на „земния“ радикал 土 и 成, чието старокитайско произношение е реконструирано като *deŋ. Първоначално тя обозначава укрепленията, ограждащи традиционните китайски градове, и се използва разширително за стените, около съответните държави. В наши дни обаче символът обикновено обозначава китайската дума за град.
По-дългото китайско наименование, „Дълга десет хиляди ли стена“ (萬里長城, уанли чанчън), произлиза от описанието на Съма Циен в „Записки“, макар че самият той не я нарича по този начин. Хрониката „Книга на Сун“ от V век цитира граничния военачалник Тан Даодзи да я нарича „дългата стена от десет хиляди ли“, по-близо до съвременното име, но подобни форми се срещат рядко в предмодерните епохи. Традиционната китайска мярка за дължина ли е невинаги точно дефинирана и трябва да отразява дължината на типично село, като в миналото често е определяна като 1/3 от английската миля или около 540 метра. С приемането на метричната система в Китай през 1930 година тя е приравнена към 500 метра, което би определило дължината на стената на около 5000 километра. От друга страна тук използването на „десет хиляди“ вероятно е в преносен смисъл и просто обозначава голяма стойност.
Заради лошата репутация на тираничното управление на Цин Шъхуанди, следващите китайски династии обикновено избягват да наричат собствените си добавки към стената с името „Дългата стена“. Вместо това в хрониките се срещат различни наименования, като „граница“ (塞, сай), „укрепления“ (垣, юен), „преграда“ (障, джан), „външните крепости“ (外堡, „уайбао“), и „граничната стена“ (邊牆, биенцян). Сред поетичните и други неформални наименования на стената са „пурпурната граница“ (紫塞, дзъсай) и „земният дракон“ (土龍, тулун). Едва при династията Цин „Дългата стена“ се налага като общо наименование на всички гранични стени, независимо от тяхното местоположение и време на изграждане.
Ранните европейски пътешественици в Новото време обикновено говорят за „Китайската стена“. През XIX век в големите европейски езици (английски, френски, немски) се утвърждава формата „Велика китайска стена“, но други европейски езици продължават да използват „Китайска стена“ дълго след това.
История
Ранните стени Китайците вече познават добре методите за изграждане на защитни стени още през епохата „Пролети и есени“ между VIII и V век пр. Хр. По това време и през последвалата Епоха на воюващите царства държавите Цин, Уей, Джао, Ци, Йен и Джуншан изграждат мащабни укрепления, за да защитават своите граници. Предназначени да удържат нападения с леко оръжие, като мечове и копия, тези стени са строени главно от уплътнена пръст и чакъл между дъсчени рамки.
Цинският владетел Джън подчинява останалите воюващи царства и през 221 година пр. Хр. обединява Китай къто първи император на Цин, приемайки името Цин Шъхуан. Той се стреми да наложи централизирано управление и да предотврати бунтовете на земевладелците, затова разрушава част от стените, които разделят империята му по границите на унищожените царства. В същото време, за да са противопостави на държавата на народа хунну на север, той започва строителството на нови стени, които да свържат вече съществуващите вече укрепления по северната граница на владенията си. „Изграждай и продължавай напред“ става основен принцип при строителството на стената, тъй като китайците не я разглеждат като окончателна граница. Превозът на голямото количество необходими за строежа на стената материали е трудно, затова строителите обикновено предпочитат да използват местни ресурси. В планинските участъци се използват камъни от планините, а в равнинните се предпочита уплътнена пръст. Не са запазени писмени източници за точната дължина и разположение на стените през епохата Цин. По-голямата част от тези древни стени са ерозирали през вековете и до наши дни са запазени съвсем малки участъци. Не е известна човешката цена на строежа, но по оценки на някои автори стотици хиляди, ако не и милион работници губят живота си при строителните работи по времето на Цин. На запазена стела, поставена до една от заставите, са разчетени думите на Цин Шъхуан: „Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави, за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане.“
През следващите столетия империите Хан, Суй и Северните династии ремонтират, преустройват и разширяват с големи усилия участъци от Великата стена, за да се защитават от северни нашественици, докато империите Тан и Сун не предприемат значителни строежи в този регион. Династиите Ляо, Дзин и Юен, които управляват в Северен Китай през по-голямата част от времето между X и XIII век, изграждат свои защитни стени през XII век, но те са разположени на значително разстояние северно от това, което днес се нарича Велика китайска стена, в днешните Вътрешна Монголия и Монголия.
Следващата династия Хан удължава още повече стената, като тя достига почти 20 000 ли (10 000 km). В някои участъци се допълват една или няколко стени. Целта отново е предпазване от нестихващите набези на номадите сионну, които към това време са засилили мощта си. Хан се опитват да разрешат проблемите с племето чрез междудържавен брак, но в крайна сметка, през управлението на император Хан Уди, се виждат принудени да прибягнат към укрепване на стената. Построени са още повече сигнални кули – средно на всеки 2 – 5 km, както и малки укрепления с дърва за кулите и обслужващи войници. Така се създава една пълноценна отбранителна система. В столицата и в други селища са построени допълнителни наблюдателници.
След Хан настъпва време на няколко династии, които властват сравнително кратко време и над различни части на страната. Някои от тях са представители на етнически малцинства от некитайски произход. Те строят защитни стени в различни направления.
По време на процъфтяващата династия Тан територията на Поднебесната империя достига далеч отвъд пустинята, с което Стената изгубва функциите си на гранично отбранително съоръжение. Сун присъединява земите в Южен Китай, което също премахва нуждата от укрепването на Стената.
През XIII век монголите прекосяват цяла Азия и Европа. Те превземат и Китай, като основават династията Юен. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадските племена, тя няма голямо значение. За да предотвратят все пак евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, те възстановяват много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.
Стената при империята Мин През Мин, която наследява монголската династия Юен в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на племената нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с размаха на първия китайски император Циншъхуан. Великата стена достига до 8 m височина и 6 – 7 m дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6,5 m, което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и вече приличат на крепости. Това не спира монголите и нуджън, но те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение.
През Мин стената е разделена на 9 зони „джън“, начело на които има един главен командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се увеличава или намалява според необходимостта. При обичайна обстановка командващият зоната има за задача опазването на сигурността ѝ, а при война той следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство или на самия император. Тогава се определят 6 важни застави: Дзюйонгуан, Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Тези застави са много важни за отбраната на столицата Пекин и югоизточните райони на империята. Армията на династия Дзин за по-сигурно залива портите на заставата Дзюйонгуан с течен метал и така буквално ги заварява. Самата застава е единственото място, откъдето може да се премине през стръмната планина. Но шпионите на Чингис хан откриват тайна пътека, по която минават през нощта и така безпрепятствено проникват до столицата Джунду (днешен Пекин).
Великата стена се оказва превземаема и с помощта на огнестрелни оръжия. Още през династия Тан, с изобретяването на барута, започват да се правят топове, които са способни да пробият стената, откъдето да се промъкнат нападателите.
Чуждестранни свидетелства
Разрушения и реставрации Въпреки многогодишните усилия, стената системно се разрушава и влошава състоянието си. Манджурската династия Цин (1644 – 1911), която преодолява стената с помощта на предателството на У Сангуй, се отнася към нея с пренебрежение.
За трите века управление на Цин Великата стена е почти разрушена под въздействието на времето. Само малкият участък между Пекин и Бадалин се поддържа в ред, той служи за един вид „врата към столицата“. През 1899 г. американски вестници пускат слух, че стената изцяло ще бъде разрушена, а на нейно място ще бъде построено шосе.