Такт ( или measure) в музиката е дефинирана от определен брой времена част от музикална композиция. Тактовете могат да бъдат разделени посредством няколко вида вертикални линии, наречени тактови черти – единична (стандартна), двойна, заключителна, пунктирана или повторителна(и). Bar lines. Treblis.com. Посетен на 7 февруари 2014. Отсъствието на тактови черти (като изключим заключителната и повторителните, ако има такива) говори за безмензурна музика.
Ако в първия такт на музикалното произведение има непълен брой времена, този такт се нарича ауфтакт (непълен такт). Тогава последният такт също е непълен.Мини Урок – Ауфтакт . Adelinapiano.com. Посетен на 7 февруари 2014.
Общата стойност на нотите и паузите в един такт трябва да отговаря на неговия размер, т.е. ако например се използва размер 4/4, общата стойност трябва да се равнява на четири четвъртина ноти.
История Най-ранните тактови черти, използвани в клавирната музика и музиката за вихуела през XV и XVI век, представлявали просто подразделения на музикалните произведения. Съвременният модел се налага едва към XVII век. Barline. Harvard Dictionary of Music, второ издание (1972).
Видове тактови черти
Тактова чертаИмеОписание Стандартната тактова черта Най-простата тактова черта, разделяща два такта. Двойната тактова черта Използва се с цел отделяне на различни части от композицията. Използва се още при промяна на тоналността и размера, както и при същински промени в стила или темпото. Пунктираната тактова черта Използва се при дълги тактове в сложни размери с цел улеснение при прочитането на музикалния текст. Заключителната тактова черта Обозначава края на композицията. Повторителна тактова черта Служи за повторение на един или няколко такта.
Източници
Категория:Музикална нотация